— Да кажем, че Рейнс е паркирал колата си до банката и е тръгнал през парка към офисите на Финдли — каза Стик. — Онази млада двойка е била някъде на двайсет-трийсет ярда от него, и са приказвали на висок глас. Убиецът трябва да ги е чул. Мисля, че който и да го е направил, трябва да е познавал много добре парка.
— И да е знаел откъде идва Рейнс, така че той или тя са знаели къде точно да го чакат — предположи Дъч.
— И е бил здравата под пара — заключих аз.
— Защо мислиш така? — запита Дъч.
— Ами за да посмее да го застреля със свидетели само на няколко ярда от него — обясних аз. — За мен това си е стопроцентов риск.
Запътихме се обратно към банката, като оглеждахме отвсякъде пешеходните пътеки, но не открихме нищо интересно. Местните полицаи очевидно бляха прочесали добре мястото. Застанах до мястото на прострелването, не знам вече за кой път.
— Може да е бил Нанс — предположи Стик. — Може да е слязъл от офиса на Костело, да е изчакал докато Рейнс паркира колата си, тръгнал е през парка, застрелял е Рейнс и е побягнал обратно към офиса на Костело.
— Може би — казах аз. — Много „може би“, както винаги.
— Защо не обсъдим вариантите на кекс и кафе — предложи Дъч. — Тая работа ме секна точно по средата на вечерята.
— Нека предположим, че не е бил Нанс — казах аз. — Да предположим, че е бил някой толкова хванат натясно, че е поел риска и е застрелял Рейнс на място. Какво би направил тогава?
— Би побягнал в противоположната посока от свидетелите — каза Дъч. — Надолу към реката.
— Да — отвърнах. — И ако наистина е бил толкова под пара, може да се е отървал от оръжието.
— В реката — каза Стик.
— Точно така — съгласих се.
— Джордж Бейкър — изрекоха в един глас Стик и Дъч.
— Кой е тоя Джордж Бейкър? — запитах.
— Най-добрият леководолаз в тежки условия по тези краища — каза Дъч. — Ако в реката наистина има пистолет, той ще го измъкне.
— Мислиш ли, че си струва да опитаме? — обърнах се към Стик.
— Да не ме бъзикаш? — възкликна Стик. — Джордж би зарязал и креват с филмова звезда ако има повод да се гмурне. Това е най-голямото удоволствие в живота му.
— Тогава да го потърсим — предложих аз.
— Какво ще кажете за кекса и кафето? — притесни се Дъч.
— Нека първо да видим дали можем да открием Бейкър — казах.
64. ПОТАПЯНЕ В СЛОЖНИ УСЛОВИЯ
Стик откри Бейкър в дома му да гледа телевизия. Леководолазът, възбуден от перспективата да открие оръдието на убийството, обеща да държи устата си затворена и на разсъмване да бъде на кейчето. Кафето и кексът ни донесоха само безплодни умувания. Приключихме рано и аз си легнах след като проверих ситуацията в болницата, откъдето ми съобщиха, че състоянието на Рейнс се „поддържало“.
В пет и половина сутринта вече бях в парка със Стик, приклекнали над брега на реката в мъгла по-гъста и от тази предишната нощ, отпивахме кафе без захар от пластмасови чашки и слушахме как Джордж Бейкър ни описваше како щели да направят с партньора си. Бейкър беше едър мъж с грамаден гръден кош, огромни плещи, врат като резервна автомобилна гума и черна коса подстригана по-късо и от тази на новобранец. Телефонен техник по професия, той беше леководолаз в трудни условия по призвание и помощен полицай, един дявол само знаеше какво може да означава това.
— Там долу е тъмно — изрече драматично той докато навличаше мокрия си костюм. Неговият патоа, смесица от южняшки диалект и староанглийски, беше колкото описателен, толкова и архаичен. Имаше вид на живо медицинско пособие използвано на времето при лекции.
