облечен малко повече, отколкото трябва.
Сабрина се обърна на една страна и обхвана гърдите си в прегръдка, за да се опита да облекчи болката, която усещаше. Не изпусна нито едно движение, докато Ийън сваляше от себе си дрехите и ги слагаше на един стол, сякаш отхвърляше атрибутите на цивилизацията — смокинг, жилетка, папионка.
Сабрина опъна крака върху изгладените бели чаршафи, нетърпелива да се докосне до горещата му кожа. Под дългите пръсти перлените му бутанели се разтвориха и разкриха гъсто черно окосмяване. Когато ризата падна от раменете му, златистата светлина от лампата се посипа върху плътните им овални очертания. Той метна ризата на стола и един златен пръстен, окачен на ланеца на врата му, проблесна няколко пъти, преди да застане върху черното валмо на гърдите му като жив въглен.
Сабрина не сваляше очи от него. Необуздана сила пулсираше в напрегнатите му гръдни мускули, в раменете и ръцете. Тънък светъл белег прорязваше по диагонал широкия му гръден кош, като започваше от пръстена, пресичаше тъмното окосмяване и потъваше под колана на панталона, който той тъкмо разкопчаваше.
Устата й пресъхна. Не можеше да поеме дъх през свитото си гърло.
Понеже беше обърнат с гръб, докато сваляше панталона и бельото си, Сабрина проследи с поглед всяка от формите, които така копнееше да докосне — силните рамене, мишците и гърба, чийто мускули се очертаваха при движението.
Дрехите от черна вълна и бял лен се смъкнаха от стегнатия овал на хълбоците му по дългите крака, чийто бедра бяха засенчени от черни кичури. Само като го гледаше, я обзе топло чувство на замайване, което препусна по вените й, обтегна всеки нерв и запулсира като горещо, влажно желание в онова чувствително място, до което само той се бе докосвал. Поколеба се за миг, преди да се обърне с лице към нея.
Светлината трепна по кожата му и разкри едно езическо божество. Зъбите на Сабрина се впиха в устните. Никой не й беше казвал какво да очаква. Беше гледала, когато загонваха конете, и сега имаше само бегла представа какво ще последва. Тялото й потръпна. И все пак не беше уплашена, а само нетърпелива именно този мъж да я посвети в тайните на близостта.
Огледа го от глава до пети, опитвайки се да проумее силата, която се надигаше във възбудения му член. Високо върху десния му крак видя още един белег — плътен и с много бръчици. Но белезите не можеха да помрачат мъжествената му красота. Беше красив така, както можеше да е красив извисилият се в небето ястреб. Искаше да го докосне, да почувства силата му, да го опознае така, както не бе познала нито едно друго човешко същество.
Когато повдигна очи към неговите, видя предпазливостта в техните тъмни зелени дълбини — сякаш очакваше, че може да я уплаши, и се страхуваше да не го отблъсне. Тогава протегна ръцете си и го призова.
Докато се приближи до нея, сенките, хвърлени от рамката на леглото, се плъзнаха по тялото му. Леглото се огъна под тежестта му, когато той легна и я придърпа до себе си.
— Прегърни ме — каза Сабрина и обви ръце около раменете му. — Моля те, прегърни ме.
— Завинаги — обеща и я обгърна, целуна я и я притисна до себе си.
Тя се сгуши още по-близо, като притискаше гърди и триеше бедра в неговите. Коляното й се плъзна между краката му. Усещаше как горещият допир на тялото му я пари навсякъде. Гъстото валмо, опряло гладките й бедра, твърдият натиск на неподправена мъжественост, който усещаше на корема си — тежък, пулсиращ от напираща страст… Непознат, изкусителен.
— Ийън — шептеше с любов и докосваше устните му. Не спираше да го гали и опознаваше интригуващите подробности на тялото му, запомняше всяка извивка и очертание, поглъщаше мекотата и топлината и се питаше дали някога е изживявала нещо толкова прекрасно. Дланите й се плъзнаха по раменете му като топъл сатен върху масивен дъб. Големите гладки мускули на гърба му се раздвижиха от допира. Тръпка премина по тялото му, когато пръстите й пробягаха по гръбнака му.
— Гъдел ли имаш? — попита тя и го щипна по брадичката. Усмихна й се.
— Започваш да разкриваш тайните ми.
Погледна го в очите, потъмнели като изумруди от желание: беше толкова хубав, като рицар, излязъл от сънищата на някоя девойка, раняван в битки и най-сетне дошъл да я спаси от самотата.
