долара на баща си. Чан погледна сина си подозрително, но не каза нищо.
Когато приближиха жилището, Сам Чан обясни:
— Ще го сложа в предния гардероб. Ще го използваме само ако Призрака опита да влезе. Никога не излизай с него. Ясно ли е?
— Всеки от нас трябва да има и да го носи със себе си.
— Ясно ли е? — повтори Чан.
— Да.
Чан докосна ръката на сина си:
— Благодаря ти, сине. Това беше смела постъпка. „Ти наистина си куражлия…“
— Дядо ти щеше да се гордее с теб — добави баща му. Уилям замалко да каже: „Дядо щеше да е жив, ако не беше ти“, но запази тази мисъл за себе си. Стигнаха входа на апартамента и се огледаха. Никой не ги беше последвал. Влязоха бързо.
Когато Чан скри пистолета на горната полица на гардероба — където само той и големият му син можеха да го достигнат, — Уилям се настани на дивана до брат си и бебето. Взе едно списание и го разлисти разсеяно.
Запита се дали да се срещне с другите членове на бандата утре.
Не възнамеряваше.
Но не беше сигурен. Никога не е зле човек да има повече от една възможност.
41.
Джон Сун се беше преоблякъл. Носеше пуловер с висока яка — доста странно в тази жега, макар да изглеждаше стилно — и нов анцуг. Беше пребледнял и имаше разсеян вид, беше задъхан.
— Добре ли си? — попита тя.
— Йога — обясни той. — Правех упражнения. Чай?
— Няма да се бавя.
Еди Дън се беше върнал в Пети район, но Алън Коу я чакаше долу в комбито на Отдела. Сун вдигна един плик:
— Подарък за теб. Билки за плодовитост. Тя взе разсеяно плика.
— Благодаря, Джон.
— Какво има? — попита той и огледа изпитателно тревожното й лице.
Махна й да влезе и двамата седнаха на дивана.
— Китайският полицай, онзи, който ни помагаше. Преди около час са го намерили мъртъв.
Сун затвори очи за миг и въздъхна.
— Нещастен случай? Или Призрака го е открил?
— Призрака.
— О, не! Съжалявам.
— Аз също.
Изрече последните думи бързо, надвивайки емоциите според съветите на Линкълн Райм. Бръкна в джоба си и извади найлоновото пликче с растителния материал, който бе открила на местопрестъплението.
— Намерихме това край трупа му.
— Къде?
— В Китайския квартал. Недалеч оттук. Смятам, че са някакви билки или подправки, купени от Призрака. Райм се надява, че ако знаем какво е, ще открием магазина, от който са закупени. Някой от продавачите може да знае къде живее Призрака.
Той кимна:
— Дай да видя.
Отвори пликчето, помириса съдържанието му, след това изтърси малко върху масичката. Наведе се, вдиша дълбоко и разгледа внимателно сухите растения. Тя се замисли, че Линкълн Райм би направил съвсем същото — да раздели сместа от компонентите й чрез газовата хроматография и да ги идентифицира.
Накрая той й върна пликчето:
— Надушвам астрагал, джинджифил, пория, може би малко женшен и алисма — Той поклати глава. — Знам, че искаш да чуеш, че го продават само в един или два магазина, но се боя, че може да се купи от всеки знахар, от всяка аптека и бакалия в Китай. Предполагам, че тук е същото. Обезкуражена, тя се сети още нещо:
— За какво се използва?
Може би Призрака страдаше от някаква определена болест и така да успеят да го открият чрез болниците, както в случая с жената на Ву Цичен.
— Това е по-скоро тонизираща смес, отколкото лекарство. Подпомага съпротивителните сили на организма, нашата ки. Много хора го използват за повишаване на сексуалното възбуждане. Предполага се, че помага за по-продължителна ерекция.
Толкова с тази теория, помисли си мрачно Сакс.
— Можете да проверите в магазините около мястото на убийството — предложи Сун. — Но сигурно вече сама си се сетила.
Тя кимна:
— Така ще направим. Може да изскочи нещо.
Тя понечи да се изправи, но рамото я заболя и тя присви очи — един мускул, който бе разтегнала на „Фуджоуския дракон“.
— Взимаш ли си лекарствата? — попита той.
— Да, но знаеш ли колко отвратителен вкус имат?
— Ако беше за удоволствие, щях да ти дам бира. Седни, седни.
Сакс се поколеба, после се отпусна на дивана. Той се приближи зад нея. Почувства ръцете му върху раменете си. Той започна да я разтрива — отначало леко, след това по-силно.
Лицето му бе близо до тила й, тя чувстваше дъха му с кожата на врата си. Ръцете му се движеха нагоре и надолу, натискаха силно, но за кратко болезнените точки. Действаше й отпускащо, но тя се стегна внезапно, когато пръстите му обгърнаха гърлото й.
— Отпусни се — прошепна със спокоен глас той. Тя се опита.
Ръцете му отново се плъзнаха по раменете, след това надолу по гърба й. Продължиха напред към ребрата й, но спряха, преди да докоснат гърдите й, и се върнаха на гръбнака и врата. Тя се зачуди дали наистина може да й помогне — да увеличи шанса й да има дете от Райм.
„Сухота в бъбреците…“
Тя затвори очи и се отпусна напълно.
Ръцете му отново се вдигнаха към врата й. Тя почувства как той се приближава още, явно за по-добра опора. Тялото му бе на сантиметри от нейното. Ръцете му отново преминаха по врата и гръбнака й.
— Защо не сваляш този кобур? — прошепна той.
— Лош късмет ли носи?
— Не — засмя се Сун. — Пречи на кръвообращението. Тя посегна към токата и започна да я разкопчава. Почувства как ръката му се спуска, за да й помогне.
Изведнъж обаче рязък звук ги прекъсна — телефонът й звънеше. Тя стана, отдалечи се от Сун и вдигна.
— Моля?
— Сакс, тръгвай бързо.
— Какво има, Райм?
Известно време той мълча, някой в стаята му говореше. След малко отново се обади:
— Капитанът, Сен, е в съзнание. Еди Дън е на другата линия, разпитва го… Задръж. — Гласове, викове. Заповедният тон на Райм: — Нямаме време. Бързо, бързо, бързо! — После отново заговори на нея: — Слушай, Сакс, капитанът е слизал на няколко пъти в трюма. Дочул Чан да разговаря с баща си. Излиза, че някакъв роднина или приятел им уредил жилище и работа в Бруклин.
— Бруклин ли? Нали беше в Куинс?
