да бъдат закърпени. Тъй че, ако го заплашваше опасност, тя идваше откъм тази страна. Кралят можеше като едното нищо да си присвои богатството на вдовицата и да заповяда то да бъде закарано в Лондон. Наистина, неговата съпруга Елинор беше богата, но приходите от нейните земи в Аквитания не бяха достатъчни. Сигурното беше, че кралят има от богатството на вдовицата не по-малка нужда от него. Сигурно беше също, че трябва да измисли нещо, ако иска да го задържи за себе си.
Уолтър събираше от улицата рицари, които да отнесат железните сандъчета до каруците.
— Отвън ви чакат търговци — съобщи му Готселм откъм вратата — Искат да говорят с вас за вдовицата.
Нийл го последва на двора.
— Моля ви… — пророни Емелин и застана на пътя му. — Бих искала да поговоря с вас…
Защо трябваше да говори с нея? В края на краищата не й дължеше нищо.
— Как се казваш? — попита той Магнус, хвана го за ръка и го поведе със себе си.
Момчето го погледна с широко отворени очи. После хвърли поглед назад, към майка си.
— Моля ви, сър. Майка ми би искала да знае какви са намеренията ви за нас двамата.
— За това ще поговоря с нея по-късно. Та… кажи ми сега името си.
— Магнус. Магнус Нюмарч — каза колебливо и с леко треперещ глас момчето.
Нийл се взираше упорито в него. Беше странно чувство да вижда срещу себе си копие на своя дядо. Момчето имаше същите очи, същата червена коса.
— Аз ще те наричам Джулиън.
Магнус го погледна учудено. Отвори уста, сякаш за да каже нещо, но Нийл го повлече подире си. Докато поздравяваха господаря, рицарите отвън не откъсваха очи от момчето.
Пред портата го чакаха търговци и граждани. Най-едрият носеше кожена престилка и очевидно беше ковачът.
Нисичкият дебел винар пристъпи с шапка в ръка и падна на колене. Останалите останаха да стоят с решителен израз на лицата. Доста дебелоглава компания, помисли си Нийл.
— Милорд, дошли сме да ви молим за една услуга, ние… представляваме гилдиите… много бихме искали да знаем какво… искам да кажа — какво е сторила златарката… — изпелтечи той.
Огромният ковач пристъпи смело напред.
— Вилърс иска да знае… дали е имало нещо, което сте могъл да възприемете като обида? И защо имуществото й се товари на каруци и се откарва?
— Това е незаконно! — измърмори някой в множеството.
За Нийл беше ясно, че те искат всъщност да разберат какво има намерение да прави с вдовицата, но понеже се боят да зададат този въпрос, изобщо не я споменават и говорят само за имуществото.
— Ами всичко в този дом ще бъде откарано в крепостта. Вдовицата и нейният син също.
Мъжете се спогледаха нерешително.
— И да ви е ясно — продължи Нийл. — Аз не конфискувам имуществото й, а гледам на него като на зестра. Понеже още днес ще се оженя за вдовицата.
Събралите се затаиха слисано дъх.
— Но тя изобщо не желае да се омъжва! — възкликна някой. — Това го знае всеки в Морлекс.
— Милорд, госпожа Нюмарч е член на гилдията. Толкова много ергени й пращаха сватовницата от Йорк да я молят за ръката й, но тя…
— Тя ще се омъжи за мен — отсече Нийл. — И по този въпрос нито дума повече.
Той хвана момчето за ръка, влезе с него в двора и заповяда да заключат портата. Няколко секунди отвън не се чуваше нищо. После някой почука.
Нийл изобщо не обърна внимание. Той извика Джосрън и Уолтър. В този миг от къщата изнасяха едно легло и рицарите пуфтяха, защото явно беше много тежко.
Нийл спря и видя как качиха леглото на една каруца. Беше обрамчено с балдахин от сини кадифени златотъкани завеси.
