Качиха Призрака в една кола и Еди Дън му прочете правата — на английски, путонхуа и минанхуа. За всеки случай.
Той потвърди, че разбира — с изненадващо спокойствие при дадените обстоятелства.
— Как е семейството на Чан? — попита Сакс Селито.
— Добре. Два отряда на ИНС отидоха в апартамента им. Замалко да стане напечено. Бащата имал пистолет, но агентите забелязали това с уреда за нощно виждане. Обадили се по телефона и го предупредили, че са обкръжени. Щом се уверил, че са от ИНС, а не Призрака, Чан се предал.
— А бебето?
— Добре е. Социалната служба ще се заеме. Ще останат в апартамента в Оулс Хед, докато се оправим с този боклук. — Детективът кимна към Призрака. — След това можеш да отидеш и да ги разпиташ.
Къщата, в която се намираха сега, бе на около миля от апартамента на Чан и беше спретната и подредена, с цветя и всякакви дреболии — за изненада на Сакс, като се има предвид, че принадлежеше на един от най-добрите детективи в града.
— Тук, значи, живееш, Лон? — попита тя и заразглежда една порцеланова статуетка.
— На по-добрата ми половинка е — обясни той, имайки предвид приятелката си Рейчъл; бяха се нанесли тук преди няколко месеца. — Повечето от тези боклуци са наследство от майка й.
Той взе статуетката от ръцете на Сакс и я постави на мястото й.
— Това беше най-доброто, което намерихме за операцията за толкова кратко време. Решихме, че ако е много далеч от Оулс Хед, ще заподозре нещо.
— Всичко е било нагласено — обади се развеселен Призрака.
На Сакс й се стори, че английският му е по-добър от този, който използваше, когато се преструваше на Джон Сун.
— Устроили сте ми капан.
Докато пътуваха към истинския апартамент на Чан в Оулс Хед, Линкълн Райм й се беше обадил, за да я предупреди, че според него Призрака се представя за Джон Сун. Друг отряд от ИНС и полицията бе на път към жилището на Чан, за да ги задържи. Селито и Еди Дън подготвяха клопката в дома на детектива, където щяха да заловят престъпника и уйгурите без опасност да ранят случайни минувачи. Райм предполагаше, че помощниците на Призрака или ще последват Сакс от тайната квартира в Китайския квартал, или ще бъдат извикани от трафиканта по мобилния телефон, когато пристигнат при Чан.
Докато слушаше, тя бе мобилизирала всички сили, за да кима и да се преструва, че няма представа, че мъжът, когото бе мислила за свой лечител и приятел, мъжът, седнал на сантиметри от нея, без съмнение въоръжен, е убиецът, когото издирваха вече втори ден.
Че я използва, за да се докопа до жертвите си.
Замисли се за сеанса по акупресура предната нощ — как бе разкрила тайната си пред него с отчаяната надежда да се излекува — и потрепери от погнуса при спомена от докосването му. С ужас си спомни как сама му беше издала адреса на тайната квартира, където се криеше семейство Ву. Вероятно бе пресметнал много добре всичко, когато е решил да остане в Китайския квартал. Без съмнение е възнамерявал първо да убие семейство Чан, а след това, под претекст, че се страхува за собствения си живот, да помоли за убежище.
— Този твой приятел, този Линкълн Райм, откъде е разбрал, че не съм истинският Сун? — попита Призрака.
Тя кимна към найлоновото пликче със съдържанието на джобовете му. Вътре бяха парченцата от счупената статуетка.
— Каменната маймунка — обясни тя. — Открих частици под ноктите на Сони Ли. Магнезиев силикат, талк. Райм се досетил, че талисманът е издялан от такава скала.
Сакс се пресегна и дръпна силно яката на шлифера му; отдолу се показа червеният белег от кожената връвчица.
— Какво стана? Скъсал е връвчицата и маймунката се е счупила, така ли?
