много се огорчават, ако друг им го посочи и инстинктивно предпочитат да не му вярват, да се самоуспокояват.
Резултатът потвърди нейното ново прозрение. Агамемнон я огледа с други очи и никак не му беше трудно да повярва, че ще му е хубаво с нея. Касандра беше красиво момиче. Е, по волята на боговете, вече не момиче, но срещу волята на боговете не се върви, особено когато те са благосклонни към теб. Пък сега те явно бяха благосклонни. И с голяма победа го дариха, и ето каква жена му изпратиха в шатрата!
По настояване на Касандра той раздаде на офицерите и войниците другите свои робини и наложници, които разсейваха царствената му скука по време на дългата обсада на Троя, и не сбърка. Веднага си спечели нова популярност и славата на справедлив главнокомандуващ. За Касандра никой не му завиждаше.
Царица Клитемнестра обаче, чакала вярно толкова години мъжа си, никак не се зарадва, че сред докараната от него огромна плячка се намираше само една робиня. Тя предусети, че една робиня винаги ще е по-опасна от цял харем и не се излъга. Още след първото си посещение на вежливост при царицата цар Агамемнон отново се оттегли при робинята си, която умееше да да му нашепва такива ласкави и радостни неща. Пък и живялата в проклятие жена, зажадняла за обич, не беше като другите скучно покорни наложници. Царската й кръв бушуваше, по царски ненаситна, и Касандра с омайваща алчност умееше да взема от него своето си.
Но Приамовата дъщеря знаеше, че тук не е Троя, където все пак можеше да си приказва, какво си ще. В Микена тя не биваше да си създава врагове, затова първата й работа бе да пресрещне царицата в един от коридорите на двореца и да й поговори със страдалческо откровение:
— Царице моя, аз не съм тука нито по своя воля, нито но волята на твоя Агамемнон, който съвсем е пропилял мъжките си сили край стените на Троя. Не се гневи на боговете, те за добро са го наредили така. Искаш ли да ти открия какво ми казаха за теб?
Коя царица, колкото и горда да е, не желае да узнае бъдещето си?
— Към теб отдавна се е запътил един млад и хубав, и умен мъж — каза й Касандра. — Ти ще бъдеш безкрайно щастлива с него, в едно щастливо процъфтяващо царство. А главното е, че Агамемнон нищо няма да забележи. Боговете съвсем са го заслепили.
Щом мрачните прокоби на троянската ясновидка се сбъдваха, защо да не се сбъднат и хубавите й? — рече си Клитемнестра и побърза да отвори най-после сърцето си за младия Егист, който отдавна я ухажваше.
След като се справи с царицата, Приамовата дъщеря излезе и пред народа.
— Народе на великата Микена — обърна се тя към него на площада, — по волята на боговете сега аз съм и твоя робиня. Ти знаеш още, народе, че аз предсказах гибелта на собствената си Троя и че говоря само онова, което ми доверяват боговете. Не повтаряй, народе на Микена, грешката на троянци, които не ми вярваха и затова бяха победени. Чуй сега какво ми казаха боговете за тебе! Ти имаш един велик цар и една велика царица. Ти ще живееш все по-богато и по-охолно в едно царство, пред което ще треперят всичките му врагове. Чака те много радост и веселие, народе мой!
И народът прие с акламации своята нова пророчица. А имаше и основание да й вярва, защото наоколо наистина цареше радост и веселие. Плячката от Троя още не беше изядена. Доволни бяха от речта на Касандра и в двореца. Дори я помолиха по-често да се явява пред народа, понеже всички добри певци бяха загинали в Троянската война, доблестно поддържайки духа на войската, а по-хитрите от тях още не бяха се върнали.
През деветте години лентяйство под стените на Троя обаче мъжете на Микена бяха се отучили да работят и веселието продължи твърде дълго. По подобие на своя цар, те се затваряха с троянските си робини и гуляеха на поразия. Така придобитото с толкова кръв и мъки бързо се стопяваше, а новото не можеше да се роди, защото нямаше кой да го засее. В ония години именно започна и упадъкът на критско- микенската култура, от която днес толкова се възхищаваме.