Съзнанието, че познава това легло, го порази като мълния. Нима би могъл да го забрави? Или нощта, която бе прекарал в него? Тогава, преди десет години, в Рексам.
За малко да се разсмее. Не беше ли повече от справедливо да вземе сега проклетото легло?
— Намери свещеника — заповяда той на Уолтър. — Искам да кажа младия, той ми се видя достатъчно подкупен. И го заведи в крепостта.
След това се обърна към Джосрън.
— Момчето каза, че имало пони. Качи го на него и не го изпускай от очи.
— Сър! Бих искал да остана при майка си — каза с разтреперани устни Магнус.
Нийл сложи за един кратък миг ръка на главата на сина си.
— Разбрахме се, нали? Не го изпускай от очи.
След това новият господар на Морлекс се обърна, прекоси двора и отиде да поговори с вдовицата на златаря. Само след няколко минути тя щеше да знае какво е намислил.
Седларят и племенникът му продължаваха да стоят на улицата, скръстили ръце на гърдите. Уотрис, ковачът, помагаше на нисичкия дебел винар да стане.
— Майчице Богородичке, чухте ли го? — възкликна Вилърс. — Иска да се ожени за нея! Е, все е по- добре, отколкото…
— Ти вярваш ли го? — сопна му се младият Фулър, който си беше проправил път през множеството. — Ти не видя ли как я беше стиснал за гърлото?
— Кой може да каже какво се крие зад всичко това? — обади се седларят от Чърк.
— Добре де, твърди, че иска да се ожени за нея, но то може да е само колкото да отмъкне имането на стария Бърнард в крепостта. Крал Хенри е обещал в Лондон на гилдиите, че такива работи вече няма да стават. Те са противозаконни. Кралят е казал, че няма да допусне такова нещо да се случи.
— Стига бе… кралят казва, каквото трябва да каже — сопна му се Фулър. — Някой да я е видял? А дали не я е бил? Клетата жена е негова пленница.
— Я по-спокойно — обади се един тъкач. — Не искаме да си имаме неприятности.
— Да, наистина, кой знае какво се крие зад всичко това — присъедини се към него и винарят. — Не видяхте ли колко му прилича момчето?
— Най-добре ще е май да съобщим за станалото на майсторите в Честър, те може и да разберат — избоботи ковачът.
9
Младоженката се бранеше с ръце и крака, когато я довлякоха пред младия свещеник, и крещеше толкова силно, че Магнус щеше да й се притече на помощ, ако не го държаха толкова здраво. Нийл я хвана за ръцете и я разтърси.
— Вие ще се омъжите за мен — изрева той. — В противен случай ще пратя момчето още тази вечер при двора на граф Честър, за да стане негов паж…
Емелин го погледна гневно, но сподави воплите си. Сватбената церемония се състоя във вътрешния двор на крепостта в присъствието на гасконците и някои от собствените й слуги, които бяха придружили каруците. При последните думи на свещеника заваля дъжд като из ведро. Някои от рицарите изтичаха към каруците, други — в останалата без покрив кула, в която бяха настанени.
Уолтър придружи новата господарка на крепостта до тъй наречената господарска кула. След малко се върна и съобщи, че стълбата се е оказала прекалено тясна, за да се занесе леглото в покоите на младоженците. Нийл изруга и тръгна да търси Торъл, комуто заповяда да покаже на гасконците как да го разглобят.
Джосрън отведе Магнус в помещението на рицарите, където щеше да пренощува. Бурята бушуваше над крепостта и мълниите осветяваха върховете на кулите. Дъждът шибаше стените и локвите блестяха, черни от саждите.
Нийл помогна на рицарите да вкарат каруците под навеса при голямата порта.
— Ако по време на сватба вали, това е добро предзнаменование — извика му върналият се Уолтър и сложи ухилен в ръката на Нийл голям железен ключ. — Онова чудовищно легло е горе и вече е сглобено.
