почувства тъмнина около себе си, потиснатост, страх. Скали и вода. Лоши хора. Какво беше това? Тревогата му се засили. Той установи също така, че е нетърпимо възбуден. Седна, за да не го забележи и жената.
Вятърът разтърси прозорците и дъждът забарабани по-силно. Като гърмежите на мускети, помисли си Майкъл. Оловни куршуми, разбиващи стотици глави… Той запуши уши, за да не чува този ужасен шум. След известно време забеляза, че тя го наблюдава учудено.
— По петите ми са — обясни.
— Престъпник ли си? — прошепна тя. — От затвора в Хамлин ли си избягал?
— Добър опит. Не очаквай да изкопчиш каквото и да било от мен. И без това знаеш твърде много.
Той се наведе и докосна нежната й коса; жената потрепери.
— Хубаво — промълви той. — И не носиш шапка. Добре… Добре.
— Не ме наранявай, моля те. Ще ти дам пари. Каквото…
— Дай ми едно пени.
— Имам спестявания. Около три хиляди, но са в банката. Можем да отидем утре в девет. Можеш…
Майкъл изрева:
— Дай ми едно пени!
Тя бръкна трескаво в чантичката си. Той надникна над рамото й:
— Да нямаш скрит микрофон, а? Или някаква аларма?
Тя го изгледа озадачено, сетне прошепна:
— Не. Нали искаше да ти дам едно пени.
Майкъл измънка:
— Е, малко предпазливост не вреди.
Той протегна големите си ръце и жената пусна монетата в дланта му. Той я вдигна над главата й.
— Коя седембуквена дума е написана върху едноцентовите монети?
— Не знам.
— Досети се — подкани я. Тя нервно закърши ръце:
— E pluribus unum. Господ е нашият водач. Не. Съединени щати. О, Господи, не се сещам!
Сетне замърмори някаква молитва.
— Думата зад седембуквения Ейбрахам Линкълн — разясни й Майкъл, без да поглежда монетата. — Думата е гравирана точно зад него, седем букви, като дуло на пистолет, насочено към главата му.
Тя затвори очи и прошепна:
— Не знам.
— „Свобода“ — обясни й Майкъл и хвърли монетата на земята. — Гладен съм като вълк. Какво има за ядене?
Тя спря да плаче.
— Гладен ли си? — Огледа кухнята. — Имам малко печено месо, постна яхния… Хапни, каквото искаш.
Той отиде при масата, седна и разгърна една хартиена салфетка. Тя покри малка част от големия му скут.
— Може ли да стана? — попита жената.
— Ами, как ще ми сервираш, ако не станеш?
Тя отиде бързо в кухнята и се зае с приготвянето на яденето, а Майкъл запя:
— „Защото любя младото момиче, което ми донесе…“
Той млъкна, взе ножа си и отряза парче месо. Постави го заедно с една лъжица желе в розовата чинийка и го побутна към жената.
Тя погледна храната, след това се обърна въпросително към него.
— Искам да изядеш това! — нареди той.
— Аз вече… О, да не би да мислиш, че е отровно?
— Аз не мисля, че е отровно. Аз не мисля, че навън има хайка. Аз не мисля, че си агент на Пинкертън. Малко предпазливост в повече не вреди. Хайде. Стига си се лигавила.
Тя започна да се храни. Сетне се усмихна. Той я погледа известно време, после остави вилицата си.
— Имаш ли мляко?
— Мляко ли? Само обезмаслено. Става ли?
— Искам мляко! — изръмжа той и тя скочи да му го донесе.
Когато жената се върна, той вече ядеше. Майкъл изпи цяла чаша, за да преглътне огромна хапка.
— Работех в един краварник — заяви.
— О, добре. — Тя кимна учтиво. — Сигурно е било много интересно.
— Много интересно, да. Доктор Ричард ми уреди работата.
— Кой е той?
— Той беше мой баща.
— Баща ти е лекар?
— Е — сопна се той, — нямах предвид такъв баща.
— Не, разбира се, че не — побърза да се съгласи тя, когато видя мрачното му изражение.
Той престана да се храни. Тя му каза, че харесва шапката му. Той я докосна и се усмихна:
— И на мен ми харесва. Аз имам коса, но я остригах.
— Защо?
— Не мога да ти кажа.
— Не, не ми казвай нищо, щом не искаш.
— Ако не искам, няма. Не е нужно да ми даваш разрешение за нещо.
— Не съм ти давала никакво разрешение. Не исках да прозвучи така. Просто можеш да си правиш, каквото пожелаеш.
— Сякаш не го знам.
Майкъл изпразни чинията си.
— Искаш ли да хапнеш още?
— Мляко, искам още мляко.
Тя стана да го обслужи и той добави:
— Моля.
Когато взе чашата от ръката й, Майкъл си придаде вид на герой от рекламен клип и заяви:
— Манджа трепач.
Тя се засмя и той се усмихна. Докато Майкъл пресушаваше чашата, жената попита:
— Какво правиш?
— Пия мляко — обясни раздразнено.
— Не, интересувам се какво правиш навън посред нощ. Задава се истински ураган, какъвто не сме виждали от памтивека.
— Какво е „памтивек“? — попита той и подозрително присви очи.
Тя го погледна разсеяно:
— Ами сега си давам сметка, че и аз не знам точно. Означава много отдавна минало време.
— Значи, такъв е изразът, а? Значи е нещо като клише?
— Предполагам.
Той сведе поглед с празни и замъглени очи като чашата в ръцете му.
— Знаеше ли, че „невен“ е пет шести от „гневен“?
— Не, не знаех, но наистина е така. Как ти хрумна?
— Просто така.
Настъпи тягостно мълчание. Най-накрая жената реши да го наруши:
— Какво правеше в този краварник?
Ерекцията на Майкъл не искаше да спада. Членът му го болеше и това започваше да го ядосва. Той бръкна в джоба си и го стисна, сетне стана и се приближи до прозореца.
— Къде е най-близката гара?
— Ами, в Бойлстън, предполагам. На шейсет-седемдесет километра на юг.