Касандра усърдно проповядваше по площадите:
— Ето, вие живеете все по-добре в духа на Слънцеликия и скоро ще станете богоравни по ум и хубост. Скоро ще откриете и Златното сечение в изкуството. Така ме увериха боговете. И тогава пред вас ще се разтвори едно още по-светло бъдеще…
Но златото в държавната хазна беше се стопило. Цените на пазара неудържимо нарастваха, хлябът ставаше оскъден, а в пристанищата рядко вече се отбиваше търговски кораб, защото нито имаше какво да купи, нито кому да продаде нещо.
Недоимъкът накара микенци да отворят гладната си уста и колкото повече Касандра го уверяваше, че настоящето му е добро, а бъдещето ще бъде още по-хубаво, толкова по-силно псуваше този странен народ, създал една от великите култури на човечеството. Но гласът му не достигаше до цар Агамемнон, заглушен от сладостното чуруликане на робинята му. Той по прежнему беше щастлив с нея и не забелязваше, че е останал единственият щастливец в царството си.
Само веднъж настроението му бе помрачено за няколко мига.
— Донесоха ми — каза й той тъжно, — че оня славен момък, чиято благословена ръка те доведе при мен, е загинал.
Касандра бързо го успокои:
— В морето, нали? Знаех си, че така ще стане.
— Но защо не ми каза — неприятно се изненада Агамемнон. — На мен поне можеше…
— Защото ти щеше да го убиеш. Той ме изнасили в храма на Атина и тя го наказа. Аз го предупреждавах, но като все не искате да ми вярвате, кой ви е крив?
Първата реакция на царя беше съвсем войнишка:
— Глупак, изнасилва ли се в храм! — После Агамемнон отново прегърна своето непомрачено щастие, окончателно осветено от боговете чрез това наказание над насилника. — Вярно, щях пък аз да го осъдя, защото си царска дъщеря, и защото в храма. Така щях да попреча на Атина и да се провиня пред нея. Умница си ми ти, Касе, голяма умница си ми!
Освен него обаче отново никой не вярваше на Касандра, че Агамемнон е мъдър цар и че държавата му пращи от сила. Съседите вече точеха мечове и стягаха бойните си кораби. Научили за това, Клитемнестра и Егист силно се обезпокоиха, че в своето старческо оглупяване той ще провали и тях, не само царството си. Отначало те често се опитваха да го склонят да изгони пакостливата пророчица, която само настройваше с приказките си целия народ против двореца, и отново да се заеме с управлението на страната, но той им отвърна гордо:
— Тя никога и никого не лъже, само дето е прокълната, горката, да не й вярват. Но аз й вярвам! Аз единствен съм достатъчно могъщ, та да мога да се възправя срещу проклятието.
Тогава двамата с общи усилия заклаха могъщия цар Агамемнон — в банята, където човек винаги е достатъчно омекнал. Оттам Клитемнестра веднага изтича при омразната троянка.
— Клите, сестро — опита се да я спре Касандра. — Не такава смърт са ми определили боговете. Ще си изпатиш.
— Не ме интересува каква смърт са ти определили, проклетнице! — извика Клитемнестра и заби още кървавия меч в гърдите й.
Ето така загина клетата Касандра, която всъщност не искаше нищо друго, освен, като всяка земна жена, да си уреди някак живота, да се приобщи към хората. А той, както се убедихме, съвсем не по волята на боговете протече и завърши толкова трагично.
Нататък събитията са по-добре известни на днешната наука. Най-после богът на реда и изкуствата Аполон се намесва. Той нарежда на Орест да убие майка си, та да отмъсти за Агамемнон и Касандра, а най- вече — да си вземе полагащата му се корона, след което го и пречиства от греха. После всичко си потича отново според действителното предначертание на боговете.
И вече нищо не пречи на гърците да открият Златното сечение на хармонията.
