— Ще стигнем и до това — обеща той, заемайки се със закуската си, едно здраво блюдо пълно с маса, която сякаш беше извлечена с драга от дъното на някое блато.
— А и освен това — продължих аз, — доколкото знам, свръхдозите от витамини причиняват обилен косопад.
Той вдигна поглед над чинията си и ме изгледа с отвращение.
— Къде си го чел?
— Във вестника. Нали има колони, където дават здравни съвети. Твърдят, че увреждали корените.
Опитах се да потисна клокочещия в гърлото ми смях, но не успях. Той се облегна на стола си и ме изгледа с присвити очи.
— Не искам повече майтапи с косата ми, ясно ли е? Аз правя ли си майтапи с коляното ти?
— Искаш да кажеш глезена ми.
— Ето, виждаш ли колко си чувствителен на тая тема.
— Изобщо не съм чувствителен. Просто се е случило така, че съм се родил с въшливи глезени. Здрави рамене и въшливи глезени; ако беше обратното, сега щях да съм бивша футболна звезда милионер с къща в Таити. От друга страна, ти имаш останали всичко на всичко четири косъма коса, но не се притеснявай, брадата замаскира донякъде.
— Яж ми хуя — каза той. — Я по-добре ме въведи в обстановката.
Предадох му подробно събитията от неделната нощ.
— Нали си експерт по Триадите, я ми разкажи какво става тук.
— Ще ти кажа какво не мисля, че става — казах аз. — Не мисля, че това е работа на външен наемен убиец и не мисля, че е вътрешно разчистване на сметки.
— Интересно — коментира той. — Ти направо отписа почти всички възможни извършители. Кой тогава според теб го е направил, Снежната принцеса ли?
— Съвсем логично. Последното нещо, което Триадата би искала да прави, е да привлече вниманието върху себе си. Те си преместиха фамилиите тук. Ако това е било вражда в семейството, много по-логично би било да си разчистят сметките още преди да напуснат Синсинати. А и освен това тая касапница изобщо не ми напомня похватите на мафията. Салваторе мисли също като мен.
— Салваторе е експерт, нали? — запита ме той, надзъртайки над блюдото си и повдигайки вежди.
— Познава стила им. А и как няма да го знае, когато баща му е бил наемен убиец в южен Фили.
— Знам. — Той се върна на закуската си, замахвайки с вилица към чинията ми. — Говори и яж, иначе ще изстине.
— Единственото изключение могат да се окажат Чевос и Нанс.
Той изненадано вдигна глава.
— Не знаех, че са тук.
— Тук някъде са.
— О, ти пак почваш с предположенията си.
— Съвсем логично е.
— Ти с твоята логика можеш да направиш всеки довод да изглежда напълно убедителен. Само преди минута ми казваш, че според теб работата не е на вътрешни хора, и следващата се мъчиш да ме убедиш точно в противното.
— Чевос и Нанс са по-различни.
— Защото ти се иска да бъде така — заяви той, забивайки пръст към мен. — Това е работа на ведомството, авер. Не съм те докарал тук, за да осъществяваш собствена вендета.
— Просто ти излагам всички възможни положения. Чевос е достатъчно луд да го опита, а Нанс е толкова психясал, че ще я свърши без да мисли. Така че, ако предположението се окаже вярно… — не се доизказах аз.
— Ако, ако…
— При тая ситуация нямаме право да пренебрегваме дори и теоретическите възможности.
— Добре, добре, я ми сервирай още от тия.
— Имаме сериозна причина да вярваме, че този, който го е извършил, е служил във Виетнам.
— Откъде съдиш?
— Оръжията, модус операнди, стила.
— Аха.
— Нанс е бил във Виетнам, и то на предната линия.
— Аха. Също и ти, Стик, и половината от бандата на Моорхед. По дяволите, дори и аз бях във Виетнам. Това не прави автоматично Нанс убиец. За някои хора той може даже да е герой.
— Войната свърши.
— Мисля, че имаш бръмбари в главата — произнесе той.
— Може — кимнах аз.
— Още нещо?
— Ами,…
Той се приведе над масата и снижи гласа си до шепот.
— Преди да продължиш — изрече той, — нека да ти напомня, че ти не си тук, за да разследваш убийства. Понеже сме си свои хора, ще ти призная, че не ми пука, дори и Янки Дудъл Денди да ги е очистил, освен ако не е съществено. Трябва ми цялата фамилия Талиани под микроскоп.
Дори и не ме изчака за някакъв коментар.
— Това беше едно чудесно, спокойно и исторически чисто туристическо градче — продължи той. — А сега се превръща в Гнилия град, САЩ. Искам да знам колко дълбоко са се окопали Талиани тук. Какво притежава? Кого е подкупил? Как се е прикривал? По дяволите, защо ме караш да ти изнасям тая идиотска лекция, след като не по зле от мен знаеш с какво се занимава Хладилника.
— Ако ти наистина държиш на мнението ми — казах аз, — считам, че убийствата трябва да имат съществено значение.
Той замахна с вилицата към мен.
— Не се прави, че не разбираш, Джейк. И не отклонявай Стик от правия път.
— Да отклонявам Стик от правия път! Ти направо си биеш майтап с мен. Я ми кажи, какви бяха ония глупости, дето ми ги надрънка за него, да не съм го бил тормозел?
— Как го виждаш? — запита ме Сиско с усмивка.
— Изкукуригал като останалите хулигани на Дъч Моорхед.
— Той е същият, какъвто беше самият ти на времето. Неуморен, корав, самотен вълк. Двамата бихте си паснали много. Работата ви с Дъч и момчетата му ще ви научи как да работите в екип.
— Забравяш, че знам всичко за работата в екип.
— От доста време сам си гониш задачите — продължи Сиско. — А сега имаш възможност да получиш помощ. Искам да пипна за врата синсинатската Триада. Мисля, че това тук е една гигантска перачница, Джейк, и искам да се добера до бърлогата им. Искам да знам как работи. Няма да забравиш, че затова си тук, нали? — Той замълча за момент и добави: — И искам да науча всичко, докато все още не са опукали цялата им банда. Видя ли сутрешния вестник?
Сиско беше в състояние да сменя темата на разговора по средата на изречението. След като изчерпаше темата, той просто я изоставяше и минаваше на следващата.
Той положи вестника до чинията ми. Беше отворен на страница 12, където на една колона беше разположен репортажът за убийството на Талиани, озаглавен
Прочетох го. Беше смътен, неточен и кратък. Полицията не дала никакви изявления с изключение на краткото съобщение, че много скоро очаквали „арест“.
— Доколкото разбирам, очакват в скоро време да арестуват някого — коментирах аз.
— Давай, по-нататък става още по-зле — подкани ме Сиско.
Талиани беше идентифициран като Франк Търнър, бизнесмен от Синсинати, който се интересувал от конни надбягвания. Стинето — Нат Шерман според вестника — беше показан като „Колега по бизнес на
