Частен клуб

— Какво да кажа, ако съпругът й се върне и започне да я търси?

— Истината — отвърнах. — Направете ми една услуга. Ако не се върнем до сутринта, обадете се на майор Ханк Шефър в централата на щатската полиция в Рей Брук. Шефър. Става ли? Кажете му, че Джон е оставил някои неща за него в Езерната къща. И успех на търга.

Тя погледна часовника си, възкликна: „О… Боже…“ и затръшна вратата.

Върнах се в микробуса и потеглихме.

Кейт зареждаше двата пълнителя.

— Ама че мазен микробус!

— Мислиш ли?

Помислих за кратката си среща с Уилма.

— Ще се върнем преди сутринта — каза Кейт.

Оптимистка.

Часовникът на таблото показваше 15:10, което не можеше да е истина. Според ръчния ми часовник беше 18:26 и явно щяхме по светски начин да закъснеем за коктейла.

Имах чувството, че на някакво неизвестно място тиктака друг часовник.

46

— Какво написа в имейла до Уолш? — попитах.

— Казах ти.

— Надявам се, не си споменала, че отиваме в Къстър Хил Клуб на коктейл и вечеря.

— Споменах.

— Не трябваше. Сега хайката ще ни засече. Или ще ни изпревари.

— Не, няма. Казах ти, че пуснах имейла като задача, която ще се изпълни по-късно. Изпращане със закъснение, в седем часа.

— Изобщо не съм чул такова нещо.

— Специално е разработено за ситуации като тази и за хора като теб.

— Сериозно? Хитра работа.

— Искаш да си вътре в Къстър Хил, преди някой да разбере, че дори отиваш там — обясни тя. — И по времето, когато Том Уолш прочете съобщението ми, ние, да се надяваме, вече ще решаваме някои въпроси на място. Нали така?

— Така.

— И ще сме герои.

— Да.

— Или трупове.

— Е, стига си мислила негативно.

— Искаш ли да обърнеш?

Погледнах напред.

— Защо? Забравил ли съм нещо?

— Джон, не мислиш ли, че моментът е може би подходящ да си седнеш на задника?

— Не, не е подходящ. За да ми досаждаш ли дойде, или за да ми помагаш?

— За да ти помагам. Но ако продължиш към централата на щатската полиция, ще реша, че това е много умно от твоя страна.

— Не: ще си помислиш, че съм пъзливо безволево мекотело.

— Никой не би могъл да нарече точно теб по този начин. Но понякога, като сега например, благоразумието е за предпочитане пред храбростта.

— Някои мекотели казват така. Виж какво, не съм глупак. Но това е лично, Кейт. Свързано е с Хари. Освен това налице е елементът време. СНЧ станцията е или ще бъде приведена в работно състояние и не зная дали някой от правозащитните служби ще успее да стигне до Къстър Хил по- бързо от нас, а ние и без това сме поканени.

— Това може да е, но може и да не е вярно.

— Вярното е, че искам парче от кучия му син, преди някой друг да успее да се докопа до него.

— Зная. Но дали си склонен да рискуваш и да допуснеш възможен ядрен инцидент само за да изпълниш личната си вендета?

— Виж какво, ти пращаш имейла със закъснение.

— Аз мога още сега да се обадя на майор Шефър или Лайъм Грифит — посочи тя.

— Ще го направим точно преди да влезем в Къстър Хил. Засега трябва да стигнем дотам без проблеми.

— Мислиш ли, че Мадокс ще изпрати СНЧ сигнала тази нощ?

— Не зная. Но трябва да приемем, че поканата към нас е свързана по някакъв начин с графика му. Включи радиото и виж дали няма извънредни новини за ядрени взривове някъде. Ако има, мога да намаля и да не се притеснявам, че закъсняваме за вечеря.

Тя включи радиото, но не стана нищо.

— Не работи.

— Може би СНЧ вълните са заглушили КВ и УКВ. Провери на СНЧ канала.

— Много смешно.

Вече бях на шосе 56 в посока към Саут Колтън. Извадих ключовете на хюндая от джоба си и ги пъхнах в ръката й.

— Спирам при бензиностанцията на Руди, ти взимаш хюндая и продължаваш към щатската полиция.

Тя отвори прозореца и изхвърли ключовете.

— Това ще ми струва петдесет долара.

— Добре, Джон, ще стигнем там след двадесет минути. Дай да използваме това време да решим какво следва да очакваме и какво трябва да кажем и да направим. Освен това трябва да обсъдим планове за действие в непредвидени ситуации и каква е целта ни там.

— Имаш предвид ловен план ли?

— Да, ловен план.

— Аз пък си мислех, че ще импровизираме.

— Не съм на това мнение.

— Добре… значи първо, не позволявай проверка с металотърсач. И в никакъв случай — претърсване.

— Това се разбира само по себе си.

— Не ми се вярва да се опитат, освен ако всички преструвки, че сме поканени на вечеря, не отпаднат.

— А ако опитат?

— Е, ако поискат оръжието ни, ще им покажем и пистолетите, и значките си.

— А ако се десетима, въоръжени с пушки?

— Тогава влизаме в режим федерален агент и им казваме, че са арестувани. И да не забравяме да споменем на Мадокс, че цялата Група Б на щатската полиция в Ню Йорк знае къде сме. Това е един от основните ни козове.

— Зная. Но всъщност все още никой не знае накъде сме тръгнали. Ами ако на Мадокс не му пука кой знае къде сме? Ако Ханк Шефър е в кухнята и готви, а шерифът приготвя коктейлите? Ами ако…

— Не изкарвай Мадокс някакъв титан, особено на мисълта. Наистина е умен, богат, силен и безскрупулен. Но не е Супермен, скъпа — казах и добавих: — Аз съм Супермен.

— Добре тогава, Супермен, какво още трябва да направим, за да си останем живи и здрави?

— Не си поръчвай замразено дайкири или нещо, в което може да се сложи дрога — посъветвах я. — Пий от онова, което пие и той. Същото се отнася за храната. Внимавай. Спомни си за Борджиите.

— Ти си спомни за Борджиите. Джон, кълна се, би ял чили и хотдог дори и да