огледа се и доволно се усмихна. — Никой няма да забележи.
Когато Сабрина се приближи, момичетата се обърнаха. В отговор на усмивката и поздрава си тя получи топли приветствия от Глория и Фани. Но с Алайза Рензълиър нещата стояха по-различно. Зад усмивката й Сабрина долови студения поглед на лъвица, която наблюдава натрапник в ловните си територии.
Преди пристигането на лейди Джулия Алайза се радваше на най-широк кръг почитатели през този сезон. Но откакто се появи Джулия, повече от половината й ухажори я напуснаха заради англичанката. Когато тъмните сини очи на Алайза се впериха в нея, Сабрина се усмихна дори по-широко. Натруфена, разглезена и своенравна, красивата Алайза наистина заслужаваше да си ожули нослето, препъвайки се в една английска графиня.
Сабрина седна пред съседното огледало — второто от общо четирите, подсигурени за гостенките. След като отказа помощта на камериерката, която дойде веднага, тя се зае да събере необузданата си грива. Момичетата до нея се кикотеха, бъбреха и продължаваха да се оправят. Празненства и балове, стремеж да блеснат като красавиците на града, безпокойство за прическите и дрехите или за непопълнените докрай карти за запазени танци — ето това беше животът, който съдбата трябваше да отреди и на Сабрина.
Но участта й се бе оказала друга. И тя често не можеше да си обясни защо.
Вместо да живее в охолство и удоволствия, на тяхната възраст тя изпрати баща си и братята си на война. Докато младите госпожици на Ню Йорк се приготвяха за следващия бал, тя ровеше в градината, за да намери нещо, с което да се нахрани. А после дойде Виксбърг. Дланите й овлажняха, щом спомените нахлуха в съзнанието й.
Сабрина решеше косата си и от време на време надаваше ухо към оживения разговор на момичетата. Тя им завиждаше, завиждаше на невинността им, на радостта, на бляскавото и сигурно бъдеще, което имаха пред себе си. Нейният живот далеч не беше така ясен. Похарчи всичките си спестявания, за да дойде да потърси справедливост, включително и тези хиляда долара, които Ийън бе захвърлил в лицето й, за да й плати за „услугите“. Но си струваше да направи всичко, за да го постави на мястото му.
— Мама ми каза, че единствената причина, поради която Тримейн се е върнал в обществото, е, че си търси съпруга — Фани въздъхна замечтано. — Той е най-привлекателният мъж, когото съм срещала.
Ръката на Сабрина стисна четката по-силно, сърцето й прескочи.
— В него има нещо опасно — каза Алайза развълнувано. — Той е като див звяр, заобиколен от безобидни марионетки. От пръв поглед си личи, че е способен да убива хора.
— Татко казва, че господин Тримейн е герой от войната — каза Фани. — Но той отказва да говори по въпроса. Когато се опитах да му спомена за това, промени темата. Не ви ли изглежда странно? Не е ли нормално да му се иска да говори за това, което е направил?
Герой. Колко ли души е убил? Сабрина недоумяваше. Вероятно Брендън и Денис бяха загинали от ръката му.
— Видя ли как сияеше Гречън Чембърс тази вечер? — попита Глория. — И то само защото Тримейн танцува два валса с нея. Смята, че дори е готов да поиска ръката й.
— Това едва ли ще стане, защото аз също ще изразя мнението си по въпроса — прозвуча решителният глас на Алайза.
Сабрина отново прекара четката през косата си. Жените тук се държаха така, сякаш Ийън беше последният мъж под слънцето, единственият достоен за тях в целия град. Нищо чудно, че той се бе превърнал в надменен грубиян и изобщо не го беше грижа за Джулия Уиндъм.
А може би наистина си търсеше съпруга — една от тези натруфени госпожички, които нямаха никакви грижи и разполагаха с цял набор от кокетни усмивчици. Можеше да ги има всичките.
Но при мисълта, че Ийън ще се ожени за друга, сърцето й се сви от остра болка. Защо ли се чувстваше толкова безпомощна? Защо се остави да бъде наранена? Вече беше толкова уморена…
— Ще трябва да ме извините, уважаеми — Алайза стана от стола като принцеса, която се изправя сред придворните си. — Ийън ме помоли за следващия валс и не мога да си позволя да го разочаровам.
