мистър Стоуни управлявате града. Беше си достатъчно хубав преди двайсет години.
— Ти си разговарял с мистър Стоуни за всичко това?
— Е, не толкова пряко, но мистър Стоуни е достатъчно умен, и ще го разбере — казах аз. — Ако питаш мен, мисля, че цялата тая история е примамка да се навреш между шамарите с войната, която си обявил на Талиани.
Усмивката му угасна, но гласът му си остана същият.
— Мен никой не може да ме примами, кучешки любителю. Това не е моят стил.
— Искаш ли да ме изслушаш или не? — запитах го грубо аз.
Той пусна крака си на пода и се приведе над масичката към мен.
— Добре — каза той, — щом сме стигнали чак дотук. Но само не ми ходи по нервите.
— Имат нужда от един левак за цялото представление.
— Кой има нужда?
— Може би Чевос. Може би Костело. Може би дори Брониката, макар че ме съмнява. По-точно този, който до този момент е очистил дванайсет души от клана Талиани, който и да е той. Някой трябва да обере луфта за клането и са нарочили теб за тая работа.
Той се отпусна обратно на стола си, почука замислено връхчетата на пръстите си един в друг, и се втренчи в тъмния таван. Имаше да обмисли много неща, повечето които бяха чисти догадки от моя страна, а много от тях, ако въобще имаше такива, можеха да се подкрепят с факти.
— Не съм убивал и Макджий. Авер, канех се да смачкам този дребен педераст, но някой ме изпревари.
Това ме изненада много, но положих всичко да не ми проличи.
— Загубих и мои хора в тая история — каза той. — Това не се забравя лесно.
— Тогава защо да губиш още? След това и сън вече няма да те хваща. Доколкото знам, загинали са хора и от двете страни.
Пауза.
— Вярно е — съгласи се той. — Аз вземам една пета от тая сделка с кокаина. Това спада към федералната юрисдикция. Пъхни този педал зад решетките — продължи той без да сваля погледа си от тавана.
— Тук също си на чисто — уверих го аз. — Ако се окаже, че някой друг е задигнал стоката, ти не си виновен в нищо. Този, който я е откраднал и е потопил лодката, носи цялата отговорност.
Той сведе поглед към мен и се усмихна.
— Сбъркал си професията си, кучешки любителю — каза той. — Би трябвало да станеш посредник.
— Бях на времето — отвърнах аз.
— Добре, какво друго те вълнува?
— Ледбетър — казах аз. Исках да разбера истината за смъртта на бившия полицейски шеф. Това беше още една случайност, в която не вярвах. Муфалата ме загледа с отворена уста.
— Какво по-точно за него?
— Създаваше ли ти някакви неприятности?
Грейвз много бавно поклати глава.
— Той и мистър Стоуни бяха така — и той потърка един в друг два пръста.
— Знаеш ли защо са го убили?
— Чувах, че това било нещастен случай — каза той.
— Има и още нещо. Работил ли е за теб някога Тони Лукатис?
— По дяволите, не ставай прекалено нахален. Аз почти не познавах оня дребен педал.
— Значи не ти е допадал, така ли?
— Изобщо не съм мислил за него, нита така, нито иначе.
— Значи не е работил за теб в колумбийската връзка?
— Ако е имало такава, той изобщо не би работил за мен, няма начин? Ясно?
— Ясно.
— Тогава какъв ти е планът по дяволите, бебчо? Да чакаме ли да споделиш истината с нас или какво?
— Трябват ми два часа — казах аз.
— За какво?
— За да задържа топката. Само не си показвай твърде високо главата, това е единственото, за което те моля.
Той разтри челюстта си с едра и костелива ръка; пръстен с диамант голям колкото родната ми къща хвърли куп искри. Грейвз се закикоти с грапавия си глас.
— Да ти кажа, и думичка не ти вярвам от това, което ми каза. Ти какво, искаш да се доверя на един шибан и изкукуригал федерален агент ли? Та как ти беше името, човече?
— Килмър. Джейк Килмър.
— Като поета ли?
— Ти четеш поезия?
— Че защо не — отвърна той. — Аз имам образование.
66. СТРЕЛБА В БАК О’ТАУН
— Добре, спогодихме се — изрече Грейвз, протягайки ми ръка. — Оставаме покрити докато прибереш Нанс и останалите. Но ако им щукне да си търсят белята при нас, Килмър, забрави всичко. Нямам никакво намерение да си предоставям задника под наем за който и да било мръсник.
Някъде в мрака на Църквата зазвъня телефон. Звъня упорито дотогава, докато някой накрая не вдигна слушалката.
— Търсят човек на име Килмър. Това да не е някой от вас? — прозвуча глас от мрака.
Изправих се под твърдия поглед на Грейвз.
— Надявам се това да не е част от някакъв номер, авер, защото ти първи пътуваш.
— Най-вероятно е брокерът ми — казах и последвах някаква смътна гигантска маса до ъгъла. Телефонът беше на стената, старомоден черен монетогълтач.
— Килмър — казах аз.
Беше Дъч.
— Веднага си дигай задника оттам — изрева той.
— Защо, тук работите вървят чудесно — отвърнах аз.
— Току-що се обади Акулата Ланг от колата си. Следи Нанс и две коли пълни с хора на Талиани, карат с пълна пара към вас.
— Извикай подкрепления от полицията.
— Направих го, но ти може би имаш само минута преди да почне престрелката.
— Проклятие! — изругах аз. — Носа се съгласи на примирие!
— Тогава си дигай задника по най-бързия начин и кажи това на твоя авер Нанс, защото всеки момент ще изскочи иззад ъгъла.
Затръшнах слушалката и забързах в мрака към масата на Грейвз.
— Имаме проблем — произнесох аз с възможно най-спокойния си глас. — Нанс идва насам с две коли пълни с негови хора.
Един Смит и Уесън 38 калибър мигновено цъфна десницата на Грейвз. Само за миг около нас всичко се раздвижи. Оръжието беше самата красота, модел 19 с четириинчово дуло, дръжка Пачмар, с изпилен ударник. Никакви лигавщини, само професионални принадлежности.
— Какво става, по дяволите? — изсъска той.
— Това беше партньорът ни. Един от нашите хора е забелязал Нанс и отрепките му на път за насам. Полицията също е под пълна пара. Само стой вътре и не си показвай главата навън. Остави на нас да се оправяме.
— Няма да ходиш никъде докато не се изясни ситуацията, кучешки любителю.
Внезапна експлозия прекъсна разговора ни. Входната врата се пръсна на хиляди парченца; жълт пламък
