Той присви очи при тези думи на сина си — тонът му бе направо обиден. В този момент се появи Ву с останалите емигранти и Чан се завтече да помогне на съпругата и баща си да се качат в микробуса.
— Добре, ти карай — извика на сина си.
7.
Уби двама — ранения мъж и една жена.
В лодката обаче имаше десетина души. Къде бяха останалите?
Изсвири клаксон. Призрака се извъртя. Беше Джери Тан. Вдигна нервно радиостанцията:
— Полицията ще дойде всяка минута! Трябва да тръгваме!
Призрака се обърна и отново огледа плажа, пътя. Къде бяха отишли? Може би бяха…
Със свирене на гуми джипът на Тан, ново беемве, потегли и бързо ускори.
— Не! Спри!
Призрака размаха ръце, но Тан продължи с пълна скорост.
Побеснял, Призрака се прицели и стреля. Сигурен бе, че е улучил вратата, но колата не забави, а зави рязко на близкото кръстовище и изчезна от поглед.
Призрака застина с пистолет в ръка, загледан през мъглата в посоката, където се беше скрило превозното му средство. От тайните му квартири в Манхатън го деляха 80 мили, помощника му го нямаше и вероятно бе мъртъв, не разполагаше с пари, нито с мобилен телефон. Десетки полицаи се бяха втурнали да го гонят. Бегълците, които се спасиха от кораба, също ги нямаше. И Тан току-що го беше изоставил. Можеше…
Той потрепери. Недалеч, от другата страна на църквата, изведнъж изскочи бял микробус и излезе на пътя. Емигрантите! Призрака вдигна пистолета си, но микробусът се скри в мъглата. Той свали оръжието и си пое дълбоко въздух. Днес нямаше късмет, да, но беше преживявал къде-къде по-големи злочестини.
„Ти си част от старото.
Ще се промениш.
Ще умреш заради старите си убеждения.“
Неуспехите, бе научил той, са временни и дори най-жестокото бедствие се компенсира с благоприятни стечения на обстоятелствата. Тази неоспорима философия се заключаваше в една-единствена китайска дума: найсин. Означава „търпение“, но за Призрака имаше много по-дълбок смисъл. Може да се преведе и като „всяко нещо с времето си“. Той беше оцелял толкова години, защото бе надживял неприятностите, опасностите, съжалението.
За момента жертвите му се бяха измъкнали. Смъртта им щеше да почака. Сега трябваше просто да избяга от полицията и от ИНС.
Той прибра стария си пистолет в джоба и тръгна през дъжда и вятъра към светлините на градчето. Най-близката постройка беше ресторант, пред който бе спряна кола с работещ двигател. Ето, късметът вече му се усмихваше!
Погледна отново към тъмния океан и това, което видя, замалко да го накара да се разсмее с глас. Късмет — недалеч от брега някакъв мъж отчаяно опитваше да се задържи на повърхността. Можеше да убие още един, преди да потегли за града.
Призрака извади пистолета си и пое към плажа.
Вятърът го омаломощаваше.
Сони Ли се бъхтеше по пясъка към градчето. Беше слаб човек и в жестокия, опасен свят, в който успяваше да просъществува, разчиташе на блъф, изненада и ум (и на оръжия, разбира се), не на физическа сила. Сега бе достигнал границата на изтощението.
Вятърът… Два пъти го бе повалял на колене.
Стига толкова, помисли си той. Борбата с пясъка бе прекалено тежка за него; въпреки опасността да го забележат той излезе на мокрия асфалтов път и продължи към светлините на къщите. Бързаше, колкото можеше, защото се страхуваше, че трафикантът ще тръгне без него.
След малко обаче получи потвърждение, че той е още тук — чуха се няколко изстрела.
Ли се изкачи с мъка на едно възвишение и се взря в мъглата и дъжда, но не видя никого. Звукът очевидно бе донесен от вятъра. Обезкуражен, той продължи. В течение на десет безкрайни минути напредваше едва-едва по пътя, като от време на време вдигаше лице и оставяше дъжда да накваси пресъхналата му уста. След всичката погълната солена вода изпитваше нетърпима жажда.
Изведнъж зърна на брега малка оранжева лодка. Предположи, че е на Призрака. Огледа се, но в мъглата и дъжда не можеше да различи нищо.
Тръгна към лодката с мисълта да се ориентира по следите на трафиканта и да намери къде се е скрил в градчето. В момента, в който излезе от пътя обаче, забеляза примигваща светлина. Избърса очи и ги присви. Светлината беше синя и се движеше бързо към него по пътя.
ИНС? Полиция?
Ли се шмугна в гъстия храсталак край шосето и се спотаи.
Скоро от мъглата и дъжда изплува жълт кабриолет. Колата спря рязко на едно песъчливо разширение на десетина метра от него.
Амелия Сакс стоеше на плажа под проливния дъжд и съзерцаваше тялото на жената, изкривено в зловещата поза на смъртта.
— Той ги избива, Райм — прошепна потресено в радиостанцията си „Моторола 8Р 50“. — Застрелял е двама, мъж и жена, в гърба. Мъртви са.
— Застрелял ли?
Гласът на криминолога звучеше глухо и тя разбра, че се смята отговорен и за тези две жертви.
Полицаят от Отряда за бързо реагиране изтича до нея с готов за стрелба автомат.
— Никаква следа от него — изкрещя той, за да надвика вятъра. — Хората в близкия ресторант казаха, че преди двайсетина минути някой откраднал една кола.
Полицаят даде на Сакс описанието на хондата и номера й и тя ги съобщи на Райм.
— Лон ще я обяви за издирване — отвърна криминологът. — Сам ли е бил?
— Така мисля. Дъждът е заличил следите по пясъка, но открих няколко в тинята, където е нагазил, за да застреля жената. Тогава е бил сам.
— Приемаме, че помощникът му още не се е появил. Може да се е добрал до брега с трета лодка. Или с другата.
С ръка върху пистолета Сакс се огледа. Бледи силуети на скали, дюни и храсти я заобикаляха в мъглата. И да имаше някой, нямаше да го забележи.
— Ще потърсим оцелели емигранти — каза тя. Очакваше Райм да се възпротиви, да я накара първо да направи огледа, преди природните стихии да унищожат всички улики. Той обаче каза само:
— Късмет, Сакс. Обади ми се, когато започваш огледа.
Връзката прекъсна.
Двамата полицаи, с ръце на оръжията, прекосиха тичешком плажа. Стигнаха до втората лодка, по- малка, изхвърлена на брега на стотина метра от другата. Първата мисъл на Сакс бе да я претърси за улики, но засега трябваше да се ограничи с най-спешното. Острият вятър сякаш прерязваше болящите я от артрита стави, докато тя оглеждаше за емигранти — и за следи от засада или от скрилия се Призрак.
Не откри, каквото търсеше.
След малко чу вой на сирени в далечината, носен от бурния вятър, и видя карнавалното шествие от автомобили на органите на реда да навлиза с пълна скорост в градчето. Десетината местни жители, скрити допреди малко на сухо в ресторанта и бензиностанцията, сега изскочиха на дъжда, за да видят каква е причината за този интерес към невзрачното им селище.
Първата задача на криминолога е да запази местопрестъплението непокътнато — за да се сведе замърсяването до минимум и да се избегне унищожаването на улики, по невнимание, от търсачи на сувенири или самия престъпник, правещ се на случаен минувач. Сакс неохотно се отказа от търсенето на
