Йорк. Огледалата в златни рамки върху белите стени отразяваха светлите лъчи. Такова беше схващането на Делия за скромно празненство.
Валсов ритъм се носеше от балкона на музикантите и се смесваше със смеха и високите гласове на тези, които разговаряха. В средата на залата мъже, облечени в черни вечерни костюми, въртяха в танц дамите, пременени в пъстри, феерични рокли, по лъснатия орехов дансинг. Ийън се чудеше дали изобщо ще може да се почувства добре в такава обстановка. Тази вечер беше чужденец между хората, които бе познавал цял живот.
Елън го поведе през гостите към една група, близо до широките френски врати, през които се излизаше в градината. Застаналите в полукръг мъже, които ухажваха лейди Джулия Уиндъм, закриваха от погледа на Ийън канапето, на което бе седнала. Поне в едно можеше да бъде сигурен — тя предизвикваше огромен интерес.
Двама мъже се отдръпнаха, за да сторят път на Елън, която ги потупа по раменете, и Ийън успя да види дамата. Само един поглед — и дъхът му секна, сякаш парче от оръдеен шрапнел го бе ударило в гърдите. Беше толкова смаян, че направо онемя и за момент беше способен само да се взира в лицето, което смяташе, че никога вече няма да види.
Графинята се усмихна и го погледна с големите си тъмнокафяви очи, които не му даваха мира нито денем, нито нощем. Лицето й започна да изразява любопитство, тъй като той не сваляше поглед от нея. Ийън реагира инстинктивно. Забрави всичко и всички, освен жената, която му се усмихваше.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Извинете ме, но не съм сигурна, че ви разбирам.
В някаква ниша от съзнанието си, която не бе помрачена от гнева, Ийън осъзна, че произношението й не бе същото.
— Не знам каква игра играеш този път, но твоята няма да я бъде, Сабрина — той я хвана за ръката и я повлече от жълтия брокат на канапето.
— Сър, изглежда, ме бъркате с някого — каза девойката, спъвайки се, докато той я дърпаше към най- близката врата. Ийън я хвана и я придърпа към себе си, тялото му потръпна от допира на гърдите й, които се опряха о неговите.
— Върви по дяволите! — промърмори той и я оттласна от себе си, като че ли беше отровна.
— Но какво означава всичко това? — настоя Керълайн ван Кортленд и препречи пътя на Ийън. — Как се осмеляваш да се държиш с лейди Джулия по този безобразен начин!
— Ако имаше и най-малка представа за истинската същност на тази жена, щеше да ме разбереш — каза Ийън и дългите му пръсти се вкопчиха още по-здраво в ръката на Джулия.
— Сър, опасявам се, че е станало ужасно недоразумение. Може ли да ме пуснете, сигурна съм, че…
— Но защо говориш с британски акцент, Сабрина?
Тъмните й очи светнаха от изумление.
— Може би защото съм родена и израснала на острова.
— Ийън Тримейн, веднага махнете ръцете си от лейди Джулия! — повели Керълайн и при нейните пет фута и два инча й се наложи доста да се изпъне, за да внуши на Ийън, че може да се мери с неговите шест фута и три инча.
Ийън се поколеба, объркване и гняв се бореха в душата му. Мъжете, които ухажваха Джулия, предпочитаха да не стават жертва на гнева му и следяха събитията от почетно разстояние. Без дори да ги погледне, Ийън усещаше присъствието им, осъзнаваше, че около него се събират други хора, които, затаили дъх, го гледаха с любопитство.
— Мистър Тримейн, ръката ми изтръпна — каза хубавицата и му се усмихна.
— Ийън, моля те — пошепна Елън и го докосна по гърба.
Ийън отпусна ръка до тялото си, но не преставаше да гледа красивата глава с огнените коси. Пое дълбоко дъх, като се опитваше да овладее чувствата си.
— Ийън Тримейн, никога през живота си не съм ставала свидетел на по-скандално поведение — каза Керълайн и наклони тъмнокосата си глава на една страна. — Настоявам моментално да се извините на кръщелницата ми.
