полети.
Председателят на контролния съвет вдигна и безпомощно, и виновно рамене, макар по власт да бе равен на първия координатор. Никога не бях го виждал толкова смутен.
— Нима може всичко да се предвиди! — рече той тихо. — При мъртвата не успях да забележа предварително умствено разстройство. Но дори и да е имало, не е възможно да се определи. Чистият кислород просто изгаря мозъчните структури.
— А психороботът? — запита първият координатор. — Толкова ли е повреден?
— Цялото му паметно устройство е унищожено. Ето заключението на техническата експертиза.
— Не е нужно! — възпря го сърдито координаторът. — До решението на съвета само вие имате право да се занимавате със случая. При пълна тайна! След малко ще ви се обадя.
И величествената му осанка се стопи във въздуха като някакъв разгневен, но и уплашен дух.
3
Терин се тръшна на стола и притисна с длани слепоочията си, а аз се стараех да не поглеждам към Алек, който висеше като труп в бандажите. И се напъвах да изцедя нещичко от вакуумната изпразненост на главата си — в края на краищата, за помощник бяха ме извикали, не за безучастен свидетел. Запитах:
— Кацали ли са изобщо някъде?
— Всички данни по уредите са заличени — измърмори Терин без желание. — Има някакви следи по външността на кораба, които биха могли да бъдат от кацане, но това още нищо не доказва.
— А вие… вие, учителю, какво мислите?
Той разтърка лицето си като човек, който иска най-после да се събуди:
— Хипотезите могат да бъдат две. От съответните предпоставки, че или е реално случилото се, или не. Но и двете са тъжни. Кажете, Зенон, вие сте отраснали заедно с тоя момък, заедно сте карали общото обучение, нали в програмата не се третира понятието за бога?
Недоумявах:
— За бога? Ах, да, за бога! Не, не се предвижда. То е частен въпрос в специалната програма. По космогония на низшите общества, струва ми се.
— Да, така, така — промълви замислено председателят на контролния съвет. — Тогава как ще ми обясните тая внезапна поява на бога в съзнанието на вашия приятел?
— Но защо бог? — слисах се окончателно аз.
— А какво друго е това, което той е видял, с което е разговарял? Висше същество, налагащо своите висши и противочовешки закони?
— Дери е смел момък, учителю, потомствен астропилот — възразих предпазливо аз. — Той не е в състояние да си измисли такива забрани.
— Той е човек, Зенон — продължи с нарастваща нервност моят учител и началник. — Седи тоя човек самичък в своя кораб и обезумява от бездушието на регистриращите същото бездушие уреди, от пустотата, от нищото, от безсилието си против него и решава да насели това Нищо с… Нещо. Питам се, Зенон, едва от двайсетина години пътуваме, нима отново сме стигнали до оная безизходица, зад която винаги стои богът?
Както ви казах вече, ние сме от две твърде различни поколения и такива мисли ми бяха непознати. Започнах внимателно:
— Вие сте прекалено земен човек, учителю, затова…
А той се развика:
— Но Алек Дери не е земен! Дери тук се е родил. Тук е възпитаван, тук е обучаван.
— Именно! — повиших и аз тон с риск да изпадна в неучтивост. — Това доказва, че не си е измислил никакъв бог, а че действително е срещнал представител на друга цивилизация.
Имах чувството, че нашият мъдър председател на контролния съвет се боеше от такава посока на мислите си. Сега той се посъвзе, поизправи се, обезпокоен навярно от възможността да загуби авторитета си в моите очи. Каза:
— Забравяте силата на наследствеността. Дери е създаден чрез клонинг, нали? Това са комплекси със стовековна давност, а нашият поход им предлага най-изгодни условия да се проявят отново. Мистика, Зенон! — рече той и съвсем не се шегуваше. — Макар и не винаги да можем да предвидим какво ще ни сервират, четиринайсетте милиона клетки в холографския мозък на Тоби са още наука, но четиринайсетте милиарда в мозъка на Алек вече са мистика. Ние с вас най-добре знаем това, млади приятелю.
Истина е, че мозъкът на психороботите като Тоби бе станал сам обект на психологическо изучаване заради множеството си самостоятелни реакции, истина е също, че психофизиологията на човека си беше, както винаги е била, най-изоставащата от всички науки, но да се говори тук за мистика, ми се видя повече от кощунство.
— Един болен мозък, учителю — насилвах се аз към спокойна разсъдъчност, защото най-малко емоциите и афектите можеха сега да ми помогнат, — един болен мозък не е в състояние да разказва така логично- последователно, да изгради подобна конструкция от… от… Забелязахте ли в разказа му момента за двете риманови кълба, които не се допират? Аз не съм физик, но ми се струва, че това са били някакви силови полета, които са целели да предотвратят катастрофалното сближаване на две материи с различни заряди. Толкова ли е невероятно това да е…
— Какво ли не може да съчини самотата, Зенон! — прекъсна ме нашият председател. — Спомнете си проекта на Билинг!
Замълчах, стиснал зъби и очи, за да изпробвам твърдостта на убеждението, което зрееше в мен. Действително, миналата година този талантлив наш физик внесе в съвета на астронавигаторите един, бих казал, гениален проект, изчислен безупречно до най-малките подробности, как да вземем на буксир със себе си една от планетите около Денеб. И само яростта, с която защищаваше своя неосъществим и ненужен проект, ни накара да се усъмним в състоянието на мозъка му. Сега вече и самият Билинг се смееше над идеята си, чието разработване бе му отнело месеци денонощен труд.
Отворих очи и усетих пламтежа им. Заявих високо:
— Не, другарю Терин! Убеден съм, че това с Алек се е случило. И по този път трябва да вървим в изследванията си…
— Е — възпря той разпалеността ми, — и какъв извод ще направите тогава за Икар? За всичките усилия на хората да влязат във връзка с други цивилизации?
— Изводът — рекох аз, — изводът е, че трябва да преразгледаме годността си да бъдем истински граждани на Космоса.
Но той очевидно не ме слушаше, защото, унесен в своя си ход на мисли, въздъхна искрено и тъжно:
— Да, изглежда човекът все още трябва да бъде богоборец, за да съществува, да върви напред. А знаеш ли, Зенон, какво е казал един голям древен писател? Единственото оправдание за бога е това, че той не съществува.
Изгледах го сащисан, а всичко в мен се бунтуваше против онова, което той упорито искаше да ми внуши. Усетих как лицето ми се наля с кръв, глупава кръв, още неможеща да се отърси от далечното си наследство. Избухнах:
— А единственото пък доказателство за съществуването на бога, другарю Терин, е страхът от него. Но страхът си е ваш, затова и богът е само ваш.
Той вдигна ръка за някое кротко възражение навярно, ала тихият звън на кабинетния поливизор го накара да подскочи. И той устремено натисна копчето му, сякаш чакаше оттам спасението. Върху екрана се появи суровото лице на първия координатор на Икар. Очите му се завъртяха, като че ли оглеждаха кабинета, уверявайки се, че няма други хора в него, освен нас. После той заговори бързо:
— Приемете решението ни! Да се излекува астропилотът Алек Дери от болните му видения. Възлага се на председателя на контролния съвет. Да се прекрати обследването и се приберат всички материали от полета в секретния архив. Да се съхранява абсолютна тайна по произшествието. За тайната отговаря също младши-членът на контролния съвет Зенон Балов…
— Не! — извиках аз. — Хората трябва да знаят!
Но първият координатор като че ли не чуваше гласа ми.
