— И най-могъщото — вметнах аз.
— Не е лъжа.
— Защото е протеже на Шефа, ето защо — продължих аз.
— В началото може и да е бил. Но не и сега. Той вече си има къде да стъпи; няма повече нужда от износени старци.
— Той използва Титан.
Още в мига, в който произнесох думите, проумях, че съм изтърсил глупост. Позволявах на чувствата си да ръководят разговора ни. Дъч поклати глава и отново заби очи в чашата си.
— Само ще си загубиш времето, ако се мъчиш да размишляваш на тази тема — произнесе той. — Рейнс използва Титан точно толкова, колкото и Титан използва него. Хората, които управляват Дуумстаун, вече не пазаруват по Фронт Стрийт. Защото вече могат да си позволят това в Атланта.
— Значи огневата линия вече са я преместили на Фронт Стрийт — заключих аз. — Отстъпили са я на хулиганите.
— Горе-долу.
— Какво представлява Комитетът? — запитах брутално аз.
Той се забави с отговора. Имах чувството, че иска да измъкне още от мен, преди да продължи, но търпението ми вече се бе изчерпало.
— Преди да се захване с големите си дела, Хари организира един комитет в сянка да се занимава с местните — проговори накрая той. — В него влизат петимата най-могъщи мъже на града. Само по себе си те не притежават законодателна власт. Те са анонимни, нямат офис, дори и нямат някакво специално място за срещи. Те са прости стари приятели, които чувстват за своя отговорност да се грижат за града, също както на времето е правел и старият ти приятел Финдли, и както все още прави Титан. Тук е така.
— Какво правят?
— Доколкото имам представа, идеята е да оглеждат под лупа всеки който идва да инвестира дори и един долар в града.
— За да не допуснат хора като Талиани да се окопаят тук ли?
— И това. И за да сдържат подземния свят да не си подава много главата отгоре.
— Значи това ти е задачата — да не даваш на юнаците от подземния свят да вирят много носовете?
— И това.
— Шест за идеята и двойка за изпълнението.
— Благодаря ти. Трогнат съм.
— Нямах предвид теб. Не е било твоя работа да откриеш Талиани.
— Това са провинциални момчета, Джейк. Хал хабер си нямат какво представлява Мафията. Като деца загубени в гора са. Това беше задължението на Ледбетър — да държи под око всички новодошли с дебели джобове.
— Значи можем да приемем със сигурност, че кланът на Талиани е виновен за убийството на Ледбетър. Може би ги е надушил и те са побързали да го премахнат преди да е вдигнал шум.
— И аз си мислех същото. След като премахнаха Ледбетър, работата падна върху моите плещи. Мога само да ти кажа, че Талиани излезе сух от водата.
— По дяволите, не мога да ви обвиня. И аз не бях по-добър. Накараха ме цяла година да се въртя като муха без глава. Но как биха могли петима мъже, действащи ex-officio, да имат такава власт над града?
— Защото те са най-могъщите хора в града, синко — каза той. — За тях това е все още градчето от детството им. От деня, в който предците им са положили първия калдъръмен камък, винаги една шепа мъже е решавала съдбините на Дюнтаун. Те, съпругите и семействата им… по дяволите, те притежават или държат под контрол по-голямата част от недвижимото имущество върху островите. Те са политическата власт. Те задават социалните стандарти. Те решават кой може и кой не може да върти бизнес тук. Също така контролират, къде не толкова пряко, къде директно, повечето от най-големите банки в града. Те са като римските императори, Джейк. Вдигат палци, оставаш в града; палци долу, и излиташ като перушинка. Може и да не го одобрявам, може и на теб да не ти се нрави, но това е положението. Никой не може да се разпорежда тук освен тях.
— Значи те знаят кой притежава хотелите, крайбрежните комплекси, жилищните кооперации, луксозните апартаменти, и каквото още има?
— Предполагам, че е така, освен ако всичко това не е притежание на подставени корпорации. Хотелите са притежание на една местна комбина.
— Сигурен ли си в това?
— Абсолютно.
— Интересно. И кой е този комбинатор?
— Сам Дънлийви. Дясната ръка на Хари, вторият най-могъщ мъж в Дюнтаун. Ако Комитетът има председател, това може да е само той.
— Ами Рейнс?
— Председателският стол не го вълнува. Дънлийви е неговият говорител. Сега точно се е посветил изцяло на хиподрума. Мигът, в който успее да докаже, че идеята му струва, и ще се озове право в губернаторското имение.
— Кой още е в Комитета?
Той разклати глава като някаква стара мечка.
— По дяволите, авер, ти направо нямаш срам. Заля помпата с една кафяна чашка и измъкна цял галон от мен. Май ще вземеш да се окажеш истински кучи син.
— И в това са ме обвинявали.
Отпуснатото му лице се сгърчи в усмивка.
— Не ме учудва.
— Такава ми е работата — върнах му аз усмивката.
— Не си единственият с такава работа. Добре, първо да приключим с Дънлийви. Виждаш ли го оня там, с туидовото сако?
Той кимна към мъжа, когото на влизане бях видял да разговаря с Титан. Беше едър мъжага с бичи врат и плещи заплашващи да пръснат всеки миг сакото му по шевовете. Беше прекрачил тридесетте, косата му беше късо подстригана, а носът явно беше разбиван неведнъж в миналото. Бивш футболист. Забавляваше дамите на масата, които се късаха от смях, но бръчките покрай устата му бяха напрегнати, а смехът не докосваше очите му. Имаше вид на човек с големи неприятности, който се мъчи да се развесели, и аз не пропуснах да споделя наблюдението си с Дъч.
— Предполагам, че Каменният му е набил яко чемберите — каза Дъч. — Сам е в по-неблагоприятно положение от Хари, и ако нещо се издъни, не може да разчита на милионите на Финдли да го измъкнат от калта.
— От думите ти заключавам, че скоро ще нагреят и твоя задник.
— Нашия задник, партньоре.
— Да, нашия.
— Вече сме нагазили и с двата крака, така че гледай да не усложняваш излишно положението.
— Кой друг още е в тоя Комитет?
— Чарлз Сийборн. Той е президент на веригата от банки Сийкоуст Нашънъл Банк, най-голямата по тия краища. Не е някой от новозабогателите парвенюта. Баща му беше председател на съвета на директорите до миналата година, когато умря. После идва Артър Логан, който само след година-две ще стане президент на най-престижната и процъфтяваща адвокатска кантора в града, веднага щом баща му ритне бакърчето или подаде оставка. Следващият е Роджър Сътър, или Сътър Комюникейшънс. Това е вестникът и телевизионната станция. Владеят заедно по-голямата част от земите с насаждения в областта. Това е властта.
— Разказът ти не е пълен — казах аз. — Спомена, че хората в Комитета били пет на брой.
— Преди да ти отговоря на този въпрос, искам и аз да ти задам един.
— Давай.
— Това е личен въпрос, Джейк. Имаш пълното право да ме пратиш на майната ми.
