Частен клуб

— Естествено. Нали имат повече букви в азбуката си. — Прозинах се и чух как стомахът ми изкъркори.

— За друга разлика става дума. — Тя отново погледна бележките си. — Чуй това. Както видяхме, нашите изпращат сигнали до подводниците като предупредителен звънец, докато руснаците в по-напечените моменти пращат непрекъснато съобщение, в което се казва „Всичко е наред“. Когато позитивното съобщение прекъсне, това означава, че е на път нов, тревожен сигнал, и ако той не пристигне за необходимото за това време — около половин час, — се приема, че предавателната станция е унищожена и подводниците имат правото да изстрелят ракетите си по предварително набелязаните цели в Съединените щати, Китай или където и да било другаде.

— Господи, надявам се да си плащат навреме сметките за тока.

— Аз също. Затова нашият СНЧ приемник в Гренландия е успял да проследи руския сигнал до Колския полуостров — защото пращали онова непрекъснато съобщение „Всичко е наред“ в периода на обтегнати взаимоотношения, които според статията са били предизвикани от нас. Така сме накарали руснаците да включат системата си и сме успели да открием предавателя.

— Еха. Не сме ли хитри, а? Това се казва ядрена политика на ръба. Не трябва ли да сме щастливи, че Студената война приключи?

— Да. Но това ме кара да мисля, че Мадокс, след като е успял да се сдобие с американските кодове, може да се е сдобил и с руските — каза Кейт. — Според тази статия — между другото написана от швед — руският софтуер за криптиране не бил толкова сложен и непробиваем като нашия, така че е възможно Мадокс да е преминал на честотата на руснаците и да се опитва да изпрати фалшиви сигнали до руския флот, който да удари… Китай, Близкия изток или когото там не харесва напоследък.

Замислих се.

— Ако руските кодове са по-лесни за разбиване, това е наистина възможно. Един и същи СНЧ предавател в Къстър Хил, различни атомни подводници. Още нещо интересно около Сънчо?

— Само че индийците се опитват да построят СНЧ станция.

Седнах на дивана.

— За какво им е, по дяволите? Томахавки ли ще изстрелват? Имат си казина, за Бога.

— Джон, не индианците. Индийците.

— О…

— Те изграждат свой атомен подводен флот. Същото се отнася за китайците и пакистанците.

— Ама че гадост. След тях ще дойде ред на пощенските служители. После можем да си целунем задниците за сбогом.

— Всъщност светът е станал много по-опасно място, отколкото беше по времето на Студената война. Тогава бяхме само ние и те.

— Така е. Каква е средната цена на къща в Потсдам?

Тя май не се сещаше и седна на бюрото, потънала в мисли. Накрая каза:

— Открих също и някои… не много добри новини.

— Тоест лоши новини?

— Да.

— Какви?

— Още се опитвам да ги проумея. Нека първо приключим с останалото, така че да имаме някакъв контекст.

— Да не би майка ти да ни идва на гости?

— Това не е шега.

— Добре. Какво имаме после?

— Михаил Путьов.

42

— Михаил Путьов — казах аз. — Нямаше никаква следа от него в Къстър Хил. Какво е положението с дома и работата му?

— Обадих се в кабинета му и секретарката, госпожица Крабтрий, каза, че отсъства. Казах, че съм лекар и че става въпрос за сериозен здравословен проблем.

— Добър номер. Никога не съм го използвал.

— Винаги действа. Както и да е, госпожица Крабтрий омекна малко и каза, че доктор Путьов не бил идвал на работа, не се бил обаждал и че при опитите й да го открие на мобилния му телефон веднага се включвала гласовата поща. Звъняла също и на съпругата му, но госпожа Путьов не знаела къде е мъжът й. Очевидно не е казал на никого къде отива.

— Успя ли да научиш номера на мобилния му телефон?

— Не. Отказа да ми го даде, но ми остави своя за всеки случай, а аз й дадох номера на пейджъра си. Стори ми се загрижена — добави Кейт.

— Добре, значи Михаил е направил самоотлъчка от МТИ. А от дома?

— Също. Госпожа Путьов насмалко да се разридае. Каза, че дори когато е с любовницата си, Михаил се обаждал и измислял някаква причина да не се прибере.

— Добър съпруг.

— Джон, не бъди такъв задник.

— Майтапя се. Значи Михаил не само е в самоотлъчка, а е изчезнал безследно.

— Да, що се касае до съпругата и секретарката му. Възможно е обаче да е все още в Къстър Хил Клуб.

Поклатих глава.

— Ако беше, е щял да се обади. Човек в неговото положение, с федерални придружители, не може просто да изчезне и да остави жена си, семейството си и колегите си да мислят дали да не звъннат на ФБР. Това е последното, което би искал да направи.

Кейт кимна.

— Тогава…?

— Е, явно не всеки, който влезе в Къстър Хил Клуб, излиза в същото състояние, в което е дошъл — казах аз.

— Явно не. Бил си вече два пъти там — добави тя. — Искаш ли да пробваш отново?

— Току-виж от третия път станало.

Тя пренебрегна това подмятане и продължи:

— И тъй, потърсих в Гугъл „Путьов, Михаил“ и попаднах на някои публикувани статии и неофициални неща, писани за него от други физици.

— Харесват ли го?

— Уважават го. Той е звезда в света на ядрената физика.

— Много мило. Тогава защо кръжи около Бейн Мадокс?

— Би могло да има професионални връзки. Макар че, доколкото знаем, може и да е някакво лично познанство. Може просто да са приятели.

— Тогава защо не е казал на жена си къде отива?

— Това е въпросът. Както и да е, знаем със сигурност, че ядреният физик Михаил Путьов е бил гост в Къстър Хил Клуб и сега е в неизвестност. Всичко извън това е само предположение.

— Правилно. Хей, а обади ли се във Върха?

— Да. Имаше две съобщения от Лайъм Грифит. Било много спешно и трябвало веднага да се свържем с него.

— Спешно за кого? Не за нас. Каза ли, че сме на пазар за глави на лосове в Лейк Плесид?

— Казах на Джим на рецепцията да казва на всеки, който ни търси, че ни очакват за вечеря.

— Добре. Това може да поохлади Грифит, докато не цъфне във Върха и не открие, че са го насадили. Урлш звънял ли е?

— Не.

— Виждаш ли? Шефът ни е отвързал каишките. Хубав човек.