накъсано.
— Но попадна право на мен. Някаква орис ли е това? — попита той, докато пръстите му следваха извивката на бедрото й.
— Това е ужасно лош късмет!
Той се разсмя и потри буза в рамото й.
— Не и от моя гледна точка.
Главата му се наклони, той потри с нос връхчетата на гърдите й и пое едното в устните си. Когато зърното й се завъртя във всички посоки между зъбите му, огнени искри се пръснаха по цялото й тяло, потръпнаха по кожата й, стекоха се ниско по корема и се събраха в едно място като потоци лава.
— Пуснете ме! — тя пищеше и се мяташе под него.
Ийън повдигна глава, мишците му се напрегнаха, придвижи се нагоре и плъзна тялото й под своето, изгаряше я, накрая устните му бяха точно над нейните.
— Замисляла ли си се някога за първата нощ, когато се любихме? — гласът му беше тих и дрезгав.
Тази нощ беше постоянно в сънищата й, промъкваше се в мислите й всеки ден, напомняше й за себе си, когато най-малко очакваше.
— Никога не съм любила мъж, Тримейн! Най-малкото пък вас!
Той хвана китките й още по-здраво.
— Все още се правиш на девствена графиня?
— Ако разсъдъкът ти не беше размътен от тази лудост, щеше да разбереш, че казвам истината.
— Ще си доказваме ли кой е прав, мила моя? — попита той и вмъкна коляно между бедрата й.
— Не! — прошепна тя, когато той застана между краката й. Плътта му пареше.
Той натисна, беше като желязна пика, увита в горещо, кадифе. Топлина, сладка като мед, се разля в нея, сякаш за да го привлече и да я погуби завинаги.
Тя притвори очи, за да избяга от мъжествената красота на смуглото му лице, да прикрие желанието и всички чувства, които избиваха на повърхността. Това замайващо мъжко ухание на мускус и подправки нахлу в ноздрите, изпълни дробовете и се просмука в кръвта й. Тя усети как тялото му се напряга, докато докосваше гърдите, корема, мястото, стаено между бедрата й. Топлата му плът я изпепеляваше, твърдите къдрици сладостно се триеха в кожата й.
Когато застана до отвора, той спря, пулсираше от усещането за бъдещото удоволствие. Тя стисна зъби и овладя желанието да се огъне под него, да погълне цялата му сила и мощ.
— Тялото те издава — каза той и плъзна горещия си член по влажните гънки.
Тя прехапа устни, за да не изпусне стенанието, което можеше всеки миг да се изплъзне по езика й.
— Зажадняла си, Сабрина. Дълго време ли не се е случвало мъж да влезе между тези красиви крака?
— Как се осмелявате! Отнасяте се с мен като с някоя обикновена проститутка.
— В теб няма нищо обикновено — той се отдели от нея и стана на крака. — Все още ли смяташ, че ще ми се наложи да те изнасилвам? Ако наистина те желаех, Сабрина, щях да те имам.
Подигравката му посече гордостта й като с меч. Лунните лъчи го обливаха, подчертаваха всяка линия на силното му тяло, ваеха една еротична статуя, достойна да украси божествен храм.
— Щом не ме желаете, Тримейн, защо сте напрегнат и твърд като камък? — тя сложи ръка на устните си, изненадана от това избухване.
Ийън се разсмя дълбоко и дрезгаво.
— Рефлекс, мила моя. Изглежда, че тялото ми не може да се овладее, когато става дума за една червенокоса хубавица — хвана я за ръката и я дръпна от леглото.
Дъхът й спря, когато гърдите му я посрещнаха със силен удар, а мъжествената му издатина се притисна до корема й. Беше ли прескочила опасността? Наистина ли бе постигнала неочаквана победа след пълна безнадеждност?
— Следващия път няма да си правя труда да се сдържам, Сабрина — той се наведе и пое устните й в жарка целувка, която съвсем я обезоръжи. — Следващия път ще си получа своето. И хич няма да ме е грижа за коя ще ти хрумне да се представиш.
Сноп лунни лъчи прорязваше отворените прозорци и попадаше на фигурите на мъж и жена, слети в прегръдка. От тъмните сенки в малката горичка отвъд алеята ги наблюдаваше една черна фигура. Значи Ийън Тримейн е отвлякъл така наречената лейди Джулия Уиндъм. Интересно. Дори можеше да се окаже полезно. Но всъщност човек не може да извлече голяма полза, като изнудва мъртвец. А Ийън Тримейн щеше да умре много скоро.
Глава 16
Сабрина отметна един влажен кичур коса от лицето си и се пресегна за порцелановата кана на мивката. Водата бликна от съда, плисна в кремавия леген и покри червените лалета, изрисувани по стените му. За разлика от всичко друго в тази горещина, водата беше хладна, макар и не много.
Сабрина грабна с шепи от легена и плисна лицето си, като остави тънките струйки да се стичат по шията, гърдите, корема и краката й. Ако не се притесняваше, че зеленоокият негодник ще влети всеки момент в стаята, щеше направо де си раздере нощницата.
На вратата се почука леко и тя се обърна. Хана весело й пожела добро утро и Сабрина я покани в затворническата си килия.
— Божичко, тук направо не се диша — тя влезе, на рамото й бяха метнати дрехи, а през ръката й висеше чифт кафяви чизми. Видя затворените прозорци и погледна Сабрина така, сякаш си е загубила ума. — Утрото е прекрасно. Да отворим малко прозорците, а?
— Погостувайте ми — отвърна тя и махна с ръка към прозорците.
Хана я изгледа с любопитство и остави на леглото чистото бельо и женски костюм за езда, ушит от биволска кожа и бежов поплин.
— Господарят Ийън каза, че ще пояздите днес.
— О, нима? — Сабрина скръсти ръце на талията си и загледа Хана, която отиде до прозорците. Господин Тримейн беше прекалено самоуверен.
Слънчевите лъчи проникваха между полираните рамки на прозорците и хвърляха златни отблясъци по червените и белите рози, разцъфнали по килима. Хана застана на светлината и бутна прозореца. Той не помръдна. Сабрина вече беше опитвала.
— Заковани са — каза тя, докато Хана все още се мъчеше да ги отвори.
Тя се обърна и погледна Сабрина с широко отворени очи.
— Но, защо, по дяволите, са ги заковали?
— Можете да попитате господаря си, когато му кажете, че нямам намерение да му правя компания в ездата нито днес, нито когато и да било.
Хана се намръщи.
— Това означава ли, че ще прекарате деня тук в четене?
Сабрина вдигна глава, стомахът я присви при мисълта, че ще прекара цял ден в тази душна сауна.
— Самотата е за предпочитане пред неговата компания.
— Сигурна ли сте, че…
— Кажете му да се засили и да се хвърли от най-близката скала.
Хана кимна. Устните й трепнаха, като че ли едва успяваше да сдържи смеха си.
— Ще му предам.
Щом Хана си отиде, Сабрина взе изгладения корсет от костюма, който ухаеше на кедър, също както и роклята от предишната вечер. Всички перлени копчета по плата с цвят на биволска кожа бяха опасани с кремава плетеница, която се разклоняваше в широки карета.