Със смях и шеги по адрес на Алайза момичетата напуснаха стаята. Сабрина остави четката на бялата тоалетка и в очите й блеснаха сълзи. Изглежда, бе постъпила ужасно глупаво, като дойде тук. Като английска графиня тя едва ли можеше да впечатли Ийън повече, отколкото го бе впечатлила като жена от Юга. Държанието й досега бе твърде уверено и спокойно. Той бе за нея просто още едно завоевание.
Тя грабна гъстите плитки и започна да ги навива на тила си. Битката още не беше приключила. Трябваше някак да привлече вниманието му, да го накара да си плати за това, което бе й сторил. Все имаше някакъв начин!
Като приключи с косата си, излезе от стаята, готова за сражение. Плавният ритъм на валса се завъртя около нея, докато тя слизаше по стълбите. На последното стъпало Сабрина се спря и се загледа във входа на залата. Знаеше, че Ийън е вътре и танцува с красивата Алайза. Разбра, че не е способна да се върне там. Не и в този момент.
Обърна се и потъна в един дълъг коридор, за да се скрие от музиката, смеха и жените на Ийън Тримейн. Докато се разхождаше, разглеждаше мраморните статуи на гръцки божества, разположени до стените. Слабините на по-мъжествените от тях бяха стратегически прикрити с бяло платно, за да не дразнят чувствителността на дамите. Но тя вече не изпитваше нужда от подобни премълчавания. Не и след като бе познала плътта на един от тези езически идоли.
Към края на коридора една отворена врата събуди любопитството й и тя спря. Само един от газениците гореше и меката му светлина се посипваше по отрупаните с книги рафтове от полиран орех, които опасваха стените на библиотека. Стотици книги я мамеха иззад стъклените витрини. Повечето от речните кораби разполагаха с малки библиотеки, но те едва ли можеха да се сравняват с тази или с това, което пожарът в Роузбрайър й бе отнел.
Сабрина направи няколко крачки по мекия зелено-златист килим и привлечена от книгите, надникна през стъклото като дете в сладкарски магазин. Отвори една от вратите и прокара пръсти по заглавието „Брулени хълмове“ — много й се искаше да забрави целия свят с тази книга. Въздъхна и затвори вратата. Книгите трябваше да почакат.
— Леля Керълайн ли ти каза, че е безопасно да наминеш насам сега?
При звука на мелодичния баритон на Ийън Сабрина се завъртя на пети и се хвана за шията. Той стана от едно кресло с ветрилообразна облегалка в дъното на стаята. Лицето му тънеше в сенки.
— Господин Тримейн, не знаех, че има някой тук.
— Така ли? Леля ти току-що излезе. Предполагам, казала ти е, че вече не играе в твоя спектакъл.
Поначало Сабрина нямаше намерение да намесва леля си, но Керълайн, след като чу какво се е случило между Ийън и племенницата й, настоя да участва. А щом веднъж беше взела решение, да я накара човек да се откаже от него, беше по-трудно, отколкото да изкопчи някое петаче от голям скъперник. Дори след като Сабрина й посочи всички рискове, и тя знаеше, че репутацията й може да пострада сериозно, Керълайн остана непреклонна.
— Страхувам се, че не знам за какво става дума — каза тя напълно откровено. Никой не знаеше какво може да хрумне на Керълайн в следващия момент.
— Естествено е, че не знаеш.
Той напусна прикритието си, приближи се до нея и светлината се отрази в гневните му очи. Беше заставена да се бори с инстинктивния си страх и желанието за бягство. Знаеше, че от дълго време чака този сблъсък. И това беше само първата битка.
Устните му се изкривиха в усмивка, когато погледът му нахално се плъзна по тялото й, сякаш я събличаше. Кожата й потръпна, сякаш я галеше. Сабрина усети пулса си дълбоко вътре из онези дебри на плътта, в които само той някога бе проникнал.
Когато погледите им се срещнаха, изражението му красноречиво показваше, че той знае точно какво се намира под копринените й дрехи, как се е чувствала тя от допира му, колко съвършена беше хармонията между телата им. Той повдигна чашата си за поздрав към нея, преди да отпие.
Да върви по дяволите! Сякаш я беше жигосал, беляза душата й и я остави жадна за нещо повече от отмъщение. Мразеше го за това. Ако и сега негодникът си мислеше, че с един поглед ще размъти разсъдъка й, лъжеше се. Това бяха мислите на Сабрина, докато се опитваше с отчаяни усилия да се овладее. Щеше да го научи тя! Лейди Джулия не беше от жените, които могат да се поддадат на влудяващия му мъжки магнетизъм.
