лято в Брайтон, или за метресата, която поддържаше в Кайро. Но като помисли за майка си — и това бе навик от детинство, — капитан Джинс усети внезапно, че самообладанието му се възвръща. Той се превърна отново в приличен британец.
— Как?… — попита той възмутено и строго, като погледна Динко, чийто автомат още димеше. — С какво право извършихте това убийство?
Но никой не разбра какво питаше. Варвара бе потресена и не можеше да превежда. Динко спокойно отърси една от празните лъскави гилзички, която бе отскочила върху ръкава на ризата му.
— Обясни на тоя глупак, че ние не сме говеда — обърна се той към Варвара.
Но еврейката все още трепереше и не можеше да приказва. Тя видя как двама от хората на Динко влачеха трупа на убития грък.
— Диша още… — рече единият от тях. — Ще го разпитвате ли?
— Не — отговори Шишко. — Няма нужда.
Мъжете, които влачеха агонизиращия, отместиха и хвърлиха трупа му настрана. Гъркът хриптеше все още и от устата му излизаше кървава пяна, а отзад върху ризата му се виждаше права линия от тъмни петна, които растяха и се сливаха бързо едно с друго. После изведнъж ръцете и краката му се изпънаха и затрепераха. Гъркът издъхна.
Капитан Джинс чу отново шумоленето на боровете. „Край — помисли той. — Работата не успя… Старият дебелак се преструваше на наивен и ме надхитри, като ме накара да дойда повторно тук. А този тип изглежда образован, щом може да си служи с картата. На всеки случай той е хладнокръвен, има бързи рефлекси и владее чудесно оръжието си. Ако беше на мястото на гърка, не би се поддал на паниката му.“ Капитан Джинс чу пак глухото и тъжно шумолене на боровете, а мисълта му продължи: „Харесват ми такива типове!… Човек може да ги срещне навсякъде, у всички народи и всъщност те са, които създават драмата на живота!… Да, харесва ми дори този астматичен дебелак с едно око, който едва се крепи на краката си!… Но ти не можа да свършиш никаква работа, капитан Майк Джинс!… Ти си едно некадърно и дръзко момче, което пожела да блесне с подвизи, макар да те предупредиха, че планът ти е рискован и работата с български комунисти свършва винаги тъй… А на всичко отгоре ти не можа да овладееш нервите си и се изплаши като жена. Да видим как ще се държиш по-нататък.“
Капитан Джинс помисли отново за майка си и усети пак прилив на сила, на хладна и твърда решителност да се държи безупречно. Това бе рефлекс от детинство, някаква вътрешна дисциплина, създадена търпеливо от майка му, дъщеря на пастор и вдовица на полковник, умрял в Индия. Той погледна Варвара и попита сухо:
— Ще превеждате ли?
— Да — отговори Варвара.
Гласът й бе все още разстроен. Тя протегна ръка към Шишко и произнесе глухо:
— Дай ми малко вода!…
Шишко й подаде манерката си.
— Попитай го какъв е този човек — рече той.
— Грък — лаконично отговори капитан Джинс.
— Защо побягна?
— Вероятно е провокатор и фашист.
— Откъде го познавате?
— От един гръцки отряд.
— Какъв отряд?
— Комунистически — спокойно излъга капитан Джинс.
Но Шишко бе минал през много полицейски следствия и познаваше основно техниката на разпита.
— Къде действува този отряд? — попита той, като избърса с ръка потното си чело.
— Не мога да ви кажа — отговори капитан Джинс. — Това е военна тайна на английското командуване.
— Щом сте дошли при нас, вие сте уверен, че сме комунисти… В такъв случай тайната е без значение.
Варвара преведе думите на Шишко, но англичанинът поклати глава отрицателно.
Шишко рече:
— Отказът да говорите не е във ваш интерес и отегчава положението ви… Ние ще ви третираме като неприятел.
Капитан Джинс ги погледна с леко вълнение. Той очакваше тъкмо този момент, за да опита последния си шанс — изправяне на противника пред неизвестност.
— Отрядът действува в Круша планина — каза той.
— Познавате ли командира му?
— Познавам го.
— От колко време?
Капитан Джинс забави малко отговора си. „Този тип има таланта на следовател“ — неспокойно помисли той. А после каза:
— От една седмица.
— Бихте ли могли да ни кажете някои подробности за него?
— Мога — рече англичанинът. — Казва се Зафирис. Металоработник и доброволец от испанската война… Говори отлично испански и френски.
— Точно така!… — Единственото око на Шишко светна мрачно. — Но Зафирис и отрядът му бяха заобиколени и избити от бели андарти преди два месеца.
Капитан Джинс се усмихна. Той се радваше на самообладанието си като красива и суетна жена пред огледало. Шишко седна уморено върху поваления смърч. Разпитването на англичанина го бе изпотило. Вместо него пред пленника застана Динко — грамаден, едър, широкоплещест, с две глави по-висок от британеца.
— Вие ще бъдете разстрелян след малко — хладно произнесе той, като гледаше пленника в очите. — Но може би ще ни кажете нещо, което може да ви спаси.
Варвара преведе думите му с треперящ глас.
Дясната половина от лицето на капитан Джинс трепна нервно. Той чу отново шепота на боровете, тих и провлечен като въздишка на стара жена. Така шумолеха понякога от морския вятър боровете в гробището на родния му град.
— Нас ни изпращат да ви помагаме, а вие ни разстрелвате — внезапно произнесе капитан Джинс.
— По-добре е да не ни помагате — на своя отговорност вметна Варвара.
— Фашистите убиха поручик Томпсън, а вие ще убиете мене.
— Има голяма разлика между поручик Томпсън и вас.
— И двамата сме от английската армия.
— Какво приказва? — попита Динко.
— Софизми — отговори Варвара.
Динко махна с ръка. По-нататъшното разпитване на пленника ставаше безпредметно. Той кимна с глава към хората, които бяха обезоръжили англичанина. Един от тях улови капитан Джинс за лакътя и го поведе след себе си. Пленникът чу отново предсмъртния шепот на боровете.
— Стой!… — внезапно заповяда Шишко. — Ние ще го запазим до нападението.
— Безполезно!… — рече Динко.
— Не!… Той може да размисли и да ни предупреди, ако е подготвил някаква изненада. Варвара, обясни му това!…
Човекът, който отвеждаше англичанина, се спря и зачака, гледайки въпросително.
— Има ли да добавите нещо? — попита еврейката, като се стараеше да предаде на гласа си спокоен тон.
— Не — отговори капитан Джинс.
— Размислете добре!… — Гласът на Варвара потрепера. — Ние ще извършим нападението, защото така е заповядано от нашия щаб… Но ако попаднем в засада, ще бъдете застрелян веднага. Може би английското командуване ще съжалява за вас… Може би не е толкова голям подвиг да устроите засада на
