Включих на спикърфон.
— Не съм много сигурен, но гледам някакво меню на френски.
Майор Шефър не беше особено развеселен.
— Получихте ли съобщението ми, че колата ви е на Върха?
— Получих го. Благодаря.
— Приятелят ви Лайъм Грифит не е много доволен от вас.
— Да си го начука.
— Да му предам ли?
— Сам ще се погрижа. Между другото, ходих до Къстър Хил Клуб и не видях никакъв пост там.
— Там са били — отвърна той. — Изтеглих ги към шосе 56, защото черният джип продължаваше да обикаля наоколо. Разположил съм друг екип на просеката, ако някой реши да мине по нея.
— Добре. Някакви новини от хората ви?
— Никой не е пристигал в Къстър Хил Клуб с изключение на вас в бял хюндай на „Ентърпрайз“, а също и една сервизна кола на „Потсдам Дизел“. — Описа ми подробно собственото ми пристигане и заминаване и попита: — Какво правехте там, по дяволите?
— Ще стигна и дотам. Сервизната кола тръгнала ли си е вече?
— Не и при последната ми проверка преди пет минути. Никой друг не е напускал имота, така че предполагам, че онзи Путьов е все още там. Забелязахте ли някакви следи от него вътре?
— Не. Следиха ли ме, след като напуснах Къстър Хил Клуб?
— Не.
— Защо?
— Защото ми се обадиха директно от колата на пътя и ми казаха, че е автомобил на „Ентърпрайз“, нает от някой си Джон Кори. Казах им, че сте в играта.
— Добре. — Ако това бе истина, то щатската полиция не бе видяла размяната на колите на бензиностанцията на Руди. Ако ме пързаляше, значи знаеха за микробуса. Това обаче щеше да има значение само ако не се доверявах на майор Шефър. Освен това наистина щях да забележа, ако ме бяха следили.
— Какво правихте там? — отново попита майор Шефър.
— Преценявах заподозрения и събирах проби за анализ.
— Какви проби?
— Косми и власинки от килими.
Разказах му какво съм направил. Майор Шефър ме изслуша, след което попита:
— Къде са сега тези материали?
— У мен.
— Кога ще ми ги дадете?
— Мисля, че първо има за решаване един свързан с юрисдикцията въпрос.
— Не, няма. Убийството е щатско престъпление.
— Не сте го класифицирали като убийство — напомних му.
Последва мълчание — майор Шефър размишляваше върху последиците от изчаквателната си позиция.
— Бих могъл да ви арестувам за задържане на веществени доказателства — каза най-сетне.
— Бихте могли, ако можехте да ме намерите.
— Мога да ви намеря.
— Не. В бягането наистина съм добър — казах. — Ще помисля какво е най-добро за това разследване, както и за мен и партньора ми.
— Не мислете прекалено дълго. Какво каза Мадокс?
— Говорихме си за мечки. Уведомих го, че е свидетел в разследване на евентуално предумишлено убийство. — Обясних на майор Шефър как точно се бе стигнало дотам. — Сега трябва волно или неволно да ни сътрудничи, а освен това леко му подпалих чергата.
— Да. Разбирам как работи това, детектив — отвърна Шефър. — Благодаря ви. Откога убийството в щата Ню Йорк се води федерално престъпление?
— Откога смъртта на Хари Мюлер се е превърнала в убийство?
Майор Шефър очевидно не бе на седмото небе от мен и моите методи, така че не отговори на въпроса ми.
— Мадокс вече може и да сътрудничи на разследването, но вие никога няма да го видите отново в отсъствието на адвоката му — уведоми ме той.
Запитах се дали адвокатът на Мадокс ще идва на вечерята. Във връзка с това реших да не казвам на Шефър за поканата на Мадокс, докато не се окажа в непосредствена близост до Къстър Хил. Трябваше да знае къде се намирам в случай, че възникне проблем. Но не исках да научава
— Добре, направих ви някои услуги, а вие ми отговорихте със същото — каза той. — Мисля, че в това отношение сме квит.
— Всъщност искам да ви помоля за още няколко услуги.
— В писмена форма.
— А след това и аз ще ви направя услуга.
Отговор не последва. Май беше вбесен. Въпреки това продължих:
— Като стана дума за дизел, разбрахте ли колко големи са онези генератори в Къстър Хил?
— Това защо трябва да е важно?
— Не зная дали е важно. Сигурен съм, че не е. Но видях онази постройка и…
— Да. Аз също я видях, когато ходих на лов.
Последваха няколко секунди мълчание, после той каза:
— Наредих да се обадят в „Потсдам Дизел“, но или моят човек е записал погрешно информацията, или оттам не са прочели правилно данните.
— В смисъл?
— Моят човек твърди, че му казали, че генераторите произвеждат две хиляди киловата. — Той направи пауза —
— Има ли разлика?
— Има, ако си пъхнеш оная работа в контакта. — Шефър смени темата. — Нека ви дам един съвет.
— Добре.
— Не сте в бизнеса само за себе си. Това е колективна работа. Върнете се в отбора.
Кейт вдигна ръка в знак на подкрепа.
— Малко е късно за това — отвърнах.
— Вие и жена ви би трябвало да дойдете
Винаги е приятно отново да те канят у дома. Наистина е изкусително, но аз вече нямах доверие на семейството си.
— Мисля, че вече разполагате с всички федерални агенти, които ви трябват.
— Ще се срещна с вас някъде другаде и ще се погрижа да се чувствате… в по-голяма безопасност — предложи той.
— Добре. По-късно ще ви кажа къде да се чакаме.
Затворих, преди да успее да отговори, и погледнах към Кейт.
— Джон, мисля, че трябва да идем…
— Край на дискусията. Нова тема. „Потсдам Дизел“.
Вдигнах телефона и набрах номера, който бях запомнил от надписа върху сервизната кола.
— „Потсдам Дизел“ — обади се млад женски глас. — Казвам се Лу Ан. Какво обичате?
Включих спикърфона.
— Здрасти, Лу Ан. Обажда се Джо, домакинът на Къстър Хил Клуб.