— Не смятам, че се е случило нещо лошо — каза въпросната дама, докато разтриваше ръката си, върху чиято бледа кожа под фестона, с който завършваше късият й буфан ръкав, бяха останали отпечатъците от неговите пръсти. — Очевидно е, че господинът ме обърка с някого.
— Нима? — Ийън се извърна и погледна Керълайн ван Кортленд. — Това е вашата племенница.
Керълайн леко повдигна вежди.
— Аз съм й кръстница.
— Това е вашата племенница Сабрина О’Нийл — поправи я Ийън.
— Това е лейди Джулия Уиндъм — каза Керълайн така, сякаш се опитваше да преподава английски на изоставащо дете. — Тя е дъщеря на един от най-близките ми приятели. Баща й е графът на Ланчестър.
— Джулия Уиндъм — прошепна Ийън и се взря в Сабрина. — Що за номер е това?
— Номер? Не съм сигурна, че ви разбирам.
— Наистина ли? — лампите осветяваха кожата й, нежна като коприна, тъмночервените коси и гъстите къдри, които бяха хванати отзад, лумнаха като пламъци. Нямаше никакви съмнения, че това беше Сабрина.
— Произношението не може да послужи като особено добро прикритие.
— За първи път разбирам, че се нуждая от подобно нещо — лейди Джулия докосна брадичката си с дантелата, която обточваше края на ветрилото й. — Изглежда, че Сабрина ви е направила огромно впечатление.
— Което в никакъв случай не беше добро.
Тя се засмя.
— Да, очевидно е така. Познавам Сабрина или по-точно — познавах я преди много години. Косите ни имат един и същи цвят. Може би това ви е объркало.
— Същата коса — той стисна ръцете си в юмруци, за да се въздържи да не я докосне. — Същото лице — сведе очи и обходи тялото й с поглед, изпълнен с презрение. — Същата фигура.
— Наистина ли? — каза Керълайн.
— Забележително. Чувала съм, че всеки от нас си има двойник, макар че предпочитаме да се смятаме за неповторими — отвърна дамата и му се усмихна. — Моля да ме извините, мистър Тримейн. Може би ще имаме възможност да поговорим за това по-късно. Обещала съм този танц на господина зад вас.
Червенокосата чаровница заобиколи Ийън, тъй като той не помръдна, и хвана ръката на Тимъти Рейнолдс. Преди да отведе лейди Джулия на дансинга, Тим се поколеба и за миг се вгледа в чичо си.
— Беше крайно непочтено от твоя страна да се държиш така — каза Керълайн и го погледна ядосано. — Ако само можеше да осъзнаеш какъв скандал е това. Хайде, Луси.
Луси ван Кортленд заобиколи Ийън, сякаш беше бясно куче. Керълайн се завъртя на пети и се отдалечи, а Ийън остана загледан в изправения й гръб, докато думите й все още кънтяха в съзнанието му. За какъв скандал му говореше тя?
Ийън се обърна и загледа племенника си, който бе прегърнал червенокосата и се носеше лудо с нея в ритъма на валса. Значи това бил ангелът на Тим. Погледът му се отмести от бургундската грива към бледите й рамене. Сапфиреносиня коприна обгръщаше повдигнатите й гърди, рязката извивка на малката талия и се надигаше като вълна около ханша й, преди да се спусне по дългите крака. Но той знаеше какво се крие под тази одежда.
Виденията му го завладяха отново — коса с дъхав аромат, която се разстилаше като червена коприна по възглавницата му, нежни устни, които се разтваряха, за да го посрещнат, светлината от газената лампа, трепкаща по бледите гърди, чийто розови върхове се повдигаха в безмълвна покана, атлазени бедра, които се отваряха под него и обхващаха гърба му, докато той потъваше в нейната стегната и трептяща сърцевина. Усещане, прилично на болка, го бодна в гърдите и после стегна слабините му.
— Е, със сигурност направи впечатление — каза Елън.
— Ел, сигурна ли си, че тази жена е същата, за която се представя? — попита Ийън, без да сваля очи от лейди Джулия.
— Ако има нещо, което без съмнение съм научила още от дете в този град, това е да уважавам
