за обзавеждане се проверяват.
• Пресен естествен тор.
• Труп на един от съучастниците на Призрака: етническо малцинство от Западен или Северозападен Китай. Отпечатъци — без съвпадения. Използвал „Валтер РРК“.
• Подробности за емигрантите:
• Семейство Чан: Сам, Меймей, Уилям и Роналд, бащата на Сам, Чан Дзечи, и едно бебе, Пои. Сам е имал уредена работа, но работодател и място — неизвестни. Карат син микробус, марката и номерът — неизвестни. Апартаментът на Чан е в Куинс.
• Семейство Ву: Цичен, Йонпин, Чинмей и Лан.
Тайна квартира на Призрака
• Според отпечатъците и снимките на ръцете на Чан Дзечи бащата и синът са калиграфи. Сам Чан може да си е намерил работа в печатница или фирма за табели. Печатниците и фирмите за табели в Куинс се проверяват.
• По обувките му е намерен биоматериал, което води до извода, че живеят в района на някой завод за преработка на отпадни води.
• Призрака използвал майстор по фън шуй, за да подреди апартамента му.
„Фуджоуският дракон“
• Призрака е използвал пресен С4 за взривяването на кораба. Производителят на експлозива се издирва по химичните маркери.
• В каютата на Призрака е намерено голямо количество нови американски долари.
• В каютата са намерени и китайски юани на стойност около 20 000 долара.
• Списък на жертвите, подробности за полета и банкова информация. Подателят на писмото в Китай се проверява.
• Капитанът на кораба е жив, но в безсъзнание.
• 9-мм „Берета“, „Узи“. Не могат да се проследят.
Място на убийството на Сони Ли
• Застрелян с нов „Глок 36“, калибър 45 (доставен от държавна агенция?)
• Тютюн.
• Парченца жълта хартия.
• Растителен материал с неустановен произход (билки, подправки, наркотик?).
• Магнезиев силикат (талк) под ноктите.
Магистралата обикаляше бруклинската военна база и Индао отби към изхода, бързо, както би направил Призрака с беемве или порше. Навлязоха в приятен квартал с подредени дворчета и тухлени сгради.
Призрака погледна непринудено в огледалото и се увери, че Юсуф още ги следва.
След това погледна Индао, профила на красивото й лице, яркочервената й коса, събрана в стегната прическа, контурите на гърдите й под тениската.
Звънът на телефона й отново го стресна.
Тя вдигна.
— Райм… да. В квартала сме. Казвай. — Замълча. — Чудесно! — обърна се към Призрака и Коу. — Имаме вече адреса. Някакъв приятел на Чан му е уредил апартамент и работа тук. Не е далеч.
Тя отново съсредоточи вниманието си към телефона. Докато слушаше какво й говори Райм, лицето й помръкна в миг. Призрака се почуди дали са открили нещо за него. Застана нащрек.
— Добре, Райм — завърши накрая тя. — Ясно. И прекъсна връзката.
— По дяволите! — възкликна Коу. — Не ми се вярваше, че ще успее.
Призрака се обърна към нея:
— Значи знаем адреса?
Тя не отговори веднага. След известно време каза:
— Да.
Сетне заговори, по-скоро забърбори като ученичка, за живота си в Бруклин. Призрака веднага усети, че това не е в неин стил, и стана още по-подозрителен. Каквото и да й беше казал Райм накрая, нямаше нищо общо с Чан.
Забеляза, че ръката й се плъзга по крака й и започва да го чеше разсеяно. Държеше лявата си ръка близо до кръста; той осъзна, че го прави, за да може да извади по-лесно пистолета.
Без да отмества поглед от пътя, Призрака също плъзна непринудено ръка покрай тялото си, изви я зад гърба си, докато не докосна ръкохватката на глока, скрит в задния джоб на анцуга му, под шлифера.
За няколко минути в колата се възцари тишина. На Призрака му се стори, че обикалят квартала.
Още един завой, Сакс погледна номерата на къщите, отби в страничното платно, спря и вдигна ръчната спирачка. Посочи малка каменна сграда:
— Това е.
Призрака хвърли бърз поглед на постройката, но продължи да наблюдава Индао.
— Не изглежда мизерна дупка, както си я представях — отбеляза цинично Коу. — Да приключваме с тази работа.
— Чакай — спря го непринудено тя. И се обърна леко надясно.
Призрака забеляза много добре, че се преструва. Тя се извъртя бързо — много по-бързо, отколкото бе очаквал трафикантът. Преди Призрака да успее да стисне ръкохватката на собствения си пистолет, Индао вече вдигаше своето оръжие към него.
43.
Призрака потрепна неволно, очакваше Индао да го застреля без предупреждение — както той, разбира се, би сторил, ако ролите им бяха разменени.
Черното дуло обаче го отмина и се закова срещу мъжа на задната седалка.
— Не мърдай, Коу! Дръж ръцете си така, че да ги виждам!
— Какво… Какво става? — попита Коу и се дръпна стреснато.
— Не мърдай! — повтори Сакс. — Сантиметър да помръднеш, и си мъртъв.
— Изобщо не…
— Разбираш ли какво ти говоря?
— Да, мамка му. разбирам те! — извика гневно той. — А ти ми обясни какво означава това!
— Преди една минута по телефона Линкълн ми каза нещо повече от адреса на Чан. Разгледал е отново уликите и е провел няколко разговора. Мислеше, че си прикрил добре следите си, нали?
— Свали оръжието, полицай! Не можеш…
— Той знае всичко за теб. Че ти работиш за Призрака. Агентът преглътна тежко:
— Да не си се побъркала?
— Ти си ангелът му пазител. Ти го защитаваш. Точно затова стреля толкова прибързано на Канал Стрийт пред апартамента на Ву. Изобщо не си се целил в него. Искал си да го предупредиш. Ти го информираш. Казал си му, че Ву е в тайната квартира в Мъри Хил.
Коу се огледа нервно.
— Това са глупости!
Призрака с мъка се съвзе от шока и нормализира дишането си. Ръцете му още трепереха. Потеше се обилно — налагаше се да носи пуловера с високата яка, за да скрие белега от кожената връвчица, с която се беше опитал да го удуши китайският полицай. Той избърса длани в панталоните си.
— Не се тревожи, Джон — успокои го Индао. — Той няма да навреди на никого. — Обърна се отново към агента:
— И си му осигурил онзи готин пищак, „Глок“. Четирийсет и пети калибър. Който случайно се оказва регистриран към ИНС.
— Ти си се побъркала, Сакс.
