Арго се разсмя:
— Когато отвлякоха моята внучка на Аптор, аз вече я очаквах. Вижте.
Тя натисна някакъв бутон под екрана и по стъклото пробягнаха светлинки. Появи се спящо момиче с къса червена коса и изпъстрен с лунички чип нос. Бе опряло ръка с присвити пръсти върху бузата. Под белия чаршаф се надигаха малките гърди. На масата до леглото имаше някакъв уред, който представляваше подковообразно парче желязо, прикрепено към дъска, намотана жица и още няколко късчета метал до смачкана книжна торба.
— Това е внучката ми — каза Арго и изключи образа. — Тя е тази, която трябва да отведете на кораба.
— Как ще вземем камъка? — попита Гео, Арго се обърна към Снейк:
— Доколкото знам, това е твоя задача. — После огледа останалите: — Имате нужда от почивка. След това можете да се погрижите за камъка и за моята внучка. Сега елате с мен. В крайната стая има приготвени за вас легла, където можете да поспите.
Тя стана и ги отведе в помещението. Одеялата бяха постлани върху крехки клонки. Арго им показа каменно корито, издълбано в скалата, от което се процеждаше тънка струйка вода.
— Водата е чиста. Можете да пиете от нея. — Тя посочи към торба от зебло в ъгъла. — Ако огладнеете, там има плодове.
— Как ми се спи! — Урс се протегна и широко се прозина. Докато се настаняваха, Арго отново се обади:
— Поете?
— Да? — отвърна Гео.
— Знам, че си най-изморен от всички, но трябва да говоря с теб насаме.
Гео стана, а заедно с него и Урс.
— Слушай! — обърна се той към Арго. — Той е най-измореният от нас. Ако ще го разпитваш за разните му ритуали и магии, вземи Ийми. Знае за тия неща толкова, колкото и Гео.
— Трябва ми поет — усмихна се Арго, — а не студент. Трябва ми човек, изстрадал колкото него.
— Почакай — не се предаваше Урс. Той улови скъпоценния камък на гърдите на Гео, където го бе окачил Снейк при влизането им в параклиса. — По-добре го остави при мен.
Гео свъси вежди.
— Въпреки всичко може да е клопка — опасяваше се Урс.
— Дай му го — предложи Арго, — щом така ще бъде по-спокоен.
Гео остави големите ръце да свалят кожената връв от врата му.
— Сега ела с мен! — подкани го Арго.
Те излязоха от стаята и тръгнаха през параклиса към вратата. Арго застана на входа и погледна надолу към разтопената лава. Светлината проникваше през тъканта на одеянието й и очертаваше тялото. Без да се обръща, тя каза:
— Огънят е прекрасен символ на живота, не мислиш ли?
— И на смъртта. Един от огньовете на Аптор изгори ръката ми.
Тя го погледна:
— Ти и Снейк пострадахте най-много. И двамата сте оставили част от плътта си да гние на Аптор. И това ви свързва с тази земя… — Тя замълча, после добави: — Той е изпитал по-голяма болка от теб. Знаеш ли как е загубил езика си? Наблюдавах всичко на екрана в параклиса, без да съм в състояние да помогна. Джорд напъха юмрука си между челюстите му и когато устата се отвори, хвана с клещи езика му и го изтегли колкото можа навън. После го стегна с примка от тънка жица и пусна електричеството. Знаеш какво е електричество, нали?
— Чувал съм думата.
— Когато по тънка жица се пусне силен ток, жицата се нагрява до бяло. Той започна да стяга примката, докато езикът се откъсна. Момчето вече бе припаднало. Чудя се дали млад човек може да изтърпи по-силна болка.
— Джорд и слепите жрици ли направиха това?
— Джорд, с помощта на неколцина моряци от онзи кораб, дето прибрал двамата от сала, на който отплавали от Аптор.
— Кой е Джорд? — попита Гео. — Урс го знае отпреди като старши-помощник. Но разказът на Урс не ми говори нищо.
— Знам този разказ — каза Арго. — В него има интересни неща, но ти просто не си искал да ги чуеш. — Тя въздъхна. — Поете, познаваш ли добре себе си?
— Какво искаш да кажеш?
— Познаваш ли добре механизмите, направляващи човека, тяхното действие? Ето това е, което трябва да възпяваш, ако искаш да станеш велик поет.
— Все още не…
— Имам към теб един въпрос — по-скоро поетическа загадка. Искаш ли да отговориш?
— Ако и ти ми отговориш на един въпрос.
— А ти ще ми отговориш ли изчерпателно?
— Да.
— Тогава и аз така ще направя. Е, да чуем?
— Кой е Джорд и защо прави всичко това?
— Някога — започна Арго — той беше многообещаващ послушник, готвещ се за жрец на Арго на Лептар. Изучаваше митовете и ритуалите точно както Ийми и ти. Освен това стана моряк, за да опознае света. Но корабът му потънал; той и още неколцина моряци били изхвърлени на брега на Аптор. Те също като вас се сблъскали с ужасите на Аптор и мнозина от тях загинали. Но двама — четириръкото момче, което прислужвало в каютите и вие наричате Снейк, и Джорд — попаднали под влиянието на сили на Арго и Хама. Единият, Странникът, притежавал способността да чете мисли. Другият — не. И тайно първият сключил съюз с едната сила, вторият — с другата. Питаш още защо. Може би, ако успееш да разрешиш моята загадка, ще си отговориш сам. Знам със сигурност, че те двамата били единствените, които успели да избягат. Знам, че Снейк не споделил с Джорд за своя избор и че Джорд се опитвал да го привлече на своя страна. След като ги спасили, спорът продължил, но Снейк криел с детинско упорство както решението си, така и способността си да чете мисли, дори когато се стигнало до клещите и нажежената жица. Между другото, Джорд взел нажежаващата се жица от сляпата служителка на Арго, за да помогне, по неговите думи, на народа на Лептар. Ползата от нея би била голяма. Но той си послужил с електричеството само за да създаде това ужасно оръжие. За една година Джорд станал отличен старши-помощник, а Снейк — пристанищен крадец. И двамата изчаквали. И когато моментът дошъл, започнали да действуват. Защо? Може би ти ще ми кажеш, Поете.
— Благодаря за разказа ти — каза Гео. — Какъв е твоят въпрос?
Тя насочи поглед към пламъците и зарецитира:
