— Че си имал мераци на дамата на Рейнс.
— Кой го каза?
— Май че Костело.
— И след това?
— Костело каза, че си им трън в петата. Страшно ти бяха надървени. Затова и така се бях изнервил, когато О’Брайън ми нареди да организирам срещата ви. Казаха, че си пречукал Скийт и че си им подпалил чергата под краката в Синсинати, което не е лъжа.
— И после?
— И после Чевос каза, че може би е негова работа да се погрижи за ситуацията, но Костело му каза дори и да не си помисля за такова нещо, защото сега само им липсва и убийството на Феди, а и нали тогава Нанс веднъж вече се е осрал и тогава Нанс страшно се ядоса, ама страшно, и малко остана да откъсне главата на Костело. Двама души едва успяхме да ги разтървем. Както и да е, бурята отмина. По-късно Костело се извини на Нанс, каза му, че всичко е забравено, и тогава Чевос се обади, каза че, има шанс да използват тая работа с парчето на Рейнс, за да те премахнат.
— А Костело какво каза?
— Каза, че ще си помисли, а Чевос добави, че ти си бил кутсуз човек, и каза „Мине ли ти черна котка път, пречукваш я, и толкова“. Точно това бяха думите му и Костело още веднъж повтори, че щял да си помисли.
— Имат ли някакъв материал за мен?
— Не, доколкото знам, само слухове. Господи, само ги виж.
Двете кучета се бяха вкопчили в центъра на арената. Мръсният под, стените, всичко беше опръскано в кръв. Кучето свинар вече не беше новобранец. Муцуната му беше раздрана чак до кокала. Внезапно ми се прииска да се махна веднага оттук.
— Някой от мафията да няма зъб на Талиани?
— Аз поне не съм чувал.
— А някой отвътре да им се е заканил?
— Хей, нали ти казах, че няма такова нещо, човече. Всички бяха щастливи.
— Още нещо да ми кажеш?
— Ами… има още едно нещо, за което съм чувал. За някаква много голяма пратки дрога, която идвала насам. Ама много килограми.
— Е, какво по-точно?
— Знам само, че идвала някъде от юг. Извън страната. Знам го, защото някои от момичетата ни са на хероин, а в последно време снабдяването хич го няма.
— И…
— И корабът закъснява. Казват, да не се тревожим. Може нещо я буря да ги е забавила, я нещо друго такова. Защото ако ги бяхте арестували, щеше веднага да се разчуе. Колегите ти умират да се похвалят.
— А може би именно за там да се е отправил Нанс, за да прехване товара.
— Какво по-точно за Нанс?
— Покрил се е. От понеделник го търсим, няма никаква следа от него.
— Не знам нищо за това — сви рамене Несбит.
Долу на арената богинята на съдбата се беше разгневила за нещо на свинарчето. Старият боец го беше захапал за гърлото и за пръв път от началото на битката издаваше ръмжене. И на най-страничния човек му ставаше ясно, че дребният булдог сдаваше багажа. Единият му крак се люшкаше така, сякаш костите в него бяха изпаднали нейде, а от гърлото му струеше кръв.
— Тръгвам си — казах аз на Несбит. — Кога искаш да изчезнеш от града?
— Преди един час.
— Добре, ще видя какво мога да направя. Нямам и представа дори колко ми плати за това, но ще поговоря с някого, а този някой ще поговори с още някой и ще го уредим. Най-вероятно утре сутринта работата ще е готова. Имаш ли къде да спиш?
— Да. Значи утре рано сутринта, така ли?
— Седем става ли?
— В тоя град никой ли не спи като хората? — запитах отчаяно аз.
Вниманието му обаче вече беше отново на ринга. В момента, в който тръгнах надолу по прохода към вратата, реферът пристъпи напред и свири края на срещата.
Дребното свинарче беше свършено. То се замъкна с единия си останал здрав крак до стопанина си и се строполи в праха, а опашката му вяло се размята. Вдигна жалостиво глава към собственика си.
Извърнах се към изхода и не видях кога реферът е извадил 38 калибровия си пистолет от колана и го е допрял между очите на кучето.
Изстрелът ме стресна. Извъртях се мигновено и магнумът цъфна в дланта ми дори преди да го осъзная. След секунда или две разбрах грешката си и побързах да го прибера.
Оказа се, че съм закъснял.
Гигантът на входа бе видял движението ми. Дълбокият му гърлен глас прозвуча след мен.
— Хей, момче.
Не спрях. Продължих да крача към лимузината на Грейвз Дългоносия.
— Хей, ти, онзи с пищова. На теб говоря, момче.
Спрях на няколко крачки от лимузината и се обърнах. Пазачът вече не беше сам. Двама негови дружки се бяха присъединили към него. Също толкова едри и не по-красиви.
— Какъв ти е проблемът? — запитах аз, влагайки най-твърдата стомана в гласа си.
— Там вътре онова изпълнение беше наистина здраво — изрече гигантът. — Също като на времето битката при О’К’Корал11.
— Това ми е нервен тик — опитах се да го умилостивя аз. — Не мога да се отърва от него.
— Трябва да се лекуваш.
— Непременно. Тъкмо се бях запътил на лекар.
Той се приближи.
— Единствените оръжия тук са тези на фирмата — каза той.
— Тъкмо си тръгвах, нали ти казах.
— Сбъркал си пътя. Изходът е от противоположната страна.
Чух някакво автомобилно стъкло да се смъква зад мен. Обърнах се. Грейвз представляваше неясна сянка на задната седалка, чифт жадуващи свада очи. Дулото на един 38 калибров пистолет, подаващо се над долния ръб на прозореца, отвлече вниманието ми от очите му.
— Оставете го да видим какво може — произнесе глас по-мек и от кадифе.
Очевидно си мислеха, че се готвя да стрелям.
Преди още да направя или кажа каквото и да е, камионът на Муфалата Хлапака изрева откъм паркинга и удари спирачки точно до мен, вдигайки малка прашна буря. След малко прахът се слегна и в него изплуваха Сапата и Муфалата. Зачудих се откъде ли, по дяволите, можеше да е изскочил Сапата!
Той вече размахваше в едната си ръка портфейла, а в другата служебният пистолет. Портфейлът беше отворен и значката му блестеше за всички, които имаха очи да я видят. Муфалата беше застанал до вратата на камиона, насочил кобрата си към лимузината.
— Наистина си страхотен, да разваляш такива хубави вечеринки като тази — произнесе той.
47. ТИТАН ВЛИЗА В ИГРАТА
Напрежението спадна с появата на още една лимузина. Тази специално беше черна и аз вече я бях виждал и по-рано, пред хотел Понс след убийството на Драганата. Дори си спомних и номера й — ST-1. Колата бавно се плъзна срещу нас, докато фаровете й накрая се озоваха между нас и отряда горили на Чичо Джоли. Като по даден знак всички оръжия в миг изчезнаха. Чух стъклото на Грейвз да се вдига обратно.
— Тая вечер нещо гъмжи от лимузини — произнесох аз.
