— Сакс…
— Трябва да тръгвам. Утре сутринта ще се върна.
— Искам да ти кажа нещо.
Но Райм никога не успя да каже това, което беше намислил, независимо дали беше извинение, обяснение или изповед. Или пък конско.
В следващия момент откъм вратата се разнесоха груби, силни удари. Преди да попита „Кой?“, в стаята влетя Лон Селито.
Хвърли безразличен поглед към Сакс, после обратно към Райм и обяви:
— Тъкмо говорих с Бо и неговите хора от Двадесети участък. Танцьорът е там, обхожда мястото. Гадният му копелдак е захапал въдицата! Ще го пипнем, Райм. Този път ще го пратим да гледа слънцето на кутийки!
— Преди два часа — продължи разказа си инспекторът, — едни момчета от „Локация и технически средства“ са забелязали бял мъж да обикаля около участъка. После се скрил в някакви шубраци и започнал да оглежда къде има постове. А после го видели да оглежда и газоколонката до сградата.
— Газовата колонка? За патрулните коли?
— Точно така.
— Проследили ли са го?
— Опитали се. Но той изчезнал, преди да се приближат.
Райм усещаше, че в момента Сакс си закопчава горното копче на блузата… Трябваше да говори с нея за това, което се случи. Трябваше да я накара да разбере. Но, като се вземе предвид онова, което Селито току-що каза, разговорът им явно трябваше да бъде отложен.
— Работата се опича. Преди половин час са се обадили за отвлечен камион. На Ролинс Дистрибютинг. Станало е от паркинг в Апър Уест Сайд, близо до реката. Доставят газ на потребители. Значи историята е такава: някой си минал направо през мрежите на оградата. Пазачът го усетил и тръгнал да види какво става. Оня го заслепил, после здравата го наритал и изчезнал с един от камионите.
— Полицейския участък от Ролинс ли зареждат газ?
— Не, но кой би му обърнал внимание? Представи си само, Танцьорът спира пред участъка с цяла цистерна, нашите, какво да му кажат, махват с ръка, после…
— Цистерната избухва — прекъсна го Сакс.
Селито се стресна:
— Исках да кажа, че му е нужен, за да се вмъкне вътре. Смяташ, че ще го използва за бомба?
Райм кимна мрачно. Беше ядосан на себе си. Сакс беше права.
— Тук успяхме да надхитрим самите себе си. Никога не ми мина през ум, че ще се опита да направи нещо такова. Господи, представяте ли си, цяла цистерна камикадзе да се движи из квартала…
— Каква ли бомба ще използва този път?
— Едва ли ще има време да се подготвя чак толкова. Трябва му само малко взрив, колкото да пробие цистерната, и ето ти мощна експлозия на газ под налягане. Ще срине целия квартал. Ще трябва да евакуираме всички. И то тихомълком.
— Тихомълком — повтори глухо Селито. — За нула време ще стане.
— Как е пазачът от паркинга? Може ли да говори?
— Да, но оня го е цапнал в тила изотзад. Нищо не е видял.
— Е, искам му дрехите, ако не друго. Сакс — тя улови погледа му, — ще можеш ли да прескочиш до болницата и да ми ги донесеш? Знаеш как да ги опаковаш, че да не се загубят следите. После върви огледай мястото, откъдето е откраднат камионът.
Чудеше се какъв щеше да бъде отговорът й. Не би се изненадал, ако тя просто му обърнеше гръб и си излезеше. Но върху лицето й беше изписано същото, като и на неговото: смешно, но това беше обикновено облекчение за това, че Танцьорът се беше намесил и прекъснал назряващата кавга помежду им.
Най-после, най-после да го споходи част от късмета, на който Райм се беше надявал.
Час по-късно Амелия Сакс се върна. Подаде му една найлонова торбичка с чифт клещи за тел вътре.
— Намерих ги близо до телената ограда. Явно пазачът го е изненадал и Танцьорът си ги е забравил.
— Ха така! — викна Райм. — Никога преди не е правил подобна грешка. Може би наистина става все по-непредпазлив… Чудя се само какво може да го уплаши.
Той погледна към клещите. „Дано“, помоли се той безгласно, „дано да има поне един отпечатък!“
Но след като капналият за сън Мел Куупър — той беше спал на едно тясно диванче на горния етаж — прегледа всеки милиметър от инструмента, се разбра, че не клещите щяха да им кажат кой е Танцьорът.
— Какво все пак можем да разберем от тези клещи?
— Професионален модел са, върхът на изработката, но се продават във всеки магазин „Сеърс“ из цялата страна. Освен това съм виждал да ги продават из гаражите и битаците за по долар-два.
Райм изхриптя с отвращение. Погледна отново към клещите и попита:
— Други следи от инструменти?
Куупър го изгледа удивен. Това бяха следите, оставени на местопрестъпленията от инструментите, с които си е служил престъпникът — отвертки, плоски клещи, шперцове, щанги и други подобни. Веднъж Райм беше свързал един крадец с местопрестъплението единствено благодарение на една едва забележима У- образна резка върху месинговата плоскост на самата брава. Резката съвпадаше с едно от длетата, открити на работното място на човека. В настоящия случай обаче те притежаваха инструмента, но той не би могъл да остави каквито и да било следи. Така че Куупър не разбра за какво ставаше дума.
— Говоря за следи по острието — нетърпеливо се обади Райм. — Може Танцьорът да е рязал нещо определено, нещо, което би ни подсказало какво ни подготвя този път.
— О — Куупър го разгледа по-отблизо. — Не забелязваш ли нещо по-особено?
Райм нищо не можа да види.
— Остържи острието и дръжката. Виж какви остатъци ще излязат.
Куупър пусна току-що изстъргания материал през газ-анализатора.
— Пфу — измърмори той, като видя резултатите. — Чуй това. Наличие на циклонит, асфалт и найлон.
— Запалителния шнур — заключи Райм.
— Рязал го е с клещите? — обади се Сакс. — Да, възможно е. — Все едно да режеш въже за простиране — разсеяно обясни Райм, докато си представяше какво можеха да причинят неколкостотин галона пропан-бутан на квартала около Двадесети участък.
„Трябваше да ги изпратя по-далече“, мислеше си Райм. „Пърси и Брит Хейл трябваше да изчакат Голямото жури в понеделник някъде в Монтана с постоянна, засилена охрана. Тази идея с капана може да я скалъпи само някой ненормален като мене, мамка му!“
— Линкълн? — обърна се към него Селито. — Трябва да открием камиона възможно най-скоро.
— Така е, нямаме много време — съгласи се Райм. — Той няма да се опита да влезе, преди да се съмне. Нали ще трябва да измисли нещо за пред охраната на участъка. Нещо друго да се сещаш, Мел? Да си открил други следи?
Куупър пусна вакуумния филтър.
— Мръсотия и тухли. Чакай… има някакви нишки. Да ги пусна ли през газ-анализатора?
— Давай.
Техникът се наведе над екрана, докато се изписваха резултатите.
— Тъй, тъй, растителни нишки. Целулоза, сходни с хартията. И сега някакъв комплекс… амонячна група,
