— След това — продължи тя с нескрита възбуда, — след това започнал да издирва емигрантите и да ги убива. Намерил двама от падналите от лодката и ги застрелял. В гърба. Един само ранил. Четвъртият емигрант още е в неизвестност.
— Къде е раненият? — попита Коу.
— Закараха го в травматологията на манхатънския следствен арест на ИНС. Каза, че нямал представа къде може да са отишли Призрака и емигрантите. — Сакс отново погледна разкривените си писания. — Така, имало е някаква кола на пътя край плажа, но е тръгнала — бързо, направила е остър обратен завой и е изчезнала. Призрака е стрелял по нея. Следователно може би имаме свидетел, ако открием марката и модела. Измерих габаритите между гумите…
— Чакай — прекъсна я Райм. — До какво е била спряла?
— До какво ли? До нищо. Просто е чакала край пътя. Криминологът се намръщи:
— Какво ще търси някой там в буря, преди зазоряване?
— Може да е минавал и да е спрял да погледа лодките — предположи Делрей.
— Не. В такъв случай щеше да се притече на помощ или да се обади в полицията. А никой не е подал сигнал за забелязани лодки в морето. Не, мисля, че шофьорът е дошъл за Призрака, но тъй като трафикантът не е бързал да тръгва, се е омел.
— Значи го е изоставил — отбеляза Дън. Сакс подаде един лист на Мел Купър:
— Габарити между гумите. Има и снимка на следите от грайферите.
Техникът сканира снимката и я изпрати заедно с данните за габаритите в полицейския архив за идентифициране на МПС.
— Резултатът няма да се забави — обяви спокойно Купър.
— Ами другите камиони? — намеси се младият Еди Дън.
— Какви други камиони? — не разбра Сакс. Коу се обади:
— В договора за незаконното вкарване в страната се включва и наземен транспорт. Трябва да е имало някакви камиони, които да отведат емигрантите до града.
Сакс поклати глава:
— Не забелязах следи от големи автомобили. Когато е взривил кораба, Призрака вероятно им се е обадил да се прибират. — Тя отново погледна пликчетата с улики. — Намерих това… — Вдигна мобилния телефон.
— Прекрасно! — възкликна Райм.
Наричаше такива веществени доказателства „НАСДАК улики“ по името на фондовия пазар за високи технологии. Компютри, клетъчни телефони, електронни органайзъри. Цяла нова раса улики — тези устройства съдържат огромни количества информация за престъпниците и онези, с които те контактуват.
— Фред, нека хората ти се заемат.
— Дадено.
Бюрото наскоро беше създало компютърен и електронен отряд към нюйоркския си филиал. Делрей се обади и уреди един агент да вземе апарата и да го занесе във федералната полицейска лаборатория за анализ.
— Добре — заразмишлява на глас Райм, — издирва емигрантите, стреля по шофьора, който го е изоставил. Всичко това го прави сам, нали, Сакс? Никаква следа от мистериозния помощник?
Тя кимна към снимките на следи от обувки:
— Не, сигурна съм, че Призрака е бил единствен на втората лодка и само той е стрелял.
Райм се намръщи:
— Никак не ми харесва, докато правим огледи, наоколо да обикалят неидентифицирани престъпници. Нищо ли не се знае за този помощник?
— Не. Нищичко. Призрака има десетки такива из целия свят.
— И никаква следа от четвъртия емигрант? От онзи, който изпаднал от лодката?
— Не.
— А балистичните улики?
Сакс вдигна пликче с гилзи пред очите му.
— Седем и шейсет и две милиметрови — обяви той, — но са с необичайна дължина. И неравни. Евтини.
Макар да не можеше да движи тялото си, погледът му бе остър като на соколите скитници, гнездящи на перваза пред прозореца на спалнята му.
— Провери гилзите по мрежата, Мел.
Като началник на криминолозите в нюйоркската полиция Райм бе отделил стотици часове за създаване на картотеки от стандарти за веществени доказателства — проби от различни вещества и материали според източниците им, като моторно масло, конци, влакна, пръст и така нататък — за улеснение на анализа на микроулики, намерени на местопрестъплението. Една от най-големите и най-често използвани бази данни беше тази с информация за гилзи. Общата картотека на ФБР и нюйоркската полиция съдържаше снимки буквално на всяка гилза, изстреляна от каквото и да било оръжие през последните сто години.
Купър отвори найлоновото пликче и бръкна с две дървени клечки за хранене (очевидно в духа на случая, по който работеха). Райм бе установил, че този инструмент поврежда най-малко уликите, и беше наредил на техника да се научи да ги използва вместо обичайните пинцети, смачкващи твърде лесно по-крехките проби.
— Да се върнем на плажа, Сакс. Тя продължи разказа си:
— Положението ставало напечено. Призрака бил вече половин час на брега. Знаел, че Бреговата охрана има груба представа за местоположението му. Забелязал третия емигрант, Сун, във водата, стрелял по него, откраднал хондата и отпътувал. — Тя погледна Райм. — Нещо да добавиш?
Всички близки полицейски управления бяха уведомени за откраднатата кола. Веднага щом червената хонда бъдеше забелязана някъде в района на Ню Йорк, Селито или Делрей щяха да бъдат уведомени. Засега обаче нямаше следа от нея. Райм добави:
— Призрака е идвал вече в Ню Йорк, и то неведнъж. Познава пътищата. Предполагам, че е тръгнал по обиколни шосета на запад до покрайнините на града, там е зарязал колата и е взел метрото до центъра. Сигурно вече е тук.
Райм забеляза, че агентът от фБР се мръщи загрижено.
— Какво има, Фред?
— Искаше ми се да хванем мръсника, преди да влезе в града.
— Защо?
— Според докладите той има добра мрежа от сподвижници. Квартални сдружения и банди в Китайския квартал, разбира се, но също и хора от структурите на властта.
— Структурите на властта ли? — възкликна Селито.
— Така дочух.
— Нищо чудно — намеси се Дън. — Ако държи десетки китайски властимащи в джоба си, защо да не може и тук?
Значи, размишляваше Райм, имаха си работа с неизвестен, вероятно въоръжен помощник, с трафикант социопат, а сега и с шпиони в техните редици. Никога не е било лесно, но в този случай…
Той погледна Сакс, подканяйки я да продължи.
— Пръстови отпечатъци? — попита.
— Дъждът и вятърът бяха заличили почти всичко. Свалих няколко частични от двигателя и борда на лодката и от телефона. — Тя извади снимките на откритите отпечатъци. — Качеството е доста лошо.
— Сканирай ги и ги пусни в АСИПО. Автоматичната система за идентифициране на пръстови отпечатъци е голяма база данни на федералните и щатските органи на реда.
— Намерих и това. — Тя вдигна една метална тръба в найлонов плик. — Някой от емигрантите я е използвал, за да счупи стъклото на микробуса. Нямаше ясни отпечатъци, затова реших, че е по-добре да потърсим тук.
— Заеми се, Мел.
Слабият мъж взе плика, сложи си памучни ръкавици и извади тръбата, като я държеше само за
