Уликите, разбира се, съществуват независимо от престъпника. Макар Призрака да беше в ареста, Линкълн Райм и Амелия Сакс прекараха следващата сутрин в анализиране на доказателствата, които продължаваха да постъпват по случая „Призрак-убиец“.
Анализът на химическите маркери показваше, че пластичният експлозив, използван за потапяне на кораба, вероятно е дошъл от един севернокорейски доставчик, продаващ редовно оръжие в Китай.
Водолазите от „Евън Бригант“ бяха извадили труповете на екипажа и емигрантите от „фуджоуския дракон“, както и останалите пари — около 120 000 долара. Парите бяха веществено доказателство и се пазеха в сейф на фБР. Бяха научили също така, че Лин Шуйбян, човекът, дал парите на Призрака и написал писмото, намерено от Сакс, е регистриран във Фуджоу. Райм предположи, че той е един от помощниците или партньорите на Призрака, и изпрати името и адреса на службите за сигурност в Китай с информация за връзката на Лин с Призрака.
— Да го запиша ли в таблицата, Райм? — попита Сакс.
— Пиши, пиши! — отвърна той нервно.
Налагаше се да подготвят доказателства за съда, а възпроизвеждането на информацията, записана върху дъската, бе най-добрият начин.
Сакс взе маркера и нанесе последните сведения:
• Призрака е използвал пресен С4 за взривяването на кораба. Производителят на експлозива се издирва по химичните маркери.
• Източникът е от Северна Корея.
• В каютата на Призрака е намерено голямо количество нови американски долари.
• Общо около 120 000 долара.
• В каютата са намерени и китайски юани на стойност около 20 000 долара.
• Списък на жертвите, подробности за полета и банкова информация. Подателят на писмото в Китай се проверява.
• Подателят е Лин Шуйбян, жител на Фуджоу. Името и адресът са дадени на местната полиция.
• Капитанът на кораба е жив, но в безсъзнание.
• Дошъл в съзнание и прехвърлен в ареста на ИНС.
Докато тя пишеше това на дъската, компютърът на Райм изпиука.
— Команда, имейл — нареди той.
Компютърът не обърна внимание на грубия му тон и изкара списък на новите писма.
— Команда, курсор надолу. Команда, двойно щракване.
Райм прочете едно от писмата.
— А — обяви, — прав бях.
Обясни на Сакс, че тялото на Джон Сун наистина е намерено в багажника на червената хонда, открадната от Призрака. Колата, както бе предположил, бе открита потопена в едно езеро на по-малко от сто метра от плажа на Ийстън.
Към обвиненията срещу Кван Ан се добавяше още едно убийство.
Имаше и друго интересно писмо.
От Мел Купър, който се беше върнал в лабораторията на полицейското управление.
От: М. Купър За: Л. Райм
Тема: Резултати от хроматографския и спектрометричния анализ на Проба 3452–02.
Официалното начало бе в пълен контраст със съдържанието на писмото:
Линкълн,
Динамитът е мента.
Задникът на Делрей изобщо не е бил заплашен. Извършителят е използвал имитация, която се употребява за тренировъчни цели. Опитах да открия източника, но никой няма база данни за взривни вещества. Може би трябва да се замислим по този въпрос.
Райм се изсмя. Някой търговец на оръжие беше изпратил нападателя на Делрей за зелен хайвер, като му е продал фалшив експлозив. Отдъхна си — за живота на агента не е имало никаква опасност.
Отвън се позвъни и Том отиде да види кой е.
По стълбите отекнаха тежки стъпки. Двама души. Райм предположи, че са Селито и Делрей — детективът стъпваше тежко, а агентът взимаше по две стъпала наведнъж с дългите си крака.
За момент Райм, иначе саможивец, се зарадва на идването им. Щеше да им каже за фалшивата бомба. Хубаво щяха да се посмеят. Изведнъж обаче му хрумна нещо друго и в ушите му зазвуча предупредителен звънец. Мъжете бяха спрели пред вратата му и шепнеха. Сякаш спореха кой да съобщи лошата новина.
Беше прав за стъпките. След миг дебелият полицай и хилавият агент нахълтаха в стаята.
— Здравей, Линк — поздрави Селито.
Един поглед към лицата им му бе достатъчен. Сакс и Райм се спогледаха тревожно. Райм изгледа единия, после другия.
— За Бога, кажете нещо!
Делрей поклати глава и въздъхна дълбоко; така явно прехвърляше тежката задача на Селито.
Детективът се изкашля.
— Взеха ни го. Призрака. Връщат го в Китай.
— Какво? — удиви се Сакс. — В Тайван ли? Да не би Лю да е говорил с някого в управлението?
Райм също си помисли, че това може да е работа на шпионина от Службата за културни и икономически дела.
— Не. В Китай. Днес го качват на самолета. — Делрей поклати глава. — Излети ли, вече е свободен.
46.
— Екстрадират ли го? — попита Райм.
— Това е претекстът — отвърна Делрей. Едва сдържаше гнева си. — Не сме видели обаче нито една заповед за ареста му, издадена от китайски съд.
— Как така без заповед за арест? — намеси се Сакс.
— Шибаните гуанси му отърват задника — промърмори мрачно Райм.
Делрей кимна:
— Ако страната, искаща екстрадирането, не предостави официален документ, това никога, ама никога няма да стане. Няма начин.
— Е, те все пак ще го съдят, нали? — попита Сакс и приглади нервно косата си.
— Не. Говорих с някои техни служители. Важните клечки в Китай го искат, цитирам, „във връзка с някои проблеми на външната търговия“. Нито думичка за трафик на хора, нито за убийство, нито думичка. Нищо.
Райм беше потресен:
— До месец пак ще се захване с бизнеса си. Фред, не можеш ли да направиш нещо?
Делрей се ползваше с голям авторитет във ФБР. Имаше приятели в главната щабквартира на Пенсилвания Авеню и Десета улица във Вашингтон и доста лични гуанси.
Агентът обаче поклати глава и стисна цигарата, която винаги стоеше зад ухото му.
— Това решенийце е взето в Държавния във Вашингтон. Там нямам думата.
Райм си спомни мъжа със синия костюм. Уебли от Държавния.
— Мамка му — прошепна Сакс. — Знаел е.
— Какво?
— Призрака е знаел, че всичко ще се уреди. При залавянето беше изненадан, но не разтревожен. По дяволите, разказа ми как е убил Сун и е взел документите му. Беше горд със себе си. Ако някой друг беше заловен по този начин, щеше да изслуша правата си и да мълчи. Той направо се хвалеше.
— Няма да го позволя — заяви Райм, мислейки за бедните хора, загинали на „Фуджоуския дракон“, за бащата на Сам Чан.
За Сони Ли.
— Е, и да позволяваш, и да не позволяваш, това е положението — каза Делрей. — Този следобед