Тя пусна плата и се отдръпна. Призрака кимна бавно:
— Преди да го застрелям, той дращеше по земята с нокти. Помислих, че моли за милост, но той вдигна очи и се ухили.
Ли бе изстъргал частици от мекия минерал, за да им покаже, че Призрака си е присвоил самоличността на Сун. Веднага след като Купър му съобщи, че магнезиевият силикат може да е от талкова скала, Райм си бе спомнил замърсителите по ръцете на Сакс от предния ден. Беше се досетил, че може да е от талисмана на Сун. Обади се на двамата полицаи, охраняващи апартамента му, и те потвърдиха, че имало заден вход, което означаваше, че трафикантът е можел да излиза и влиза незабелязано. Попита също дата наблизо има магазин за градински принадлежности — вероятен източник на угнилия растителен тор, който бяха намерили. Те му съобщиха за цветарницата на партера на постройката. Сетне той провери обажданията от мобилния телефон, по който трафикантът бе разговарял с уйгурския център.
Истинският Джон Сун беше лекар, а Призрака — не, но както беше казал Сони Ли, всеки в Китай разбира по малко от източна медицина. Всеки, лекуван някога от китайски доктор, можеше да се досети за диагнозата и билките, дадени от Призрака на Сакс.
— А приятелят ти от ИНС? — попита Призрака.
— Коу ли? Знаехме, че няма никаква връзка с теб. Трябваше обаче да го обвиня за шпионин — трябваше да те накараме да си помислиш, че не сме те разкрили. И се налагаше да го отстраним. Ако разбере кой си, можеше да те нападне — както на Канал Стрийт. Искахме да те заловим чисто. И не желаехме да отиде в затвора за убийство. Дори жертвата да си ти.
Призрака се усмихна спокойно.
Когато предаваше Коу на тримата полицаи от най-близкия участък, тя му бе обяснила какво става. Агентът, разбира се, остана шокиран, че е стоял на сантиметри от убиеца на информаторката си, и запротестира, че и той искал да участва в залавянето му. Заповедта за задържането му обаче бе издадена от Полис Плаза и той нямаше да мръдне никъде, докато Призрака не бъде заловен.
— Искахме да хванем и съучастниците ти — обясни тя. — Забелязах ги, когато влизахме в Бруклин, и когато предавах Коу на полицаите, наредих да предупредят отряда, че не си сам. — Изгледа го замислено: — Убил си Сун, след това си скрил трупа и си се прострелял. После си се върнал във водата. Едва не се удави!
— Нямах голям избор, не мислиш ли? Джери Тан ме изостави. Нямаше начин да се измъкна.
— Ами пистолета?
— В линейката го пъхнах в чорапа си. След това го скрих в болницата и си го взех, когато служителят от ИНС ме освободи.
— Корумпиран агент от ИНС, а? Доста бързо те освободиха.
Призрака не отговори и тя добави:
— Е, и с това ще се заемем. — Сетне попита: — Всичко, което ми разказа за Джон Сун… измислил си го, нали?
Призрака вдигна рамене:
— Не, вярно беше. Преди да го убия, го накарах да ми разкаже за себе си, кой е бил в лодката, за Чан и Ву. Достатъчно, за да измисля правдоподобна история. Хвърлих личната му карта, защото имате снимка, и задържах портфейла и талисмана.
— Къде е тялото му?
Той й отговори със спокойна усмивка.
Самоувереността му я вбесяваше. Той беше заловен — щеше да прекара остатъка от живота си в затвора или дори да бъде екзекутиран, но изглеждаше, сякаш единственото му неудобство е закъснението на влака му.
Телефонът на Сакс иззвъня и й помогна да преодолее желанието да зашлеви плесница на трафиканта. Тя се отдръпна настрани и вдигна. — Да?
— Забавляваме се, а? — попита жлъчно Райм.
— Аз…
— Може би се готвите за пикник? Да отидете на кино? Нас забравихте ли ни?
— Райм, тъкмо го залавяме.
