Майкъл е видял статията в болницата, може би дълго след процеса. Може би през септември — малко преди да й изпрати писмото си. Тя се опита да си спомни думите му… Ева, предателство. Може би той нямаше предвид, че е предателка, а че е предадена.
Може би…
Да, да! Майкъловата роля в „Индиан Лийп“ не бе на убиец, а на свидетел.
— Лиз — каза спокойно Оуен. — Знам, че си някъде там. Няма смисъл да се криеш.
Тя сгъна изрезката и я остави на пода. Може би полицията ще я намери и ще й обърне внимание при разследването. Може би собственикът на тази къща след петдесет години ще я забележи и ще се зачуди за значението й и за хората, изобразени на нея, преди да я хвърли или да я даде на дъщеря си за албума й. Най-вероятно Оуен ще претърси къщата внимателно и ще се отърве от това веществено доказателство, както и от всички останали.
Все пак той е педантичен във всичко, което върши.
Молитвите за по-бързо разсъмване бяха излишни. Бурята бе във вихъра си и небето навън бе тъмно като дупката, в която се криеше тя. Никъде не се виждаха разноцветни мигащи светлини. Зловещото начинание на Оуен щеше да му отнеме секунди: един куршум в главата й с револвера на Майкъл, после куршум в главата на лудия със своето оръжие… Полицията ще завари Оуен облян в сълзи на пода, прегърнал тялото на Лиз, разгневен на хората на реда, че не са му обърнали внимание, когато ги е молил да защитят жена му.
Тя чу стъпки по неравния коридор отвън.
И тогава, също както когато се беше крила от баща си, Лиз се изправи, послушно отключи и отвори вратата.
— Ето ме — каза тихо също както и тогава.
Оуен бе на три метра от нея и стискаше металния лост. Изглеждаше леко изненадан, че тя се появи от тази посока, и в същото време разочарован, че бе позволил на врага си да остане зад гърба му. Тя тихо добави:
— Да бъде, както искаш, Оуен. Само че не тук. Нека да е в оранжерията.
И преди той да проговори, му обърна гръб и тръгна нагоре по стълбите.
33.
— Мислел си, че никога няма да разбера — прошепна тя. Лиз отстъпи към розовия храст и усети как бодлите се забиват в бедрото й. Болката бе слаба и тя почти не чу трополенето на дъждовните капки по стъкления покрив над тях.
— Колко жалки бяхте, Лиз. Колко жалки. Да се криете по хотели. Да се разхождате по плажа… — Той поклати глава. — Не се прави на толкова потресена. Разбира се, че знаех. Почти от самото начало.
Гърлото й се сви от страх и тя затвори за миг очи.
— Затова ли правиш това? Защото аз съм обичала друг? Мили Боже, ами ти…
— Курва! — Той се наведе и я удари в лицето; тя падна. — Моята жена. Моята жена!
— Ти също имаше любовница!
— Това дава ли ти право да мърсуваш? Не съм чувал да има такъв закон.
Мълниите вече проблесваха на изток. Бурята отминаваше.
— Аз бях влюбена в него — проплака Лиз. — Не съм го предвиждала. Нали говорехме за развод.
— О, разбира се — изсъска той, — това вече е извинение.
— Робърт ме обичаше. Ти не.
— Робърт бе готов да легне с всичко, което носи пола.
— Не!
— Изчукал е половината жени в Риджтън. Вероятно и някои мъже…
— Това е лъжа! Аз го обичах. Няма да позволя…
При тези протести обаче й хрумна нещо друго. Замисли се за онези месеци. Замисли се за сдобряването си с Оуен след неговата изневяра — горе-долу по същото време, когато се разбра, че госпожа Л’Оберже е неизлечимо болна. Замисли се за противопоставянето му срещу купуването на разсадника. Сълзите й секнаха и тя го погледна хладно.
— Има нещо друго, нали? Това не е само заради връзката ми с Робърт.
Имението, разбира се. Нейните милиони.
— Вие с Робърт планирахте да се ожените. Ти мислеше да се разведеш с мен. Искаше да ме лишиш от всичко.
— Говориш за тези пари, сякаш си ги спечелил ти. Те са на баща ми. И аз винаги съм била много щедра. Аз… Чакай. Откъде знаеш, че с Робърт сме говорили за женитба.
— Ние знаехме.
Изведнъж с болка, много по-силна от тази, която изпита от плесницата му преди малко, Лиз разбра: „Ние знаехме“.
— Дороти?
Оуен изобщо не бе ходил с никаква адвокатка. Любовницата му е била Дороти. Послушната Дороти. През цялото време са били планирали убийството на Лиз. Заради безумната гордост на Оуен и заради парите й. Очарователният, безгрижен Робърт вероятно бе оставил някакви свидетелства за връзката им някъде в дома си, а може би просто не беше спрял да говори, когато е трябвало.
— Кой мислиш, че ме извика в деня на пикника в кантората? Не беше секретарката ми. О, Лиз, толкова си сляпа.
— Значи, все пак си бил в парка. Стори ми се, че те видях.
— Отбих се в кантората и накарах да ми препращат разговорите в колата. Бях на паркинга петнайсет минути преди вас. Последвах ви на плажа.
И е чакал.
Дороти бе забравила книгата на Лиз нарочно, с предположението, че тя ще се върне сама при джипа. Оуен е щял да я издебне там.
Само че Робърт бе предложил да донесе книгата с намерение да настигне Порша. Сигурно беше минал покрай Оуен, който го е нападнал при входа на пещерата. Тежко ранен, Робърт бе побягнал навътре и Оуен го е последвал. Клер сигурно е чула виковете на Робърт и също е влязла.
И Оуен бе намерил ножа, изпуснат от Лиз при тялото на Робърт.
— Обезобразяването! Защо, мръсник!
— Като заслужено наказание за престъплението му.
— Майкъл изобщо не е наранил Робърт.
— Да го нарани ли? Мръсникът дори се опита да го спаси! Крещеше: „Ще почистя кръвта от главата ти, не се тревожи, не се тревожи.“ Такива глупости.
— И ти чакаше точно това… — Лиз се засмя и се огледа в мрака. — Изобщо не си излязъл да го убиеш. Искал си да го доведеш тук! Възнамерявал си да… да го оставиш да довърши започнатото тази вечер!
— Отначало си мислех, че точно затова е избягал — за да те убие. След това го проследих до Клъвъртън. Той…
— Онази жена… О, Оуен…
— Не, той не й беше сторил нищо. Просто я беше завързал, за да не може да се обади по телефона. Намерих я в кухнята. Той й разправял, че отивал в Риджтън, за да спаси любимата си Лиз-бон от нейния Адам.
— Ти ли го направи? Ти ли я уби?
— Не съм го предвиждал. Не смятах да става така! Наредих го, сякаш той го е извършил. Бутнах мотоциклета й в реката. Ченгетата си мислеха, че е отишъл в Бойлстън, но аз знаех, че е тръгнал насам.
Разбира се. През цялото време е знаел, че Майкъл има мотив да дойде в Риджтън — при жената, която е лъжесвидетелствала срещу него в съда.
— И ти си прострелял Трентън. И си убил полицая!
Зловещо спокойствие обхвана Оуен.
