— Ти просто не разбираш колко си прекрасна. Само почакай, докато пристигнат новите рокли, които поръчахме.
— Никога не ми е харесвало да пазарувам прекалено — Луси прехапа устни. — Искам да останеш — сграбчи ръката на Сабрина. — Искам всичко да е… Бих искала да направя всичко, за да ти помогна.
— Луси, не се безпокой за мен.
— Играеш опасна игра. Омразата е силно чувство — силно и страшно. То може само да предизвика разруха.
— Всичко, което искам, е да видя как царственият Тримейн губи битката — млъкна, представи си лицето на Ийън, докато изживява унижението, което лейди Джулия Уиндъм ще му причини. — И ще го направя. Няма значение какво ще ми коства.
Глава 8
От ароматните пури се виеше пушек, издигаше се, носеше се и увисваше като сивкавосин облак под големите кристални глобуси на газениците, които висяха в големия салон на клуба „Юниън“. Тази елегантна сграда от камък и дърво, която някога бе централната част от имението на заможен човек — сега разорен — днес бе място за развлечение на онези, които все още не бяха изгубили милионите си. Това бяха хора, които знаеха, че един грешен ход на борсата може да превърне техните богати домове в клубове за удоволствията на оцелелите.
Ийън зяпаше множеството и разсеяно си играеше с жетоните, натрупани пред него. Изглежда, лейди Джулия бе откраднала сърцата на повечето от приятелите му, помисли си той и погледна картите си. Ако можеше да се вярва на слуховете тук, то предложенията за женитба, отправени към нея след пристигането й в Ню Йорк, досега не бяха по-малко от двадесет. Този път целта на Сабрина, изглежда, не беше само богат съпруг.
— Казвам ти, че Стриклънд крои нещо — каза Ранд и хвърли още един син чип върху купчинката в средата на масата. — Разбрах, че пак е бил в Олбъни миналата седмица.
Тази жена беше Сабрина — Ийън беше по-сигурен от всякога. Тя можеше да си промени произношението, но не можеше да промени звученето на гласа си. Начинът, по който косите й лумваха на слънцето, как си накланяше главата, като се смееше, желанието му да я грабне в прегръдките си и никога да не я изпусне — ето това бяха нещата, които изобличаваха лъжите й. На света можеше да има само една жена с такова влияние над него.
— Ийън — Ранд помаха ръка пред лицето му. — Ало, Ийън, чуваш ли ме?
Ийън погледна братовчед си.
— Мой ред ли е?
Ранд се намръщи.
— Ама ти не си чул и думичка от това, което ти казах.
— Съжалявам — Ийън се загледа в картите си.
През последните две седмици Ийън правеше опити отново да опознае Ранд и Тим. Но тази вечер светските маниери просто му убягваха. Не можеше да свърши никаква работа. Не можеше да се съсредоточи върху нищо. Мисълта за Сабрина непрекъснато го преследваше.
— Какво те тормози, Ийън? — от другия край на ореховата маса Ранд се вгледа изпитателно в лицето на братовчед си и се усмихна. — Жена? Една много красива жена с пленително английско произношение?
Той погледна дама купа и дама каро от картите си така, сякаш можеха да му предскажат бъдещето. През тези четиринадесет дни бе посетил повече балове и приеми, отколкото през цялата последна година. Елън го бе убедила, че е негов дълг да наглежда Тим и да го пази от Сабрина. И все пак той трябваше да признае, че има и друга причина да приеме поканите и да изтърпи цялото това стълпотворение. Искаше да вижда Сабрина. И всеки път, когато я видеше, тя флиртуваше с някой друг.
Подобна гледка сякаш обръщаше вътрешностите му, кръвта му кипваше, едно странно чувство се надигаше в гърдите му. Това не беше ревност. Би трябвало поне малко да обича тази жена, за да я ревнува. Не, това беше, защото не му се искаше да види как тя ще съсипе живота на някой от неговите приятели, убеждаваше се той. А Тим беше една от първите невинни жертви, които тя щеше да отведе на заколение.
— Той просто е разстроен, защото дамата предпочита мен — Тим му се усмихна.
Вчера Елън дойде в кантората му, отчаяна, че Тим може да избяга с лейди Джулия така, както тя навремето бе избягала с Пол. Сабрина искаше богат съпруг… искаше отмъщение… сватбата й с Тим би била прекрасен завършек на плановете.
— Тя не е такава, каквато изглежда — каза Ийън.
Тим поклати глава.
— Чичо Ийън, моля те, не почвай пак за Сабрина. Казах ти, че се заблуждаваш. Лейди Джулия Уиндъм е истински ангел.
Като гледаше Тим, Ийън сякаш виждаше Пол на млади години. Преди много, много време, в една топла априлска утрин, когато месинговите копчета и нашивките по униформите им блестяха на слънцето, той, Пол и Джон бяха препуснали уверено по Пето авеню, за да срещнат съдбата си. Пол се бе сблъскал със своята при Ентайтъм. А сега на Тим му предстоеше същият сблъсък със Сабрина. Ийън трябваше да го накара да се осъзнае.
— Сабрина О’Нийл е актриса. Тя може да те накара да повярваш, в каквото й хрумне.
Тим стисна картите си така, че те се огънаха.
— Зная, че само се опитваш да ме опазиш. Но страхотно грешиш. Не е като жената, която си срещнал на някакво корабче.
Тим беше млад, безразсъден и съвсем неподготвен да се оправи с жена като Сабрина. Та Ийън беше почти с десет години по-стар от него и се оплете в мрежата й толкова лесно. Повярва на всичките й лъжи. И сега призоваваше господ на помощ, защото, щом очите му се спряха върху тази хубава червенокоса магьосница, той отново закопняваше да повярва на всяка нейна дума.
— Опитай се да вникнеш по-дълбоко в същността й зад красивото лице, тогава…
— Чичо Ийън, аз не съм някое хлапе. Дори татко, когато е избягал с майка ми, е бил с една година по- млад от мен.
— И смяташ, че би искал да се ожениш за тази жена?
— Именно.
Ийън каза някакво проклятие през зъби.
— Не ставай глупак.
Кръвта на Тим пламна и загорялата кожа на лицето му се обагри. Той отвърна на упорития поглед на чичо си.
— Винаги съм се възхищавал от теб, чичо. Но няма да допусна да застанеш между мен и жената, която обичам.
Ийън се бореше срещу гневното си желание да сграбчи момчето за яката и да го разтърси така, че да му дойде умът в главата.
— Тази жена е лъжкиня! Всичко, което я интересува, е богатството ти!
Тим постави картите си на масата и откри един чифт валета.
— Няма да позволя да говориш така за нея.
Ийън събра картите си и ги остави на масата похлупени.
— У мъжете я интересува само едно — парите — каза той, като се опитваше да обуздае гнева си. — Ако не внимаваш, ще те съсипе!
Тим стана и столът му падна върху червено-жълтия килим с глух удар.
— Настоявам да си вземеш думите назад.
— Тим, съобразявай се какво говориш — каза Ранд и се изправи на крака. — За бога, та Ийън ти е
