мутра притежаваше съкрушителната икарска самодисциплина. Той също е син на някакъв гений, изпратил обаче с Икар само парченце от кожата си. Икар има в складовете си десетина хиляди такива консерви от земни гении, на чиито опаковки има снимката и генетичната структура на дарителя. Ако някоя икарка получи правото на дете, може да се порови из каталозите и щом си хареса нещичко, ще й го присадят и ето че на Икар след определеното време ще се роди точното копие на оня земен гений. От всички икарци също има такива консервирани клетки, та ако загине някой, винаги някоя великодушна жена може да пожертвува три месеца от физиологическото си статукво, за да го възпроизведе, по оня метод, наречен клонинг, който използува факта, че всяка клетка от тялото носи в себе си точния генетичен код за целия организъм — от умствените му способности до бенката зад лявото ухо.
Не обръщайте внимание на язвителността, с която разказвам за тоя вече прастар начин за произвеждане на деца. Издевателството ми не е насочено към него, а към безкрайния педантизъм на икарци, които не допускат никакви случайности в ражданията и с аристократическа ревност се вмесват в тая най-интимна област, само и само да не би на Икар да се роди някой, който да не е гений!
Та моят колега Льони също е рожба на експеримент, втория експеримент след мене. Само че мен са ме създали по естествен начин, а при него са изпробвали как ще се развият носените присадки. Но и при него нещо не се е получило съвсем в ред. Баща му бил някакъв свръхгениален тип, открил сума ти неща и на Земята сигурно са му дигнали не един паметник, пък икарското му копие никакво го няма. Вярно, от мен поне е по-умен, признавам го, и на шах редовно ме бие, и външно е по-хубав, но за професиите на земния си баща не проявява никакви дарби. Случват се такива работи при генетичните присадки, защото детето възпроизвежда външния вид на дарителя, темперамента и потенциалната му одареност, но характерът му и по-късните конкретни способности все пак се дооформят от обстоятелствата, в които израства.
Впрочем и неговата не е лека. Аз поне съм си аз и не приличам на никого от родителите си, и се ползувам от съмнителното удоволствие отвреме-навреме да получа някой добър съвет от баща си. А Льони е хем баща си, хем не е баща си, хем не е и той самият, а не е син дори и на оная, в чиято яйцеклетка се е развил. Льони си е кръгъл сирак, защото при такива присадки майката ражда в същност съпруга си, плодът нищо не наследява от нея. Така или иначе, не бих желал да съм на негово място. Мисля, че той си страда по своему от това положение, макар иначе главата му да е като ледената глава на комета.
Терин не беше ме задължил да не казвам изобщо никому довереното ми и аз го схванах само като професионална тайна, тоест Льони имаше правото да го знае. Затова му разказах новината с професионално равнодушие, та да се насладя на реакцията му. За съжаление, почти никога и в нищо не успявам да бъда така сдържан и деловит като другите, та сигурно съвсем не равнодушно съм му тръснал накрая, че много се лъже, ако си мисли, че научната степен, която получи цели две години преди мен, е дошла от Земята.
— Знам — отвърна ми безизразно Льони и в първия миг аз реших, че той го прави само за да не ми позволи да тържествувам с нещо над него.
Оказа се обаче, че наистина го е знаел и че дуракът в същност съм бил аз. Разбира се, сега вече се свърши с мнимото ми равнодушие. Трябва много да съм беснял и ругал, докато забележа как ми се хили насреща.
— Не ставай дете! — успя чак тогава да ми рече Льони; може и преди това да ми е говорил нещо, но аз просто не съм го чул. — Криехме го от теб, защото ти си ни по-голяма грижа от другите икарци. Не знаехме как ще го приемеш и дали би могъл да запазиш тайната. Много си ни особен ти, затова.
— Какво ми е особеното? — бях готов отново да избухна аз.
— Спокойно, колега — рече ми Льони. — Нали знаеш, в нашата работа първото задължение е спокойствието. Ти спомнял ли си си скоро какво точно представлява нашата професия?
