— През цялото време получаваме сигнали, че Призрака е подкупил служители на държавните служби. Никога не сме се замисляли, че може сред тях да има и агенти на ИНС. Защо са всички тези пътувания до Китай, Коу? Според Пийбоди никой агент не ходи толкова често там, колкото ти. Понякога очевидно на твои собствени разноски. Срещал си се със съдружниците на шефа си.
— Исках да пипна гада, който отвлече информаторката ми.
— Е, сега Райм говори със службите за сигурност във Фуджоу. Ще се заеме с уликите и по онзи случай.
— Искаш да кажеш, че съм убил собствената си информаторка? Жена с малки деца?
— Ще проверим доказателствата — каза хладно тя.
— Кой, по дяволите, ни е свързал? Ако някой твърди, че ме е видял заедно с Призрака, това е гнусна лъжа.
— Няма свидетели ли? Това не означава нищо. Той е параноик, спомни си. Не би се срещнал лично с никого, който да може да свидетелства срещу него. Работи с посредници.
— Това са фантасмагории, полицай.
— Не, просто изследваме уликите. Райм току-що е прегледал записите от телефонните ти разговори. Половин дузина обаждания на една гласова поща в Ню Джърси.
— О, глупости, използвам я за местните си информатори.
— Никога не си споменавал информатори.
— Защото нямат нищо общо с този случай.
— Смяташе да се обадиш на Призрака, след като намерим апартамента на Чан, нали? — сряза го Индао. — Или мислеше да ги убиеш сам?… Както и нас.
Коу преглътна.
— Няма да говоря повече с теб. Искам адвокат.
— Ще имаш предостатъчно време за това. Сега сложи дясната си ръка на дръжката. Ако я преместиш в друга посока и с един сантиметър, ще я прострелям. Ясно ли е?
— Слушай…
— Ясно ли е?
Призрака срещна за миг ледените й очи. Побиха го тръпки. Запита се дали тя се надява агентът да посегне към пистолета си, за да го застреля.
— Да — промълви Коу.
— С лявата ръка хвани пистолета, само с палеца и показалеца. Движи се съвсем бавно.
С изражение на отвращение Коу внимателно свали оръжието и й го подаде. Индао прибра пистолета и каза:
— Вън от колата.
Отвори своята врата и излезе. След това — неговата, без да отмества пистолета си от гърдите на агента.
— Бавно.
Той излезе. Тя му направи знак към тротоара.
— По очи.
Сърцето на Призрака — което туптеше като пърхаща в кафез птичка — се поуспокои.
„Страхувай се, за да бъдеш смел…“
Каква ирония, помисли си. Той наистина имаше помощници американци, дори в ИНС — включително един служител от Комисията за предоставяне на политическо убежище, благодарение на когото го бяха освободили толкова скоро предната сутрин. Не ги познаваше обаче всичките и както бе обяснила току-що Индао на Коу, рядко се срещаше лично с тях. Колкото до информацията за скривалището на Ву в Мъри Хил — самата Индао му я беше дала, когато го попита дали иска да отиде с нея.
След като Коу наистина работеше за него, трябваше ли да опита да го спаси?
Не, по-добре да го зареже. Така щеше да притъпи вниманието на другите, когато си помислят, че са хванали предателя.
На тротоара тя чевръсто щракна белезниците на агента, прибра оръжието си, след това вдигна грубо Коу на крака.
Призрака смъкна прозореца си и кимна към апартамента:
— Искаш ли да поговоря с Чан?
— Това не е тяхното жилище. Дотам има още няколко пресечки. Излъгах, заради Коу. Избрах това място, защото на другия ъгъл има полицейски участък. Там ще го пазят, докато дойде ФБР да го прибере.
Призрака изгледа Коу и придаде на гласа си нотка на възмущение:
— И щеше да кажеш на Призрака къде са. Тези деца… щеше да го оставиш да ги убие. Отвратително!
Индао поведе грубо Коу към ъгъла, където я посрещнаха трима униформени полицаи и поеха арестанта. Призрака хвърли поглед назад и забеляза микробуса на Юсуф да забавя ход при предишната пресечка.
След пет минути Индао се върна, качи се и потегли. Продължиха напред. Тя погледна Призрака и поклати глава:
— Съжалявам. Добре ли си?
Макар случката да я беше възбудила в известна степен, вече започваше да се отпуска.
— Да — засмя се Призрака. — Отлично се справи. Истинска актриса си. — Усмивката му помръкна. — Предател в ИНС?
— Всички тези глупости как Призрака бил убил информаторката му… Успя да ни баламоса. — Тя извади клетъчния си телефон и се обади. — Добре, Райм, Коу е в ареста… Не, никакъв проблем. С Джон отиваме към жилището на Чан… Къде са отрядите?… Добре, след три минути сме там. Няма да чакаме спецотряда. Призрака може всеки момент да се появи.
Наистина може, помисли си трафикантът.
Индао затвори.
Значи щяха да стигнат преди всички останали. Нямаше да се наложи да отлага повече. Щеше да убие емигрантите, да набута червенокосата в микробуса и да изчезне. Призрака постави ръка на рамото й и го стисна. Почувства как се възбужда още повече.
— Благодаря, че дойде, Джон — усмихна се тя. — Как се казва, „Индао“?
Той поклати глава:
— Така се обръща мъжът към жената. Ти ще кажеш „Индзин“.
Което означава мъжки полов орган.
— Индзин — повтори тя.
— За мен е чест. — Той наведе леко глава; погледна червената й коса, бледата й кожа, дългите й крака… — Приятелят ти Райм е истински детектив. Бих искал, след като всичко свърши, да го навестя.
— Ще ти дам картичката му. Имам една в чантичката.
— Добре.
Райм също трябваше да умре. Защото той също нямаше да спре, докато не победи врага си. „По фу чен джоу.“ Райм бе като самия Призрак. И Индао. Твърде опасен, за да остане жив. Тя му беше казала, че е парализиран. Как можеше да го изтезава?, почуди се Призрака. Лицето, очите, езика… Имаше начин, зависи с колко време разполагаше. Огънят винаги вършеше добра работа.
Индао зави рязко в една еднопосочна улица и спря. Погледна номерата и продължи още малко. Спря на платното и остави полицейската си карта на таблото.
— Това е къщата.
Тя посочи една триетажна тухлена сграда на няколко постройки от тях. Лампите на долния етаж светеха. Скромно, но по-уютно от жълтобежовите талашитени или бетонни сгради, в които живееха много китайци благодарение на Мао. Двамата слязоха и тръгнаха по тротоара. Спряха за миг. Призрака хвърли поглед през рамо. Юсуф бе оставил колата и в сумрака трафикантът забеляза него и другия уйгур да се приближават бавно зад тях.
Приведе се и долови аромата на сапун и на пот. Възбудата му ставаше нетърпима и той се допря леко до ръката и бедрото на Индао, докато оглеждаха къщата. Тя кимна към прозореца на верандата:
