Това бяха химикали, които се прибавяха към целулозната каша при направата на висококачествена хартия.
— Значи, евтина хартия. Багрилото е разтворимо във вода. Няма и следи от мастило на маслена основа.
— Е — обяви Райм, — значи не са долари.
— Може дори да е рециклирана хартия — каза Куупър.
Райм увеличи отново изображението на екрана си. Матрицата заемаше целия екран, но детайлите се губеха. За момент той се обърка и не знаеше какво става, после си пожела да наблюдава интересуващите го обекти само през окуляра на комбиниран микроскоп. Нищо не можеше да се сравни с яснотата на фината оптика.
Изведнъж забеляза нещо.
— Тези жълти петна, Мел? Лепило ли е това?
Техникът погледна през микроскопа и обяви:
— Да. Лепило за пощенски пликове, поне прилича на такова.
Значи ключът сигурно е бил предаден на Танцьора в пощенски плик. Но какво означаваше зелената хартия? Райм нямаше и най-малко представа. В това време Селито сгъна телефона си.
— Говорих с Рон Толбът от Чартърни полети „Хъдсън“. Той се обади тук-там. Познай чий е хангарът, в който е влязъл Танцьорът?
— На Филип Хансен? — каза Райм.
— Десятка.
— Ама че плетеница се заформя! — обади се Сакс. „Вярно“, помисли си Райм, макар че целта му не беше да предаде Танцьора на областния прокурор с неопровержими обвинения и доказателства. Не, той просто искаше главата на този човек, по възможност набита на кол.
— Нещо друго при тях?
— Нищо.
— Добре, сега да се прехвърлим към следващото местопрестъпление. Гнездото на снайпериста. Доста напечено му е било там. Може би там е бил по-небрежен.
Но, разбира се, той не беше станал невнимателен, въпреки близката опасност. Нямаше открити гилзи.
— Ето отговора — каза Куупър, взирайки се в намерените следи през обектива на микроскопа. — Памучни нишки. Използвал е хавлиена кърпа, за да събира гилзите.
Райм кимна.
— Стъпки?
— Няма. Сакс заобяснява, че дори когато е бягал през калните участъци към снабдителската камионетка, Танцьорът прилежно ги беше избягвал, стъпвайки единствено по тревата.
— Колко отпечатъка откри в гнездото на снайпериста?
— Нито един — обясни тя. — И около двеста общо в двата фургона.
Ако беше използвал АСИО — Автоматизираната система за идентификация на отпечатъци, в която се съдържаха всички дигитализирани криминални, военни и свързани с цивилни служби база данни за пръстови отпечатъци из цялата страна — Райм щеше лесно да пусне всичките тези отпечатъци за анализ (макар че това щеше да отнеме доста време). Но тъй като Райм беше изцяло обсебен от мисълта да открие и залови Танцьора, въобще и не си направи труда да пусне запитване до АСИО. Сакс се обади, че в двата фургона беше открила негови отпечатъци от памучни ръкавици. Значи другите пръстови отпечатъци не бяха от него. Куупър изпразни съдържанието на поредната найлонова торбичка върху един метален поднос. Двамата със Сакс се наведоха над него.
— Мръсотия, трева, дребни камъчета… Ето го. Виждаш ли това, Линкълн? — и Куупър постави ново предметно стъкло.
— Косми — каза той, наведен над микроскопа. — Три, четири, шест, девет… цяла дузина са. Това нещо май има по цялата си дължина медула.
Медулата представляваше каналче в сърцевината на косъма, което вървеше по цялото му продължение. При хората медулата или не съществува, или е твърде частично проявена. А това, което виждаха Куупър и Сакс най-вероятно беше животински косъм.
— Какво ще кажеш, Мел?
— Ще го пусна през електронно-сканиращия микроскоп.
Това и направи, като преди това го настрои на увеличение 1500 пъти и завъртя няколко скали, докато едно от косъмчетата застана точно по средата на екрана. Косъмът беше белезникав на цвят с тънки люспици, с остри краища, приличащи твърде много на черупката на ананас.
— Котка — обяви Райм.
— Котки, множествено число — поправи го Куупър и отново погледна през обектива на микроскопа. — Едната май е черна, другата — петниста. И двете са късокосмести породи. После имаме една кремава, с дълъг фин косъм. Най-вероятно персийска или нещо такова.
Райм изръмжа:
— Не мога да си представя Танцьора като любител на животни. Или иска да мине за някой друг, или се е срещал с някой, който обича котки.
— Още косми — обяви Куупър и сложи друго стъкло на комбинирания микроскоп, към който беше свързана и камера, така че изображението излизаше на монитора на Райм. — Този път, човешки. Но това е… чакай, два косъма, около шест инча дълги.
— Капе му косата, а? — попита Селито.
— Кой знае? — скептично се обади Райм. Като я нямаше чутурата, от която бяха паднали космите, беше почти невъзможно да се определи пола на човека. Възрастта, с изключение на случаите, в които космите бяха от дете или пеленаче, също не можеше да се определи.
— Може би са от бояджията, Сакс? Той с дълга коса ли беше? — предположи Райм.
— Не. Беше късоподстриган. Освен това беше рус.
— Ти какво мислиш, Мел?
Техникът погледна отново дължината на косъма.
— Бил е боядисван.
— Танцьорът е известен с това, че често сменя самоличността си.
— Не зная, Линкълн. Боята е твърде подобна на естествения пигмент. Нали, ако иска да не го разпознаят, ще прибегне до съвсем различен цвят. Я чакай, виждам два цвята боя. Естествената е черна. После е прибавено кестеняво и съвсем скоро, тъмно виолетово. Преди най-много два-три месеца.
Освен това има доста мръсотия, наслоена по космите, Линкълн. Ще трябва да ги пусна през газовия анализатор.
— Добре.
Десетина секунди по-късно, Куупър разчиташе графиката от компютърния екран.
— Така, така, открихме и малко козметика.
Гримът, например, беше особено полезен на криминалистите; производителите на козметика бяха известни с това, че често променяха химическия състав на продуктите си, за да вървят в крак с модните тенденции. Постоянно променящите се съставки лесно можеха да бъдат проследени и да им бъде определена датата на производство, както и магазините, в които са били продавани.
— Какво става?
— Чакай — Куупър тъкмо въвеждаше формулата в база-данните, съдържащи информация за търговските марки. След секунда излезе и отговорът.
— Слим-Ю-Лайт. Произведено в Швейцария, внесено в страната от някой си Дженкън, през Бостън. Това е обикновен перилен препарат, с допълнително добавени мазнини и аминокиселини. Скоро го рекламираха по новините — от онези, дето разправяха, че премахвали тлъстините и целулита.
— И така, да се опитаме да си съставим образа — обяви Райм. — Сакс, ти какво ще кажеш?
— За него ли?
— За нея. Онази, която му е помагала и поощрявала. Или онази, която той е убил, за да се скрие в апартамента й. И може би да й открадне автомобила.
