45
Натисна няколко бутона на лаптопа и зареди някакъв текст.
— Това е непубликуван материал за Михаил Путьов, написан преди десет години.
Погледнах екрана.
— Е, и?
Тя обърна компютъра към мен.
— Авторът се казва Леонид Чернов, друг руски ядрен физик, който живее в Съединените щати. Текстът е от писмо до колегите му, в което възхвалява Путьов като гений и тъй нататък.
Не отговорих.
— А тук — Кейт превъртя екрана — Чернов пише, цитирам: „Путьов е много доволен от преподавателското си място и смята работата си за предизвикателна и даваща плодове, макар че човек може да се запита дали е толкова предизвикателна, колкото когато работеше в институт «Курчатов» по съветската програма за миниатюризация“. — Кейт ме погледна. — Край на цитата.
— Миниатюризация на
— На ядрени оръжия. Като например ядрени артилерийски снаряди или мини. А също и куфари бомби.
Трябваше ми половин секунда да проумея чутото и се почувствах като изритан в чатала.
— Мамка му… — Гледах тъпо светещия екран на лаптопа и мислите ми бясно препускаха през всичко, което бяхме чули, открили, научили и подозирали.
— Джон, мисля, че в Лос Анджелис и Сан Франциско има ядрени бомби. В куфари.
— Мамка му!
— Не зная каква е последната дестинация или дестинации на тези оръжия, дали самолетите на Мадокс ще ги откарат дотам, или ще бъдат натоварени на кораб, или…
— Трябва да задържим самолетите.
— Направено е. Обадих се на моя приятел Дъг Стърджис, който отговаря за въздушния контрол в офиса в Лос Анджелис, и му казах да постави двата самолета под наблюдение в случай, че пилотите се появят, или да конфискува самолетите като веществено доказателство по спешен федерален случай от първостепенна важност.
Кимнах. „Приятелят“ й Дъглас сто на сто беше някое бивше гадже от времето, когато бе работила в Ел Ей. Бях имал удоволствието да се срещна с тоя куроглавец, докато с Кейт гонехме Асад Халил из Калифорния, и не се съмнявам, че щеше да си строши задника от тичане за старата си мацка.
Въпреки това не виждах как Кейт може да даде ход на мащабна операция само с едно телефонно обаждане до някакъв помощник специален агент в Ел Ей. Вярно е, че механизмите на действие на ФБР си остават мистерия за мен, но все пак като че ли още си спомням йерархичната стълбица.
Попитах я за това.
— За Да избегна преминаването през Том Уолш, трябваше да моля — да умолявам Дъг — да гледа на това като на анонимно предупреждение за терористична заплаха. Това всъщност ще затъркаля топката още по-бързо, ако Дъг каже, че предупреждението звучало достоверно и тъй нататък.
— Ясно. И той ще го направи?
— Каза, че би могъл. Обясних му, че аз… и ти… имаме известни проблеми с доверието във ФКТС и тъй нататък, но че разполагам с изключително достоверна информация, че това
— Добре. Схванах. А той е и твой човек, така че е готов да заложи главата си за теб.
— Не би заложил главата си за никого. Но е длъжен да реагира на достоверна терористична заплаха.
— Аха. И освен това знае, че на теб може да се вярва.
— Можем ли да продължим нататък?
— Да. Просто исках да зная, че нещата са в подходящите ръце.
Тя продължи:
— Дадох на Дъг имената на Том Блек и Елуд Белман и му казах, че Блек вероятно ще отседне в хотел в Лос Анджелис, а Белман — в Сан Франциско, и че е необходимо пилотите да бъдат открити възможно най- бързо. Казах му подозрението си, че в куфарите има атомни бомби.
Кимнах. Ясно бе, че това е правилен ход.
— Това привлече ли вниманието му?
Тя подмина въпроса ми.
— Обеща незабавно да започне издирването в Ел Ей, да се обади на офиса в Сан Франциско и да съобщи на всички местни правозащитни служби в двата града и предградията. Освен това ще говори с шефа си в Ел Ей и двамата ще се обадят на шефовете в Ню Йорк и Вашингтон. Дъг ще потвърди, че вярва в достоверността на информацията въз основа на специфичното й естество и тъй нататък, и ще опише какви мерки взема.
— Добре. Но ако се окаже, че четирите куфара са пълни с порнография за арабските приятели на Мадокс, Дъг ли ще опере пешкира? Или ще те изпее?
Тя ме погледна в очите.
— Мислиш ли, че съм сгрешила?
Замислих се за момент.
— Не. Мисля, че си права. Четири атомни бомби! С теб съм.
— Добре. Благодаря — отвърна тя и продължи: — Казах на Дъг да изиска повишаване на нивото на заплаха от вътрешен тероризъм.
— Това ще накара ония от офиса в Ел Ей да изпопадат от сърфовете си. Все пак обаче не е точно вътрешна заплаха — напомних й.
— Не е. И Бейн Мадокс не е терорист… е, може пък и да е. Но не можех да реша как да класифицирам заговора да се изнесат от страната четири атомни бомби, така че казах на Дъг: „Приеми го като повишена вътрешна заплаха, докато смятаме, че куфарите са още в Ел Ей и Сан Франциско“.
— Добър ход.
— ФБР в двата града ще се свърже с всички местни таксиметрови компании и ще провери дали някой от шофьорите няма да се сети да е качвал на летището мъж с голям черен кожен куфар. Но мисля, че това е донякъде излишно, защото, както знаеш, много от шофьорите са чужденци и не обичат да говорят пред полицията и ФБР.
Това трудно можеше да се нарече политически коректно изявление от страна на федерален служител, но ситуацията беше напечена и се налагаше дори федералните да се върнат в реалния свят.
— Имаме по-добро описание на куфарите, отколкото на пилотите и вторите пилоти — продължи тя. — Помолих Дъг да се обади във ФАА и да поиска снимките от удостоверенията на Блек и Белман незабавно да бъдат пратени по имейла на ФБР в Ел Ей и Сан Франциско. И тогава за свое най-голямо изумление научих, че пилотските книжки нямат снимки.
— Сериозно? Пореден невероятен пример на безумната глупост на ФАА в епохата след единайсети септември.
— Именно. Затова използвах записаните във ФАА адреси на пилотите, за да се добера до
— Виждам, че си била доста заета, докато ме е нямало.
— Станах наистина много заета, след като си дадох сметка, че може би си имаме работа с атомни бомби в куфари.
— Аха. И как е Дъг?
— Бях прекалено заета, за да го питам. Но ти праща много поздрави.
— Много мило. — Да си го начука. — Доволен ли остана, че му казваш как да си върши работата?
— Джон, аз имах информацията и бях мислила върху всичко това, а той беше… ами, зашеметен. Така че да, оцени намесата ми.
— Добре. — Спомних си също, че изглеждаше откровен тъпак.
Замислих се за това ново и неочаквано развитие на нещата и умът ми се опита да изчисли всички ъгли,