— Хайде, хайде! — рекох раздразнено, но той ме сряза:
— Не хвъркай пак де! Искам само да ти припомня някои неща. Членът на контролния съвет не е толкова лекар, колкото милиционер. При такъв строг генетически подбор като нашия всяка антизаконна, всяка противопорядъчна постъпка ние приемаме за резултат от психофизиологическо заболяване. Така че в същност ние само бдим за реда и законността на Икар, бдим той да не бъде нарушен. Съгласи се, че един милиционер, който обича да нарушава законите…
— Не е никакъв милиционер.
— Не исках да кажа това — позасмя се Редстър. — Исках да кажа, че все пак трябва да се внимава с него.
— За какво ме държите тогава?
— Не знам. Според мен би трябвало да те махнат.
— Затова пък ти си идеалният блюстител на реда — рекох му.
— Не съм — отвърна той и като че ли вътрешно беше малко тъжен. — Не съм, Зенко, и никак не ми се ще да бъда. Но ти изглежда и по това не си мислил, защо тъкмо нас, първите рожби на Икар, направиха лекари — членове на контролния съвет. Та при деветдесет и девет от сто болести всеки може сам да поставя диагнозата си с помощта на медицинските роботи и сам да си извърши лечението. Направили са ни милиционери, скъпи мой Зенон. Всяко общество има нужда най-напред от хора, които да му пазят реда.
Изсмях се зло и злорадо:
— Милиционер — революционер!
— И аз мисля, че за Икар това е парадокс, но първо ти не си никакъв революционер, и второ, шефът…
Шефът се появи на екрана на поливизора с една много виновна усмивка.
— Зенон — рече той, — аз не намерих сили да ви кажа онова, за което в същност ви повиках. Ще ви затрудни ли, ако отново…
— Защо направо не ме освободите — викнах му. — Няма да ви се сърдя, повярвайте ми! Пък и Икар има достатъчно нужда от работна ръка.
— Съвсем не става дума за това. Елате, ще ви кажа! И прощавайте, че ви разкарвам!
Този път разговорът ни беше кратък, беше разговор между медици. Аз не му позволих да премине в друга фаза, като просто го прекъснах. Проявих достатъчно непочтителност, за да заявя веднага:
— Учителю, говорете направо, защото може да се случи пак да не намерите сили!
Терин помълча, не ме покани да седна и запита:
— Помните ли игрек-хромозома?
— Те са много — отвърнах все пак намусено, заради обидата, която бе ми нанесъл, криейки от мен прекъснатата връзка със Земята. — Кой точно?
— Така, така… — измърмори той като че ли на себе си, но очевидно все още не улучваше подходящия за разговор тон. — Двайсет и три чифта, хикс и игрек, но… ако си спомняте, понякога се явява и един тек хромозом, хикс или игрек, към половия чифт.
— Хромозомът на злото ли? — сетих се аз.
— Откъде изровихте пък тоя термин? Никакъв носител на зло не е!
— Доколкото си спомням, съгласно колектора, у престъпниците на Земята почти закономерно е съществувал в клетките им, та затова някои са го наричали така.
— Е, да, но повечето хора, които са го притежавали, не са престъпници.
— Защо тогава при генетичния подбор на екипажа на Икар сте изключвали носителите му?
— Амиии… за всеки случай. Аз специално бях против тая максима. Имам по-особени възгледи и наблюдения.
— Та какво в същност искахте да ми кажете? — подканих го нетърпеливо, защото бях убеден, че пак се впуска по заобиколни пътища.
— Няма ли да седнете? — покани ме чак сега той, но аз не седнах, не му обясних и защо, за да не отклонявам разговора. — Има го и на Икар.
— Знам.
— Знаете ли? — някак прекалено се изненада Терин.
— Преди години, когато ни запознавахте с генетичните присадки от Земята, ни показахте и няколко, на които пишеше, че в клетката им има тоя хромозом. Беше отбелязано, както на някои съдове има надпис „отрова“ — не можах аз да не подиграя неговите по-особени възгледи за „хромозома на злото“.
Изненадата му отпреди, която изглеждаше някак си радостна, бе помръкнала.