— Да, сър, тъмно и опасно. Няма и секунда и си като угаснал като искрица сред тия води. Един мъж не може да си позволи грешки в преценката, защото не можеш да правиш грешки, поне повече от един път. Да, сър, аз се гмуркам във води толкова черни, че дори и прожектор не може ги прониже. Дъното е или кал, подвижна и лепкава, или е засипано със стари и ръждясали кабели, също като пипала на октопод, и пропелери от стари кораби, тенекиени кутии, и други такива разнообразни препятствия от древни времена, когато тук са акостирали могъщи океански кораби. Да ви кажа, по обед, когато слънцето е най-силно, дори и на петнайсет фута е толкова мрачно, че трябва да правя всичко само опипом, с ей тия пръсти.
Той размаха пред очите ни десетте си слоноподобни пръсти, в случай че не разбирахме за какво ни говори, и в ужас се вгледа в тях.
— Да, сър, — каза той, — понякога от Всемогъщия ме дели само един пръст.
Дъното, както ни го обясни Бейкър, в продължение на тридесетина фута се спускало плавно от брега, и после изведнъж рязко пропадало в канала. Той използваше нещо, което наричаше своята „тендерна система“, едно кълбо връв, което закачаше от колона до колона и използваше като водач под водата. Партньорът му, млад мъж с вид на дребен тарикат, отзоваващ се на прозвището Хуипет, (Дребна състезателна хрътка, или малък танк — англ. — Б. пр.) който по-късно научих, че бил контрабандист по професия, следеше прогреса на Бейкър посредством въже, завързано около кръста му.
— Ако загазя там долу — изрече главният водолаз, — Хуипет ще ме измъкне, полека, но сигурно, като се надявам да оцелея каквото и нещастие да ме сполети там долу.
Бейкър също така си имаше теория, извлечена от не едно гмуркане в търсене на оръжия на убийства през целия си стаж.
— Мъжът най-вероятно ще захвърли пистолета във водата, точно както запокитва бейзболна топка — каза той, — докато една дама, която обикновено няма много опит в боравенето с пистолети, просто ще го подхвърли пред себе си, все едно че отърсва ръката си. Аз ще тръгна от ръба на канала, за да се възползвам от отлива.
— Ако ми позволиш да изкажа едно предположение — намесих се аз, — бих казал, че той или тя са захвърлили почти веднага пистолета, още щом са се добрали до края на пешеходната пътека. Имаме свидетели, които са чули изстрела от много близко разстояние.
— Благодаря ви, сър — изрече Бейкър с официален глас. — Ще го имам предвид.
Както беше напълно облечен с водолазния костюм, маската и бутилките със сгъстен въздух, спокойно можеха да го наемат в Холивуд да играе ролята на чудовище, една огромна черна маса взираща се като бухал през стъклото на маската си. Той прекрачи края на риболовния кей, изчезна в мъглата, и след миг плясна във водата петнайсет фута под нас.
— Ако имате някаква работа за вършене, вършете си я — обади се Хуипет, тъпчейки емфие под устната си. — Това ще отнеме доста време.
Двамата със Стик си проправихме път сред мъглата, добрахме се до едно кафе и си поръчахме закуска.
— Току-що ми хрумна една щура идея — казах аз.
— Трябва ли да се изненадам? — разсмя се той. — Давай.
— Това е една доста теоретична вероятност, но какво ще кажеш да проверим местните магазини за оръжие. Започни с по-солидните. Виж дали Дънлийви, Сийборн, Рейнс, Сътър или Логан притежават нещо 38 калибър или близо до него.
— И Рейнс ли?
— Той има съпруга — отвърнах ад без вдигам поглед от яйцата си.
— Обхващаш всички възможни варианти, така ли, бате? — запита студено той.
— Никой не е застрахован — отвърнах аз със същия глас.
— Мислех си, че убийствата са малко настрани от работата ни.
— Нищо не може да е настрани, щом е свързано с работата ни — казах аз. — Угоди ми малко, имам идея.
