— Рейнс е безкомпромисен администратор. Направи много здрава писта; добре поддържана, чиста, доходоносна.
— Не са ли всички такива? — запитах аз.
— Ха! — изрече Калахън. — Завърших колежа, намерих си работа като ветеринарен лекар на един малък хиподрум. Флорида. Помощник-лекар на пистата. Пистата беше мръсна. По дяволите, сменяха кръвни проби, дрогираха конете… мръсотия. Станах свидетел на смъртта на два коня същото лято, единият от запъхтяване. Ужасно. Животното просто се просва на земята и започва да се дави. Гледаш го как се задушава, само дето процесът трае часове. Не искаш да го убиваш, защото все се надяваш, че ще прескочи трапа. Опитах се да им изкарам кирливите ризи на показ. Изритаха ме. Казаха ми, че никога повече няма да работя на хиподрум. Така че станах ченге, върнах се, изчистих им оборите. Хайде, излизат.
Върнах му бинокъла точно когато дрънна камбанката. Конете заизскачаха от отделенията си, хаос от конска плът и багри; бледоморави, розови, оранжеви, ярко синьо и зелено се смесиха в неясна сребриста ивица, която постепенно се разтегли в колона. Тълпата полудя при галопа на осемте коня наближаващи първия завой, дори не можех да чуя високоговорителя, който съобщаваше позициите на конете.
— Как се справя? — изревах, неспособен да различа един кон от друг на бакстреча.
— До оградата е и влиза четвърти в завоя — изрева ми в отговор Калахън. — Имаше много лош старт и сега наваксва… Скуут го пришпорва… сега е откъм външната страна, заема трета позиция. Скуут още не го е пришпорил на пълна скорост… минават стълба на третата четвъртина… Скуут още го задържа назад… води го към победа, всичко е наред. Ще го отпусне чак на правата отсечка… сега вече стабилно е на трета позиция… влиза от вътрешната страна…
Виждах ясно конете докато приближаваха завоя до клубното здание. Дисъуей бягаше много здраво, шия до шия с Гърл. Чувствах възбудата на тълпата докато конете прелитаха последните петстотин ярда.
Калахън продължаваше коментара си.
— Сега е откъм перилата… влиза във втора позиция. Започва да настига първия… Скуут вече му отваря клапаните! Виж го как бяга! По дяволите, умира за такава кал…
Дисъуей се промъкна покрай номер две и започна да настига водача. Грохотът на копитата им се предаваше чак на стомаха ми докато препускаха към финалната линия, ярките жокейски униформи опръскани в кал.
Калахън започна да повишава глас; възбудата на състезанието бе започнала да се предава и на него.
— Дисъуей излиза начело. Бягат шия до шия с водача, ето, изтръгва се напред, вече е една глава и шия по-напред.
Калахън изведнъж млъкна за секунда и после извика:
— Господи!
На приближаване към финиша Дисъуей изведнъж свърна настрани от перилата и сряза диагонала на пистата, а предният му ляв крак се размята като счупен. Конят зад него се опита да се измъкне към вътрешната страна, но беше прекалено късно. Сблъскаха се с всичка сила, врат във врат. Дисъуей беше подхвърлен към перилата, докато вторият кон се сгромоляса в калта, затискайки злополучния жокей. Дисъуей беше напълно извън контрол и Импастейтоу напразно се мъчеше да го задържи на крака, но третият кон връхлетя върху тях и те се сблъскаха с отвратителен грохот. Скуут Импастейтоу излетя от седлото, превъртя се във въздуха и се стовари върху оградата, последван само миг след това от Дисъуей. Оградата не издържа и изпращя; Дисъуей, Импастейтоу, третият кон и ездачът му, и конят зад тях полетяха в една ужасяващо кълбо от крака, торсове, жокейски форми и кал.
Тълпата изпищя от ужас.
И изведнъж, все така внезапно, както бе и започнало, всичко замря.
