Баронесата се приближи до мъжа си, за да се посъветва дали вечерята да започва или да изчакат още пет минути, или по друга важна работа.
— Какъв брак може да има между тези двамата? — попита непознатият със снизходително учудване.
— Сравнително прост, мисля — отвърна Ридра. — Имат си занимание — да се безпокоят един за друг.
Вежлив въпросителен поглед. Като видя, че няма да последват разяснения, мъжът отново се обърна към тълпата.
— Имат доста странни лица, когато гледат насам, мис Вонг.
— Смеят се.
— Бандикути! Ето на какво приличат — на стадо бандикути. Интересно дали им влияе изкуственото небе?
Ридра почувства, че започва да се дразни.
Той се засмя.
— Бандикути, болни от таласанемит!
— Може би. Вие не сте ли от Дворовете? — начинът му на изказване говореше, че не е свикнал с изкуственото небе.
— От Дворовете съм.
Поразена, тя се канеше да го разпита по-подробно, но в този момент уредбата провъзгласи:
— Дами и господа, храната е сервирана!
Непознатият галантно й стори път и тръгна след нея, но когато в края на стълбата тя се обърна, той вече беше изчезнал. Отправи се към масата сама.
Под арката между двете зали я чакаха баронът и жена му. Баронесата я хвана под ръка, музикантите настройваха инструментите си.
— Оттук, моля.
Тя премина през тълпата заедно със снажната хазяйка. Застанаха до дългата маса.
— Нашите места са тук.
Ридра получи съобщение на езика на баските: „… Капитане, в записващото устройство на кораба се появи текст.“ Малък взрив в мозъка й я накара да спре рязко.
— Вавилон-17!
Баронът се обърна към нея.
— Да, Капитан Вонг?
Тя неуверено се вгледа в сухото му лице.
— Има ли тук някакви материали или документи, които се нуждаят от особена охрана?
— Всичко се охранява автоматично. Какво има?
— Бароне, тук ще има диверсия. Може вече да е започнала.
— Но как…
— Сега не мога да ви обясня, но най-добре ще е да се уверите дали всичко е наред.
Почувства, че отново се напряга.
Баронесата докосна ръката на мъжа си и заяви с неочаквана студенина в гласа:
— Феликс, това е вашето място.
Вер Дорко приближи стола си, седна и безцеремонно отвори плота на масата. Отдолу се показа контролно табло. Гостите вече заемаха местата си. На двадесет крачки от себе си Ридра видя Брас, разположен в специален хамак, закачен там заради гигантското му блестящо тяло.
— Седнете тук, скъпа моя. Нека започнем вечерята, сякаш нищо не се е случило. Мисля, че така е по- добре.
Ридра седна до барона, а съпругата му внимателно се намести вляво от нея. Вер Дорко говореше нещо в малък микрофон. На малкия екран едно след друго се появяваха изображения, които тя не можеше да разгледа от мястото си… След известно време домакинът каза:
— Засега няма нищо, Капитан Вонг.
— Не му обръщайте внимание — намеси се баронесата. — Това тук е много по-интересно!
Изпод масата се появи малък панел с бутони.
— Забавна играчка — продължи да бъбри баронесата. — Мисля, че всичко е готово — подпухналият й показалец докосна един бутон и светлината в залата започна да намалява. — Управлявам хода на вечерята, като просто натискам необходимия бутон когато трябва. Вижте сега!
Тя натисна друг бутон.
По цялата маса се отвориха капаци и оттам се появиха фруктиери с плодове — захаросано грозде, няколко сорта ябълки и пъпеши, напълнени с мед и орехи.
— Вино! — каза баронесата и натисна поредния бутон.
До всеки от стотиците прибори се появиха чаши. Заработи невидим механизъм и ги напълни догоре с пенлива, искряща течност.
— Вдигнете си чашата, скъпа. Да пием! — възкликна баронесата.
— В арсенала всичко е наред, струва ми се — обади се баронът. — Привел съм всички специални отреди в повишена готовност. Сигурна ли сте че точно сега ще има диверсия?
— Ако не сега, то след две-три минути. Най-вероятно нещо ще се взриви или някоя важна система ще откаже.
— Остава ни само да чакаме. Между другото, нашите прибори също са засекли този Вавилон-17.
— Опитайте това, Капитан Вонг — баронесата й подаде плод манго. Ридра отхапа и усети, че е пропит с ликьор.
Повечето гости вече бяха седнали. Ридра видя как едно момче от взвода — Майкъл — претърсва масата за картата с името си. Забеляза и непознатият, който я спря на стълбата. Той забързано вървеше към тях, без да обръща внимание на останалите гости.
— Това вино не е от грозде, а от сливи — отбеляза баронесата. — Малко е силничко, но е в хармония с плодовете. Гордея се със сливите, които съм отгледала! Знаете ли, да отглеждаш сливи чрез хидропоника е истински кошмар, но успяхме да получим превъзходни плодове!
Майкъл най-сетне откри мястото си на масата и нетърпеливо бръкна с две ръце във фруктиерата. Непознатият вече заобикаляше масата. Кали държеше във всяка ръка по чаша вино и местеше погледа си ту към едната, ту към другата, стараейки се да определи коя съдържа повече.
— Може би — бърбореше баронесата — трябваше за начало да предложим ликьор? Или сок от грозде? Или трябваше да започнем със сандвичи? Много лесно се приготвят. Обаче никога не мога да реша…
Чернокосият мъж се приближи до барона, наведе се над рамото му, погледна в екрана и прошепна нещо. Вер Дорко се обърна към него, опря се с две ръце на масата, започна да се изправя и… падна! На врата му се процеди струйка кръв.
Ридра беше зашеметена. Убийство. В главата й се подреди мозайка и се получи думата „убийство“. Тя скочи.
С дрезгав вик баронесата стана, отблъсквайки креслото си. Протегна ръце към мъжа си. Главата й се затресе.
Ридра видя как непознатият изважда вибропистолет. Като в сън се протегна и блъсна баронесата. Изстрелът беше отправен надолу и разби панела, с който домакинята командваше вечерята.
Баронесата се хвърли към съпруга си. Дрезгавият й стон се превърна във вопъл. Слабите й женски ръце не успяха да вдигнат Феликс Вер Дорко и тя се отпусна на колене пред тялото, като продължаваше да крещи сърцераздирателно.
Гостите наскачаха от местата си. Разговорите се смениха с викове.
Панелът за управление на масата бе счупен и фруктиерите бяха изместени от блюда с печени фазани, украсени със захаросани глави и блестящи опашки. Почистващите механизми не работеха. Супниците и чиниите със сандвичи също изскочиха на плота, а фруктиерите се преобърнаха и паднаха на пода. Цялата зала бе осеяна с плодове.
Сред целият шум Ридра долови свистенето на вибропистолета — вляво, отново вляво, след това вдясно. Тичащите гости пречеха на видимостта. Още веднъж чу смъртоносната мелодия на вибропистолета и видя
