— Човекът има предвид законно подслушване, глупако — намеси се Салваторе.
— Между другото, мога да ви зарадвам с нещичко — подхвърлих въдицата аз.
— И с какво по-точно? — заинтересува се Сапата, разбърквайки кафето си.
Реших да пробвам с Чарли Едноухия, за да се уверя, дали наистина е толкова добър, колкото се говори за него.
— Докато идвах насам, мярнах Еди Фуереко Испанеца.
— На летището, без съмнение — изстреля незабавно Чарли Едноухия.
Сапата го изгледа с явно уважение.
— Правилно — казах аз.
— Откъде знаеш това, Чарли? — запита Сапата, изпаднал в искрено възхищение пред едноухия детектив.
— И в бара — добави Чарли.
— Пак позна — казах аз.
— Исусе — възкликна Сапата.
— Старият номер с монетата — допълни Чарли. — Играеше на герб и монета, нали?
— Точно така — отвърнах аз.
— Какво представлява тоя номер с монетата? — заинтересува се Сапата.
— Той белязва горната част на четвърт долар, да кажем върху страната на орела, но близо до ръба й, така че да не можеш да я забележиш, освен ако не се вгледаш за нещо подобно — обясни Чарли Едноухия. — Оставя на ливадата да хвърля монетата. Еди Испанеца дори и не се докосва до нея. Ливадата, естествено, нищо не подозира, нали разбираш, защото той контролира хвърлянето, а Еди казва как ще падне — дали на герб или цифра. Винаги познава, естествено, защото следи белега върху монетата. Страшно сръчен е. Ако ливадата поиска смяна на монетата, той винаги има готова в резерва.
— Исусе — повтори възклицанието си Сапата, този път с още по-голямо уважение.
— Много е добър — каза Чарли Едноухия. — Някоя вечер, когато има достатъчно материал за обработване, може да изкара достатъчно за нова кола.
— Но откъде разбра, че е на летището?
— Когато ливадата започне вече да се изнервя — обясни Чарли Едноухия, — Фуереко сменя, незабелязано, разбира се, белязаната монета с чиста, оставя ливадата да си върне някой друг долар, и после хуква да „хваща“ самолета си. Затова и се е привързал толкова много към летищата. Дават му повод да прекъсне по всяко време играта.
— Брей, проклет да съм — възкликна Сапата. Огледа ме отгоре додолу. — Чарли познава всеки педал от бранша — допълни гордо той.
— Само каймака — вмъкна Чарли Едноухия. — А пък Еди Фуереко Испанеца познавам само по репутацията му. С удоволствие бих поиграл малко с него преди да го пипна за въшкарника.
— Той ще те бие — възрази Сапата. — Нали познава монетата.
— И аз не съм лош в тия номера — обясни гордо Чарли Едноухия. — Ще бележа две монети и ще ги сменям непрекъснато, така че всеки път да бърка. Няма ли да е голям майтап, да биеш Фуереко с неговия номер!
— Твой е — казах аз.
— Много си падам по тия тарикатски игри — изрече Сапата. — Чудя се на кой ли му хрумват, как мислиш, а?
Чарли Едноухия се втренчи за няколко секунди в Сапата, и после произнесе:
— Знаеш ли, не съм се замислял досега.
— Зърнах и Дан Бройката — продължих аз.
— Аха, ето вече един наистина надарен юнак. Най-бързите ръце, които някога съм виждал. Никой не може да ти изиграе номера с рамото като него.
— Номера с рамото ли? — запита зашеметен Сапата, чието преклонение пред Чарли явно продължаваше да расте.
— Работи сред тълпата, избира си някоя ливада и се блъска в рамото й. Разбира се, след това ливадата докосва портфейла си, за да се увери, че е на мястото си. Това е достатъчно за Дан. Първо, вижда къде държи ливадата портфейла си. Второ, следващият път, когато блъсне ливадата, юнакът е твърде смутен, за да се пипа по джобовете. И бум! Портфейлът отлита, а с него и Дан.
— За теб няма тайни, Чарли — поклати глава Сапата.
— Това, което отличава Дан от другите в занаята, е, че той винаги блъска ливади с дебели портмонета. В това се състои и неговият талант. Само като погледне набелязаната си жертва и може да ти каже с точност до цент колко пари има в портфейла му.
— Изумително — възкликна Сапата, без да спира да клати глава.
— Утре ще е на работа на хиподрума — каза Чарли Едноухия. — Там ще го пипнем. А сега ни кажи проблема си. Може да се окаже, че сме в състояние да ти свършим работа.
Това не ме изненада.
— Има един сводник на име Мортимър Флинч, известен също така и под името Морт Танър — продължи той. — Същински охлюв е с два грама мозък. Работи само с дебела клиентела, обикновено предлага четири или пет момичета най-много. Поддържа връзка с един публичен дом в Сейнт Луис. Освен това дарява с утеха и дами с дебели портмонета.
— Искаш да кажеш богати гаджета — разясни Сапата.
— Да, Китаец, богати гаджета.
— Значи жиголо, а? — запита Стик.
— Не бих искал да използвам тая дума по отношение на неговата личност — възрази Чарли Едноухия.
— Къде го мярна? — заинтересува се Сапата.
— На Стрип, само преди седмица или две. Тогава и изведнъж изникна тая работа с Търнър и аз му изгубих дирите.
— Искаш да кажеш Талиани — поправи го Салваторе.
— Как изглежда? — запита Сапата.
— Висок, малко под шест фута. Гъвкав. Тежи някъде около сто и четиридесет фунта, може би сто четиридесет и два. Носи костюми с жилетка. От леки платове, според тукашния климат. Умира за шарени ризи и има ужасен вкус към вратовръзките. Нашарени с цветя или нещо от тоя род. Кестенява коса, от която не е останало много. Сресва я над челото, като я прехвърля от единия към другия край на главата си. Кафяви очи. Винаги ходи с черни патъци.
— Отличителни белези? — запита сапата.
— Гризе си ноктите.
— Трябва ли ти момъкът? — обърна се Сапата към мен.
— Разбира се, все трябва да се започне отнякъде — произнесох с ентусиазъм аз, макар че не бях много наясно каква работа може да ми свърши.
— Имаш го точно след половин час — обеща той. — Изчакай ме тук. Хайде, Салваторе. Имам нужда от другарче. — След миг и двамата изчезнаха.
— Сапата е изумителен — произнесе Чарли Едноухия загледан подир тях. — Има нос на хрътка.
— Изглежда ми повече на плоска ютия — изсмях се аз.
— Не е лъжа — призна Чарли. — Но това не му пречи да открива целта си. Безпогрешен е.
Имах чувството, че Сапата са го халосали няколко пъти по тила. По-късно разбрах, че е бил най-добрият патрулен полицай, някога съществувал. Може и да не знаеше кой е Шекспир, но пък познаваше и кътните зъби на всичките от бранша.
— Беше боксьор в средна категория, да ти кажа — продължи Чарли Едноухия. — Надъха се с патриотизъм, записа се доброволец в армията, и изкара една година във Виетнам. После се върна и се записа в Ангелите на Ада. Никога не можах да проумея защо го направи.
— Добър екип сте си заформили тук — казах аз. — Ти ги забелязваш, Сапата ги открива, а Салваторе им се лепва за опашката.
— Като същинска мухоловка е — каза той.
