— Нали знаеш, че виждам в бъдещето? Видях го вече. Така ще пише и в историята на Троя: че Аякс е изнасилил Касандра.
— Кой Аякс? Ма… ма…
— Малкия! — потвърди ясновидката.
— Чакай — спря той ръката й, която пак надигаше ритона. — Амиии… щом вече си го видяла, може и да не го правим, а?
— Не може — строго отвърна Касандра. — Такава е волята на боговете.
— Ама тука ли? В храма? Какво ще каже Атина?
— Каквото ще каже, казала го е вече. Пий! Пий, да се съвземеш!
Виното беше сладко и силно; Касандра не бе го разредила с вода, както правеха гърците. А след цял ритон такова вино веднага почваш да гледаш по-смело и на хората, и на боговете.
Малкия Аякс нямаше голям опит в изнасилванията. Дори бе си наумил, щом влязат в Троя да се поупражни с някоя и друга троянка, но така се увлече в преследването на противника, че забрави решението си. Въпреки това нещата, общо взето, се получиха. Той поне беше доволен.
Както всички момичета обаче, Касандра остана разочарована от първия си досег с мъжа. И докато той дремеше блажено на рамото й, тя си мислеше с пророческа трезвост, че Малкия Аякс е твърде млад и сигурно не ги умее още тия работи. Пък и какво ли бъдеще щеше да й предложи той? Тя е царска дъщеря, не биваше да се хвърля в ръцете на разни хлапаци. И тя решително го събуди:
— Хайде, геройо, върви да се биеш!
На него не му се сражаваше вече и той викна възторжено:
— Ей, ама ти ми се хареса, знаеш ли! Аз ще те взема за наложница.
Касандра изобрази най-трагичното примирение, на което бе способно лицето й.
— Не може, мили. Ще ме вземе Агамемнон.
— Откъде накъде! — възбунтува се младата кръв на Аякс. — Аз пръв те видях.
— Така ще стане — повтори тя в ясновидски унес.
— Ама ти и това ли видя?
— Ъхъ — кимна тя, досадена от глупостта му. — Иди го доведи!
— Как пък не! Аз да ти го довеждам! — рече гордо младият пълководец.
— Глупчо, като разпределя плячката, ще ти отдели повече.
— Теб искам! Не ми трябва друга плячка — пламенно й заяви той.
— За какво съм ти, да ти предсказвам все лоши неща ли?
— Но това, което одеве ми предсказа… — ухили се Аякс и й намигна.
— За теб може да е хубаво, за боговете може да е лошо.
— Дай тогава поне още веднъж, щом така и така…
— Не бива. Атина ще се разсърди.
— Щом първия път не се разсърди…
— Ще те погуби, ти казвам! — опита тя още веднъж да го отклони.
Аякс обаче изръмжа страховито, както ръмжеше, когато се хвърляше в боя, за да сплаши противника, и зверски я награби. Сега изнасилването излезе почти истинско и повече й се хареса, но Касандра си остана неумолима. Когато той, потен и възторгнат от себе си, извика самодоволно: „Е, хайде, богиньо, сега вече можеш да ме погубиш!“, тя му рече с плашещо спокойствие:
— Не бързай, и това ще стане.
— Ти… сериозно ли?
— Сериозно, мили.
Младият герой панически застяга многобройните каишки на бойните си доспехи.
— Почакай — рече тя, размислила. — Ти ще ме заведеш при Агамемнон. Пленил си ме и ме отвеждаш като подарък за него. За теб ще е по-добре така.
И облече нова, неизмачкана туника, заоправя косите си.
— А него Атина няма ли да накаже? — попита я младият герой, следейки със суеверен страх сластните движения на тялото й.
— И него ще накаже — отвърна тя равнодушно.
— Ще те заведа тогава — възрадва се Аякс.
Агамемнон, предводителят на обединените гръцки войски, ги прие в царската си шатра, мерейки парадните си одежди, защото се готвеше за отпразнуването на победата. Макар в брадата му да се къдреха множество бели кичури, а бронята да бе изкована по издутата дъга на корема му, той носеше още много сила в себе си; беше горд, самоуверен и действително царствен. С такъв мъж не можеше да се пропадне.
След като изслуша рапорта на Малкия Аякс, той сдържано му благодари и каза, че ще има предвид неговото старание и храбростта му в боя. Очевидно и той знаеше за мнимото й проклятие, защото не показа никаква радост от подаръка. Това пролича и в доста хладното му обръщение:
— Мила Касандра…
Не забравила потеклото си, тя го прекъсна не по-малко царствено:
— Нека останем насаме, царю!
Агамемнон се посмути от дръзкото поведение на пленницата. Не му се и щеше сам да решава съдбата на царската дъщеря, но Аякс с видимо облекчение побърза да се измъкне от шатрата, още преди да бе го освободил.
— Мило момиче… — започна още по-хладно царят на Микена.
— По волята на боговете вече не съм момиче — пак го прекъсна Приамовата дъщеря, която никак не умееше да си затваря устата. Но все пак поне не се впусна в подробности.
Агамемнон съвсем се обърка:
— Е, щом е така… Впрочем друго исках да кажа, това си е твоя работа… — Той се ядоса над собственото си смущение и доста нецарствено извика: — Добре де, какво ще те правим пък теб сега? Дъщеря на Приам си, да те вземат мътните!
Касандра го прикова с пророчески поглед.
— Ти ще ме вземеш.
— Ааа, не! Тая няма да стане — замята се той из шатрата си. — И без това приказват, че много плячка съм взимал за себе си. След оная конфузна история с Бризеида и Ахил…
— Не ти ли харесвам? — запита го тя кокетно.
— Харесваш ми, но… Пък и доста ти е лоша славата.
Тя кипна, от което стана още по-хубава.
— Чуваш ли се, Агамемноне, какво говориш? Една дарба, дадена ми от самия Аполон, да носи лоша слава? Ох, дано да не те е чул Слънцеликия!
Агамемнон уплашено погледна към тавана на шатрата.
— Ама аз…
— Да смятаме, че не си го казвал — великодушно му прости Касандра. — Хайде, вземай ме! И да не си посмял да помъкнеш други робини, защото Клитемнестра ще те убие.
Той още по-нецарствено отстъпи пред нейната властност:
— Такава ли е волята на боговете?
— Ъхъ.
— Кажи нещо повечко де! Какво са намислили за мен?
Касандра си пое дъх и за пръв път съзнателно излъга. Не се оказа толкова трудно, колкото бе си мислила, защото боговете още не бяха й съобщили нищо определено — нито за Агамемнон, нито за собствената й съдба.
— Ти ще бъдеш много щастлив с мен. Царството ти ще стане богато, а народът ти ще живее в мир. Ще стигнеш до големи почести и дълбоки старини.
Така предричаха циганките по пазарищата, но в своето усамотение Касандра бе прозряла, че истините носеха само враждебност и самота. Тя бе се убедила, че троянци не й вярваха не заради лъжливото проклятие, а защото хората изобщо не обичат да им се предсказват лоши неща. Дори когато сами виждат безрадостното си бъдеще — та единствено глупаците не разбираха, че Троя не ще издържи обсадата! — те
