Частен клуб

му. Това да ти се вижда смислено?

— Не. После се обадих на Гарет Авиейшън Сървис в международното летище в Лос Анджелис и разговарях с някакъв си Скот, който ме остави на изчакване и поразпита колегите си. Разказа ми горе-долу същата история — два големи черни куфара и фирмен микробус до такситата.

— Аха. Е, явно тези четиримата са имали едни и същи инструкции — да вземат таксита до мястото, където е трябвало да отидат с куфарите.

— Изглежда точно така.

— И тъй, съвсем ясно е, че двата екипажа са имали тайна дестинация или дестинации в Ел Ей и Сан Франциско и затова всеки от тях е взел такси, за проследяването на което ти трябва повече от страхотен късмет. Въпросът е, има ли всичко това нещо общо с безумния план на Бейн Мадокс да стане император на Северна Америка, или с каквото там се е заел? Или изобщо не е свързано?

— Мисля, че е свързано.

— Това ли е лошата новина?

— Трябва ни повече контекст — отвърна тя. — А сега ми разкажи за разговора ти с Мадокс.

— Добре. После ще ми кажеш ли лошата новина?

— Да. Освен ако не се сетиш сам, преди да сме свършили останалите неща от дневния ред.

— Сериозно предизвикателство. Добре, имам ли всичко необходимо, за да се сетя?

— Намираш се в точката, където бях аз, когато се сетих. После открих още едно сведение, което потвърди онова, от което се страхувах.

— Добре. Еха.

Замислих се и в главата ми нещо започна да се оформя, но преди всичко да застане на мястото си, Кейт каза:

— Твой ред е. Къстър Хил, Бейн Мадокс.

Всички пътища водят към Къстър Хил и Бейн Мадокс.

44

Върнах се на дивана, а Кейт се настани във фотьойла.

— Добре. Първо, Бейн Мадокс едва ли не ме очакваше. Великите умове мислят по сходен начин — обясних.

Обичам, когато завърта очи. Страхотна е.

— Домашния персонал като че ли го няма, но охраната е на мястото си, както и Карл.

Разказах накратко за срещата си с Бейн Мадокс, включително отклоняващите се дискусии за раняването при изпълнение на дълга и странната обсебеност на Мадокс от мечки.

— Възможно е обаче тези теми да не са отклоняващи се — казах. — Може би Мадокс просто е говорил алегорично.

— На мен лично ми приличат на мачовски глупости.

— Да. Това също. По-важното е, че официално съобщих на господин Бейн Мадокс, че е свидетел във вероятно предумишлено убийство. — Разказах й измисленото си подозрение, че убиецът на Хари е някой от охраната му. — И тъй, в момента сме го поставили натясно.

— Убийството на федерален агент не е федерално престъпление — напомни ми Кейт.

— Е, би трябвало да бъде.

— Но не е. Юрисдикцията е на щатската полиция на Ню Йорк. С други думи, на майор Шефър — уведоми ме тя. — Не си ли го учил това в колежа по наказателно право?

— Преподавам го. А не го практикувам. Всъщност прикрил съм се чрез словесна атака, което е федерално престъпление. Мадокс обаче не е адвокат — добавих. — Той е заподозрян.

— Но си има адвокат.

— Не експлоатирай жестоко дребните риби.

Тя ме изгледа малко раздразнено, но отстъпи.

— Признавам, че е било добър ход. Тогава ли те покани на вечеря?

— Всъщност да. Ще събере част от информацията, за която го помолих.

— Да бе. Е, сега ще трябва официално да уведомиш майор Шефър и Том Уолш какви си ги надробил.

— Ще ги уведомя.

— Кога?

— По-късно.

Продължих да разказвам за какво разговаряхме с Мадокс, но не споменах момента, когато обмислях класическото просто решение на сложния проблем. Искаше ми се да кажа на своята жена и партньор: „Както Мадокс е решил проблема Хари Мюлер с четиринайсет грама олово, така аз реших целия проблем Мадокс за по-малко време, отколкото ми трябваше да вдигна мечето за косми от килима“. Но не го казах.

— Мадокс изрази съболезнованията си за Хари, макар да не беше в състояние да си спомни името му.

Кейт ме погледна.

— Искаше да знае дали има някакъв фонд, в който да участва.

Тя продължи да ме гледа и мисля, че заподозря, че съм си мислил за експедитивното правосъдие, прилагано от време на време спрямо убийците на ченгета.

— Обадих се на приятелката на Хари, Лори Баник — каза тя.

Това ме изненада, но си дадох сметка, че вече би трябвало да съм го направил.

— Много мило от твоя страна.

— Беше тежък разговор, но я уверих, че правим всичко възможно да разберем точно как е станало.

Кимнах.

— Лори ми каза да ти предам много поздрави. Радва се, че ти си се заел със случая.

— Каза ли й, че вече не работя по него?

— Не. — Кейт ме изгледа. — Последния път, когато направих справка, двамата с теб работехме по него.

Спогледахме се и разменихме нещо като усмивки. Смених темата.

— И тъй, Мадокс в момента се чувства притиснат и е възможно да направи нещо глупаво, отчаяно или умно.

— Мисля, че е направил и трите, като те е поканил на вечеря.

— Нас, скъпа. И мисля, че си права.

— Зная, че съм права. И тъй, защо просто не тръгнеш по свирката му и не се появиш? Или пък да направиш нещо по-умно, като например да не се появиш. Сега вече мога ли да се обадя на Том Уолш?

Не обърнах внимание на думите й и продължих разказа си:

— Освен това направих добър оглед на задния двор на Мадокс от кабинета му на втория етаж. Има спално помещение, достатъчно да побере двадесет или тридесет души, но предполагам, че дежурните са не повече от половината. Освен това има една каменна постройка с три комина, от които бълваше дим, а пред нея беше паркирана сервизна кола на „Потсдам Дизел“.

Тя кимна и повтори:

— Може би сега е времето да споделим тази информация. Аз ще се обадя на Том, а ти звънни на майор Шефър.

— Добре. Първо ще се обадя на Ханк Шефър, така че да имаме повече неща, за които да си бъбрим с Том Уолш.

Станах, отидох до телефона на бюрото и използвах телефонната си дебитна карта, за да се обадя в централата на щатската полиция в Рей Брук.

За детектив Кори майор Шефър беше на разположение.

— Къде сте? — попита веднага.