Въпросът му сигурно нарочно бе двусмислен. Отнасяше се и за печатните материали, посветени на него, и за двете същества, които би трябвало да го задържат на Земята. Киборгът обаче си остана нечовешки непреклонен.
— Няма смисъл, Вик! Ти ми обеща поне още сто години, значи ще имам достатъчно време да се погрижа и за бъдещата си слава, и за семейството. Повярвай ми, сега просто ми е необходимо да се махна от хората. Вие не можете да ме изстреляте толкова далеч, затова вземете поне парите за мен! Ще ви свършат добра работа, ако умно се пазарите.
Брадата направи опит да се засмее, но смехът му прикриваше гузност.
— Те такъв киборг не са и сънували! Така ще ги оскубя…
— Не забравяй, че се налага да се правя и малко на глупак — прекъсна го Дан. — Иначе полицията… Поискай от Външните планети материалите, по които да се готвя! Ще им спестя и времето за специалното обучение. Още днес, Вик, моля те! Нетърпението е мозъчна работа, не на тялото и не успяхте да ми го ампутирате.
Освободен от каквито и да било грижи за тялото си, мозъкът Дан бе станал бездънен да поема нови знания. Складираше ги в себе си със скоростта и точността на биоелектронните чипове в паметта на изкуствените интелекти. А Институтът за външния планетен пояс, след като бегло се запозна с още по- усъвършенствания от прототипа киборг, въодушевено му заизпраща материалите за неговата подготовка. Възнамеряваше да го прати на Плутон за самостоятелна работа и започна широка рекламна кампания, за да събере чрез дотации и помощи поисканата му неимоверна сума. Киборгът явно си струваше парите, с него щяха да надминат всички институти за изучаване на планетите.
За да им помогне, а и да не се издаде, Дан автоматично се съгласи на скъпо платено участие пред телевизионните камери в най-гледаното време. Вече знаеше почти всичко за пребиваването си в космоса, но му струваше не малки усилия да се представи по роботски механичен в разговора с журналистите. Предпочиташе да говори по-малко и повече да забавлява телевизионните зрители със сензационни акробатически номера, с възможностите си да работи неограничено време в условия, каквито бяха невъзможни за стотици други роботи, които отдавна се опитваха да заместят човека в прекалено рискованите за него места.
След първоначалния шок от сякаш неограничените му способности неколцината журналисти от водещи всекидневници — от научните издания никой не бе допуснат, за да се избегне конкуренцията — изпаднаха в луд възторг, въпреки че като редактори на научнопопулярни страници бяха доста обръгнали на технически чудеса. За такъв киборг и те смятаха, че човечеството ще мечтае още десетилетия.
— Да — отвръщаше им Дан, стремейки се да подражава интонационно на другите киборги. — Рожба съм на покойния Даниел Димих. По негова идея и негови чертежи съм създаден. Той лично синтезира и гласа ми, за да не бъде обиден за хората.
Или:
— Да, подчинен съм на законите на роботизацията. Да служа на човека, да пазя човека и всичко, което служи за добро на човека. На последно място е да браня себе си, ако това не противоречи на другите заповеди в полза на човека.
Или:
— Да, въоръжен съм. Не знам с какво. Средствата ми се командват от друга програма.
Въпросите, доста професионално формулирани, заваляха един през друг:
— Дан, при експериментите не те ли заплашваха с нещо? Не изпробваха ли твоите рефлекси за самозащита? Не ти ли възлагаха да браниш човека?
Отвръщаше им много предпазливо, защото предварително чуваше в себе си техните клопки и неизричани замисли:
— Да, многократно. Правеха го с механични уреди, с автомати, с природни заплахи от всякакъв вид като свличания на пръст и лавини, удавяния в морето. Унищожавах всичко, което заплашваше човека или мен след човека. Ефикасно и бързо.
Естествено бе веднага да го посипят със своето „Как?“ и „Не регистрира ли начина?“, решили да изтръгнат нещо повече от него. Дан предвидливо отстъпи отговора на представящия го инженер от Института за външните планети.
— Съгласете се, господа, че киборг от такава класа не бива да издава всичките си възможности, особено своите защитни средства! Уверявам ви обаче, че никога не ще застраши нещо живо. Индикаторите за организми работят безотказно. Можете да проверите.
Те не пропуснаха да направят проверката по класическия начин за изпитване на киборги, а Дан използва сгодата, за да смае зрителите с нова серия от циркаджилъци, да им демонстрира бързина, ловкост и преданост на човека, каквито никоя разумна машина дотогава не бе притежавала. Едновременно с това декламираше знанията си за Вселената, за миналото и бъдещето на човечеството. А накрая, на въпроса дали има вече определена задача, твърде неприятно изненада новите си собственици, отвръщайки в не киборгски стил:
— Да, ще се пошляя за проба из астероидния пояс, после ще видим.
След предаването ръководството на Института за външни планети предпазливо се нахвърли върху му:
— Дан, нямаш правото да предрешаваш какво да правят с теб хората…
— Дан, това противоречи на законите на роботехниката…
— Дан, ние имаме други намерения…
— Астероидният пояс е територия на институтите за малките планети…
Дан ги прекъсна с механично спокойната любезност на своя синтезиран глас:
— Трябваше ли да им кажа, че ще ме пращате на Плутон? Нали държите на служебната тайна? Освен това аз наистина искам да ида по-напред в астероидния пояс. Там е по-интересно, отколкото на вашия Плутон, па не е и толкова далече. Ще ме пратите на Веста като основна база. Оттам ще предприемам експедиции до другите астероиди…
— Дан, в астероидния пояс има достатъчно хора. Разчистват трасето между Марс и Юпитер, препращат към Луната астероиди с ценни суровини…
— Никой от тях не притежава нито моите качества, нито възможностите ми. Казах ви, после ще отида на Плутон, но засега ме влекат малките планети!
Мистични тръпки разтърсиха институтското ръководство, въпреки синтезирания глас. Такива съждения не можеше да произнесе изкуствен интелект. А със следващите си думи новият киборг направо се самопровъзгласяваше за техен господар, вместо за техен слуга:
— Ще ви представя и списък какво допълнително ще ми е нужно за работа в космоса и по астероидите. Ако не сте съгласни, ще отида в някой от институтите за малките планети. Не забравяйте, че и вие не знаете с какви оръжия разполагам. А доколкото знам, още не сте ме изплатили на Института за авангардни компютърни технологии.
8.
Обръгнали на общуването си с изкуствени интелекти от всякакъв вид, зрителите бяха смаяни не толкова от приказките му, колкото от неговия необичаен за киборгите вид, от сведения до минимум автоматизъм в него. Естествено, полицията разпозна пакостника, когото бе гонила из града, познаха го и хората, пред които бе се мярвал. Така видяното на екрана, различно възприето от различните хора, се смеси с противоречиви слухове, доразбуни духовете. С присъщия си вкус към сензационното масмедиите подкладоха, както обикновено, повърхностни дискусии. Развитието на техниката се разширяваше с този нов киборг още веднъж безгранично, докато човешкото с всичките му съвършенства и недъзи откриваше ясна граница у всеки индивид. Нова епоха ли начеваше с появата на такъв киборг? Каква бе ползата от него, след като видимо посягаше на естествената граница, поставена от природата пред човека чрез единството от разум и тяло?…
Повечето дискусии завършваха с предупрежденията или се въртяха около отдавна банализираните опасения техниката да се изплъзне от контрола на човека. Така масовият гражданин на планетата, видял в новия киборг заплаха за себе си, побърза да го намрази. Сигурно би проточил и протестни демонстрации,
