Съкровището на Аптор

Голяма, черна сянка нахлу с пляскащи криле през един отвор в тавана. Те отстъпиха назад с вдигнати мечове. След миг мълчание Гео подаде своя скъпоценен камък на Снейк.

— Накарай го да свети. Бързо!

Снейк вдигна камъка над главата си и от него избликна синьозелено сияние. Ред колони крепяха рухналия таван. На силната светлина те видяха птицата, кацнала върху архитрава между две от колоните. Тя протегна шия към тях, изграчи дрезгаво, после излетя навън. Още няколко секунди чуваха плясъка на крилете й.

Те не виждаха олтара, но между колоните имаше врати и след като очите им привикнаха с полумрака, забелязаха, че част от стената не бе устояла на времето. Широката пролука бе почти изцяло запълнена с лиани. Зелени лъчи проникваха тук-там измежду листата.

Те тръгнаха към олтара, препъвайки се в отломки и камъчета.

Зад парапет със сложни плетеници, на върха на каменно стълбище, стърчаха останките от огромна статуя. Фигура на мъж, изсечена от някаква черна скала, седеше с кръстосани крака върху подиум. Едната ръка заедно с рамото се бе отчупила и парчетата се търкаляха по стълбите. Досами парапета бе паднала част от дланта с пръстите, дебели колкото бедрото на Урс. Главата на идола я нямаше. В ръцете си статуята изглежда бе държала нещо, но то липсваше.

Гео отмина парапета и се спря пред няколко каменни саркофага.

— Ела тук, Снейк! — извика той. — Дай светлина!

Снейк се подчини и с помощта на Ийми и Урс Гео отмести капака на единия саркофаг.

— Какво има вътре? — попита Урс.

— Книги — отвърна Гео и извади някакъв прашен том. Ийми се пресегна през рамото му и разгърна страниците с тъмните си пръсти.

— Древни ритуали — обясни Гео и отстрани ръката на Ийми. — Все още са четливи.

— Дай да видя — каза Ийми. — Учил съм при Еадну в университета Олкс Олн.

Гео го погледна с усмивка:

— Отдавна съм забелязал, че някои от идеите ти ми звучат твърде познато. Аз бях ученик на Уелис. Нашите преподаватели никога не разговаряха помежду си. Изненадан съм! Значи и ти си учил в Олкс Олн?

— Хм — изсумтя Ийми, разлиствайки книгата. — Качих се на този кораб само за да поработя нещо през лятото. Ако знаех къде ще попадна, щях да си остана на брега.

Стърженето в стомасите бе забравено миг след като двамата попаднаха на ритуалите на Хама.

— Твърде се различават от тези на Богинята — забеляза Ийми.

— Очевидно — съгласи се Гео. — Чакай! — Ийми разгръщаше страниците напосоки. — Виж това!

— Какво е то? — попита Ийми.

— Стиховете — отвърна Гео. — Същите, които рецитираше Арго…

Той зачете на висок глас:

Прободено, в сърцето на дъб чер
сред кръгове годишни светли
окото на бог Хама губи взор
сред огън, дим и пепел.

На лед да стане капката в ръката,
земята с песни да разтърсим.
Привет на стройните мъже
и стройните жени.

Вземи от сломена вълна
сол, водорасли и злато.
Стрелата се впива в ума.
О, ужасът на времето тъй стар е!

Сол препълва пак сърцето и затлачва
и мисъл, и спомен. През водораслите,
пуснали корен, ти върни се
със злато в ръцете.

Видение в плен на очите —
ясенът с клони, окъпани в кръв.
Ти на своя затвор през вратите излез
и кал хвърли по тиса пръв!

— Това е другата версия на поемата, която открих в очистващите ритуали на Арго. Чудя се дали и други стихотворения в древните ритуали на Лептар са имали своите паралели на Аптор.

— Твърде вероятно — отговори Ийми. — Особено ако първото нашествие от Аптор е било непосредствено преди очистването, а може би го е и предизвикало.

— А какво ще ядем — обади се неочаквано Урс, седнал на стъпалата пред олтара. — Вие двамата учени може да спорите и цял ден, но ние ще умрем от глад, докато стигнете до някакъв извод.

— Прав е — каза Ийми. — Освен това ни чака път.

— Дали ще ви прозвучи като нахалство от моя страна, ако ви предложа да си поблъскате умните глави над въпроса как да си набавим някаква храна? — попита Урс.

— Чакай малко — сгълча го Гео. — Тук има нещо за погребенията на мъртвите. Да, така си и мислех. — Той отново зачете на глас:

Сред пищност ярка мъртвите прекрачват отвъд,
далеч от тоя свят на полуздрача.

— Какво означава това? — попита Урс.

— Че мъртвите са били погребвани заедно с всичко необходимо. Бях почти сигурен, че е така, но исках все пак да проверя. Това означава още, че в гробовете им са слагали и храна.

— Първо, как ще открием гробовете, и второ — ядохме вече достатъчно мърша — каза Урс и се изправи.

— Ей там — извика Гео.

Приближиха се към редица заключени врати зад клоните. Гео се взря в надписа.

— Гробници — установи той и се опита да завърти дръжките, които представляваха двойка колелца, в противоположни посоки. — В един такъв древен и запустял храм ключалките трябва да са ръждясали, ако приличат на ключалките в гробниците на Лептар.

— Изучавал ли си древните гробници? — заинтересува се Ийми. — Професор Еадну ги смяташе за загуба на време.

— А Уелис говореше само за тях — засмя се Гео. — Хайде, Урс, заеми се с това.

Мърморейки недоволно, Урс пристъпи напред, хвана колелцата и ги завъртя. Едното се счупи и остана в