— Това е пиличка за нокти — произнесох най-накрая аз.
— Не ме ли бъзикаш — отвърна той. — Аз пък си помислих, че е клечка за зъби.
Горила Номер Две ни поведе по дъсчения под и после нагоре към далечния ъгъл на помещението до единственото сепаре. Вътре в сепарето имаше кръгла маса, а зад нея ръчно издялан дървен стол достатъчно голям, за да задоволи и кралицата. Грейвз седеше на стола преметнал единия крак върху облегалката. Беше облечен като бразилски банкер, в светъл памучен костюм с тъмнокафява носна кърпичка сгъната в горното джобче на сакото му и вратовръзка на бели и кафяви райета. Също като Сапата, и той носеше слънчеви очила дори и на тъмно.
Няколко от лейтенантите му се върнаха обратно в мрака. Не отидоха никъде, просто станаха част от околната среда.
Грейвз се приведе напред и леко придърпа надолу очилата си, пронизвайки ме с очи.
— Я виж ти кой ни е дошъл на гости, любителят на кучетата.
Усмихнах се. Хлапака остана безизразен.
— Не трябваше да го правиш — изрече Грейвз със стържещ шепот. — Да дойдеш в къщата на човека и да размахваш оная лайняна работа.
— Как да ти кажа, според мен Кинг Конг и Могъщият Джо Младши долу счетоха, че външният ни вид заслужава доверие да ни приемеш — ухили се Муфалата.
Грейвз се усмихна. Той беше красив мъж. Който и да беше направил това с носа му, определено му беше извършил услуга.
— Кой си ти, по дяволите? — запита меко той.
— Феди — отвърнах аз.
Той леко подсвирна през зъби.
— Лоша работа. Да не ми носите повиквателната?
— Да, морската пехота вече едва я стърпя на едно място — изхили се Муфалата.
— Добре тогава, кажи си мъката, човече. За какво става дума?
— Може ли това да си остане само между нас? — запитах.
Грейвз се обърна към Горила Номер Две.
— Абсолютно чисти са — изгрухтя черният гигант.
Грейвз се отпусна на стола си и махна с ръка.
— Окей, — произнесе той. — Оставете ни малко сами. Нещо за пийване, момчета?
— Не веднага — казах аз.
— Ти ли си говорителят, кучешки любителю? — обърна се той към мен.
Кимнах.
— Тогава говори.
Не знаех как да започна или какво точно да му кажа. Трябваше да съобразявам, и то бързо. Грейвз не беше глупак. Ако бяхме дошли тук заради сутрешния му рейд върху стридената компания на Чевос, щяхме да нахълтаме с цял куп полицаи и заповеди за арестуване. Ние обаче искахме само да разговаряме и той беше целият слух.
— До ушите ми достигат разни неща — започнах аз. — Щото и бизнесът ми е такъв, та ми се налага да слушам много.
— И какво по-точно достига до ушите ти, човече? — запита стройният и ебонитов гангстер, все още усмихнат.
— До ушите ми стигна слухът, че един гангстер от Синсинати на име Талиани и неговата банда дошли тук да основат магазин. Искали да поемат целия оборот на Фронт Стрийт, но за това трябвало да минат през теб, така или иначе. Възможно е някой да им е оказал помощ да стъпят тук — това в момента не е толкова важно — но има една личност, от която Талиани определено не е получил нищо, и тя е Стоуни Титан, а след като ти и Стоуни имате договор, те не биха могли да те отстранят. Според същите тези слухове, фамилията Талиани решила да опипа почвата и да разбере колко здраво си стъпил на земята, така че изпратили един негодник от Охайо на име Чери Макджий, да те пробва. Той обаче не успял да се справи с теб, така че Талиани пробвал трика с натопяването, и след като си излежал присъдата си, ти си излязъл и си гръмнал Макджий, заедно с двама от телохранителите му.
А междувременно те започнали да настъпват по всички фронтове, като те настъпвали ту тук, ту там. Започнали да прекарват тежки наркотици, най-вече кокаин, за да обслужват едрите пласьори извън града, нещо, което според слуховете, не било в твоя стил. Те също така разполагали и с много големи пари, и с това вече започнали да ти нанасят сериозни удари. Започнали да те изтласкват от пазара, защото имали повече пари от теб.
Така че според слуховете, ти си решил да направиш един голям удар, пратка с кока от Южна Америка, която би ти донесла някъде към двайсет-трийсет милиона след пласиране на улицата плюс едно здрав трус в търговията им.
И тогава, миналата неделя, Талиани отвлякъл лодката ти, убил хората ти, след което изгорил лодката, като те оставил без стока и те направил длъжник на посредниците ти. Така че, пак според слуховете, ти си обявил война и си започнал да изтребваш хората на Талиани, един по един. И когато на Хари Рейнс му запарило под задника заради тая касапница, ти си го премахнал.
Спрях за момент, и след малко добавих.
— Така стига до ушите ми.
Той свали очилата си и ме прониза със стоманен поглед.
— Любителю на кучета, ти си такъв лайнар, че си чак заразен — измърмори Грейвз, без всякакъв хумор. — Стигало ти до ушите, дрън-дрън.
— Казах ти, че така стига до ушите ми, не съм казал, че е така. Но е възможно да бъде интерпретирано по този начин, ако се намерят достатъчно желаещи.
Той се облегна на стола си и си поигра с очилата. Сега вече бях възбудил интереса му.
— Добре — прошепна той, — кажи ми тогава, как мислиш, че е било?
— Добре, ще ти кажа как не е било. Не мисля, че ти си убил който и да е от клана на Талиани, с изключение може би на МакДжий и някои от отрепките му. Не мисля и че ти си убил Хари Рейнс. Не само това, но вероятно мога да докажа, че ти не си убиецът.
— Това е дяволски любезно от твоя страна, братко — каза той. — Какво искаш от мен в замяна на това, да се омъжа за сестра ти ли?
— Искам да отзовеш всичките си хора, веднага. Преди да започне същинската война и да загинат много хора, които нямат нищо общо с цялата мръсотия.
— Искаш от нас да застанем на средата на булеварда като мишени за упражнение на оня шибан Нанс ли, това ли било? — Гласът му застърга още по-силно.
— Аз ще имам грижата за Нанс. Имам далеч повече причини от теб да го направя. Два пъти се опита да ме убие.
Поради някаква причина това го впечатли особено.
— Не съм много наясно какво ми предлагаш в замяна.
— Ако прибереш хората си, ще имам грижата останките на фамилията да направят същото. Тогава ти остава само да си поседиш на задника докато Федитата приберат каквото е останало от клана и градът остава само за теб.
— И Федитата просто ще ме оставят на мира, хей така?
— Така ще стане — потвърдих аз.
— И ти правиш всичко това само защото си фин и интелигентен кукуригалник, който просто си върши съвестно работата, така ли? По дяволите, човече, за какъв ме вземаш? Не съм бил на памукобер когато са раздавали мозъците.
— Виж, знам за сделката ти с мистър Стоуни и аз не…
— Нямам никаква сделка с мистър Стоуни — прекъсна ме той. — Той не сключва сделки, авер, не е от тия, дето се влачат по петите ми с протегната ръка за някакви трохички. Това не е неговият стил. Между мен и мистър Стоуни има споразумение. Осера ли се, зачукват ми го барабар с ташаците. Не се ли осера, задникът ми си е здрав и читав.
— Искам да разбереш, че моята работа е с Талиани. Пет пари не давам за това как вие двамата с
