ПОДГОТОВКАТА
Вече се здрачаваше, когато Джиниа, след като Хатчър й се обади, се върна на яхтата с излетната чанта в ръка. Отвори я и започна да изважда съдържанието й, докато Хатчър направляваше яхтата, изкарвайки я от заливчето в открито море, като се придържаше непосредствено до бреговата ивица.
— Фетучини с пресни зеленчуци от Бърди, домашно приготвени задушени миди, скариди от „Краб Трап“ — изреди му тя това, което беше донесла. — Кога искаш да вечеряме?
— Още сега. Умирам от глад.
— Какво стана с твоя приятел от армията?
Той се наведе и я целуна по шията.
— Отиде си — изръмжа Хатчър и с това изчерпа темата. Тя разбра, че не е редно да пита „Къде отиде?“ Ако той искаше, щеше да й каже. Но явно не искаше повече да говори по този въпрос. Тя просто се чувстваше щастлива, че непознатият си беше тръгнал и Хатчър беше изцяло неин за вечерта.
Джиниа слезе долу, избра една бутилка от превъзходното червено вино в барчето с алкохола и я отвори, за да може виното да подиша малко, преди да си налеят. Притопли храната във фурничката и нареди масата. После пусна радиото и намери някаква тиха приятна, музика.
— Хей — извика тя нагоре към палубата, — защо не я включиш на автопилота и да слезеш да вечеряме?
— Готово — отвърна той с дрезгав глас. Тя чу как двигателите заглъхнаха и котвата цопна във водата, а само след минута и той се появи в салончето.
— Реших да останем известно време на котва. Тъкмо подминахме Сапело Айланд — каза й той, след което потопи пръст във фетучините и опита вкуса им.
— Ама какъв навик имаш — направи му бележка тя.
— Превъзходно — подмина критиката й той и наля и на двамата по чаша от червеното вино. Чукнаха се вдигнаха тост мълчаливо. Той се наведе през масата я целуна нежно, опитвайки вкуса на сухото, ароматно вино от устните й.
— Благодаря ти — прошепна тя. После подхвана лек ненастойчив разговор с въпроса:
— Откога познаваш Джими Сирило?
— Много отдавна.
— Къде се запозна с него?
— На една уличка в Бостън.
— На улицата?
— Да. Тъкмо бях разбил един магазин, а той беше тогава ченге.
— Майтапиш ли се?
— Не. — Хатчър се облегна назад с усещането, че е на път да разкрие нещо като семейна тайна. Но все пак изпита приятно чувство от това.
— Моят старец беше архитект, но не особено добър в професията. Един следобед си пръсна черепа с револвер в банята на Бостън Менс Клъб. Тогава бях на десет години. След три години пък майка ми избяга с един…, ъ-ъ, по дяволите, дори не го знам какъв е, никога не съм го виждал. Както и да е, та тогава го ударих през просото. Бях на петнайсет, когато станах един от най-печените обирджии на магазини в Бостън.
— Е-е, Хач, дори не съм и предполагала… — каза тя удивена.
— Чакай, това е само върхът на айсберга — каза й Хатчър с усмивка.
— Добре, ами какво направи с теб Джими, като те хвана? — запита го тя.
— Свали си значката и колана с кобура и ми хвърли такъв пердах, че задникът ми стана на кървава пихтия.
Джиниа не се сдържа — сложи ръце на устата си и захихика в тях.
— И това не е всичко. Той ми намери и работа; всъщност намира ми работа на три места, а аз ги напусках всичките. Та една нощ, след това пак ме награби, завлече ме до оная уличка, пак си свали значката и колана с кобура и отново ми хвърли един як пердах. После ми каза: „Ще продължавам да ти скъсвам задника от бой, докато не се хванеш да работиш и престанеш да се шляеш такъв из моя район.“ И това сложи началото на едно чудесно приятелство.
— Той е направил от теб това, което си днес — констатира тя с тържествено-подигравателен тон.
— Да — каза Хатчър, но след малко добави: — но оня тип, дето го видя на кея, също има дял в това.
— Той пък какво те спипа, че правиш?
— Спипа ме, че се глася да ставам адмирал.
— Ами?
— Но това е друга история.
След това завършиха вечерята си мълчаливо. Хатчър не беше много приказлив по време на ядене, но тя усети, че този път има нещо по-различно. Усети, че му предстои да замине някъде още преди той да й го каже.
— Налага ми се да замина за известно време.
— А-ха, и какво по-точно значи това „за известно време“, Хатчър? Една седмица, един месец, десет години? — запита го тя спокойно.
Той се усмихна, пресегна се над масата и докосна с ръка лицето й. — Повече ще е от седмица, надявам се да е по-малко от месец — отвърна й той.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Обади се на Джон Роджърс от банката и му кажи, че ми се налага да замина спешно. Изготвил съм на твое име пълномощно, за да можеш да оперираш с наличностите в банковата ми сметка. Ако ми потрябват за нещо пари, ще ти съобщя, за да прехвърляш суми на текущата ми сметка.
— Дотолкова ли ми имаш доверие? — попита го тя изненадана.
— Абсолютно — отговори й той с усмивка.
— Кога заминаваш?
— Утре сутринта.
Тя му се усмихна, но вътре в себе си вече усещаше копнеж, породен от предстоящото му отсъствие.
— Тогава да не губим време — каза му тя. — Ще имаш време да спиш в самолета.
Той хвана ръката й, както беше застанала права до масата, и я придърпа плътно до себе си. Бавно разкопча бялата й риза, разтвори я, плъзна ръцете си около бедрата й и я притегли още по-близо до себе си, покривайки с целувки стегнатия й стомах. След това разкопча колана й, смъкна цина и й свали джинсите. Отново обви кръста й с ръце, дланите му се плъзнаха по дупето й, повдигна я леко нагоре и пръстите му се плъзнаха под ластика на гащичките й. Той започна да я гали нежно с два пръста, усети я как набъбва под ръцете му, почувства влагата, когато внимателно проникна с пръста си в нея. После наведе главата си надолу, докосна с устни окосменото място под гащичките й и започна нежно да я хапе там, а горещият му дъх предизвикателно, гъделичкаше слабините й. Той разтвори пръстите на ръката си, смъкна с тях гащичките й и зарови лице в окосмения триъгълник между краката й, опитвайки от вкуса и аромата на възбудата, а в следващия миг усети как ръцете й силно притискат главата му към нея. Тя стоеше права, повдигната на пръсти, с отпусната назад глава, а миг след това седна на края на масата и вдигна единия си крак върху рамото му. Дишането й се учести, мускулите й се стегнаха и тя започна да се движи бавно, описвайки концентрични кръгове, притисната плътно в него.
Тя имаше един чудесен еротичен навик, който направо подлудяваше Хатчър. Когато наближеше моментът на кулминацията, тя започваше да брои тихо, почти със самото поемане на дъх, изпускайки от време на време страстни въздишки:
— Едно… две… три… ч-четири… ах, ох-ох, Господи… пет, шест, седем… ох-ох… о-о-ох… осем, девет, дес-сет… Божичко, о-ох!
Гърбът й се изви силно назад, тя се притисна с всичка сила към устните му и застина така, изопната, за около десетина — дванаисет секунди, а после въздъхна и се отпусна, свлече се напред към него, обгърна с две ръце главата му и започна да го притегли нагоре към нея, търсейки устните му, а когато ги намери, започна да го целува жадно и страстно.