Откъм вътрешното поле се раздаде вопъл:
— Махнете го от мен, моля ви, махнете го от мен!
Един от конете се мъчеше да се изправи, и задращи в калта.
Един от жокеите се бе изправил на колене и дърпаше отчаяно защитния си шлем.
Вторият кон и ездачът му бяха като мъртви по средата на пистата.
Сирени. Линейка. Хора втурващи се към вътрешното поле.
Стадионът се потопи в хаос.
— Давай натам — изрева Калахън; прескочихме оградата и затичахме към вътрешното поле.
57. РЕЙНС СЕ ГНЕВИ
Гледката беше страховита: бяха разпънали Дисъуей върху една огромна метална маса, трите му здрави крака разперени настрани, главата му увиснала неудобно на другата страна, изпъкналите му очи още носеха предсмъртния ужас със себе си, а предният му счупен крак беше разтворен широко с оголени мускули и сухожилия, разкриващи счупената кост. Ветеринарният лекар, чието име беше Шустър, и който беше по- млад, отколкото си го бях представял, нисичък мъж по средата между трийсетте и четиридесетте, с почти оголял череп, се беше привел над крака с увеличително стъкло, а до него Калахън, облечен в бяла престилка, му асистираше. И двете престилки бяха изпръскани обилно с кръв. Доближих се на три или четири крачки и гледах и слушах, без да обелвам дума.
До този момент имахме два мъртви коня, трети можеше да се наложи да бъде застрелян, и двама жокеи в болницата, Скуут Импастейтоу беше с фрактура на черепа и счупен крак.
— Никога досега не съм виждал толкова лошо счупване — казваше Шустър.
— Може да са го причинили другите коне, когато връхлетяха върху него — отвърна Калахън.
— Не мисля така. Глезенната кост се е счупила отвътре тук… и тук. Няма нащърбвания или някакви други доказателства за удар при сблъскване. Ето, това ме интересува. Виждаш ли? Точно тук и после тук, в долната част на разлома.
Калахън се приведе още по-ниско и кимна.
— Да. Може би се е разцепила, когато костта се е счупила.
— Може…
Шустър взе два измервателни индикатора и пак се наведе над трупа.
— По-малко от половин милиметър — каза той. Взе скалпел и изчегърта нещо от ръба на счупената кост в една епруветка за изследване.
— Калций? — запита Калахън.
— Ще видим.
— Това е работа на бутазолидина — каза Калахън.
— Принуден съм да се съглася с теб. Конят излезе накуцващ. Трябваше да го извадят от състезанието.
— Какво беше оправданието на треньора за дрогирането му?
— Течал му носът.
— Да, чак до глезена му.
— Не мога да споря — изрече Шустър с извинителен глас. — Това си е напълно законно основание.
— Никой не те обвинява. Не е за пръв път да упояват с бутазолидин кон с болен крак.
Вратата зад мен се отвори и в стаята влезе Хари Рейнс. Зеленото му сако на стюард не изглеждаше много на място в това стерилно бяло помещение, но измачканото ми спортно яке още по-малко.
Вълна от чувства ме заля при влизането му. Бях на четиридесет и една години и досега не бях спал с омъжена жена, и изведнъж се озовавах само на десет фута от мъжа, когото бях опозорил и към когото изпитвах единствено негодование и гняв. Прииска ми се да изчезна, толкова неудобно се почувствах при влизането му.
За миг си помислих, че може да знае за мен и Доу, че може би някой от бандата на Талиани му беше подшушнал анонимно за връзката ни. Твърдо много хора бяха посветени или предполагаха за нас, Хари Несбит съвсем ясно и нидвусмислено ми го беше казал. Почти очаквах Рейнс да ме посочи с обвинителен показалец и да ме жигоса по челото с химикалката си. Усетих как потта ми плъзна покрай яката на ризата и за миг проклех Доу заради неудобството, което изпитвах в момента, прехвърляйки гнева и ревността си върху нея загдето се беше омъжила за него.