— Искам да науча всичките ти тайни — и пръстите й се плъзнаха по врата му. — Позволи ми!
— Сабрина — прошепна и затвори очи.
Устните, езикът и ръцете му я милваха, целуваше всяко местенце по тялото й, галеше я, говореше й нежно, а тя се чувстваше красива и много обичана. Пръстите му погалиха като пера вътрешната страна на бедрата й, преди да се вплетат в махагоновите къдрици. Сабрина се изви към него.
— Не искам да ти причиня болка — каза тихо и целуна рамото й. — Господи, изобщо не искам.
И въпреки това щеше да й причини болка. Гласът му го издаваше, но това нямаше значение за нея.
— Моля те — каза тя и го погали по гърба. — Люби ме.
— Сабрина — прошепна и я придърпа под себе си. Черните му къдри подразниха гърдите й. Тежестта му я притисна към мекия дюшек, кожата му я прорязваше, топлината му се просмукваше през порите й.
Когато застана между разделените й бедра, тя се повдигна инстинктивно, за да се отвори към него, сякаш се опитваше да го улови. Той се отдръпна леко, насочен към скритата й женственост. Целуваше шията, раменете, ръцете й, милваше нежно хълбоците. Желанието й вече граничеше с лудост.
— Моля те — прошепна и ноктите й се впиха в раменете му.
През зъби, на пресекулки, той си пое дълбоко дъх. Подхвана бедрата й и я повдигна, притисна своята кадифена горещина към влажната й плът и навлезе в нея. Просто се плъзна вътре.
И това сякаш предизвика чудо. Беше като вятър, повял над спокойно езеро, в чийто води сега се надигаха пръски и вълни от удоволствие. Той я притискаше, раздираше плътта й, която оказваше съпротива, разтягаше я, изпълваше я бавно, сантиметър по сантиметър.
Златният пръстен на верижката му се полюшваше и галеше топло гърдите й. Желаеше го все повече и повече. Опита да се превие, за да го поеме напълно, но той я държеше здраво, водеше я, превземаше я и се отдръпваше, като всеки път й даваше все по-голяма част от силата си, притискаше я, докато тя не усети лека, пареща болка, после се изплъзваше и това още повече увеличаваше желанието й да усети раздиращия допир на мъжествеността му.
Тя погледна очите му и видя там всички думи, които бе казал някога, всяка ласка, всяка целувка, с която я бе дарил в безбройните й сънища. Почувства, че раменете му леко треперят, и разбра, че само вниманието към нея го възпира да й даде онова, което искаше до полуда.
— Сега — каза тя и погали рамото му с пръсти. — Искам те целия сега.
Той затвори очи, сякаш се молеше тихо, после сведе поглед към нея.
— Любов моя — прошепна, преди да й се отдаде изцяло. Чистата радост от единението им я накара да извика.
Болката изчезна. За миг горещината я проряза и припламна, после замря и пак се надигна от пепелищата като древно удоволствие. Отново бяха заедно, както беше ставало през всички векове досега, две тела, които се сливат в едно и воюват за любовта, която им е отредена от съдбата.
— Ийън — повтаряше името му отново и отново, надигна се, за да посрещне влажните му пориви, последва дивата грация на силното му тяло и откри собствената си власт в удоволствието, с което можеше да го дари, като отвърне на първичните му желания. Знаеше, че му доставя удоволствие, разбираше го по премрежения му поглед, по рязкото, учестено дишане, усещаше го в напрежението на мускулите, които сякаш се разкъсваха под дланите й.
Скоро всяка мисъл бе погълната от водовъртежа на удоволствието, който се извиваше в нея като спирала. С всяка ласка той я завърташе все по-бързо и по-бързо, издигаше я все по-нагоре. Притисна устните си до нейните, улавяйки тихите хлипове, които се изтръгваха от гърлото й, и я увлече в още по- бързо темпо.
Ръцете й галеха раменете му, плъзгаха се по бляскавата му кожа. Опитваше се да го придърпа към себе си, докато той я водеше към висините. Един рязък тласък — и тя се издигна в небитието, най-сетне се откъсна от пъпната връв на земята и полетя към рая. Чувстваше, че той се издигна с нея, изпълнил я с горещина и мощ, а телата им се стегнаха и извиха в порива да останат неразделни.
Тя го държеше с ръцете си, краката й го бяха обхванали, ликуваше при всяко потръпване на тялото му.
