Частен клуб

си чорапи в пансиона на Уилма.

Кейт вдигна слушалката.

— Освен това я помоли да ти се обади незабавно, ако мъжът ти мине покрай къщата с бял хюндай — добавих.

Очаквах да бъда наречен инфантилен идиот, но вместо това Кейт се усмихна.

— Добре.

Доста странно чувство за хумор от нейна страна.

Кейт звънна, благодари на Уилма за лаптопа и обеща да й го върне преди шест и половина.

— Мога ли да ви помоля за още две услуги? Трябва ми някакъв лейкопласт или скоч. С удоволствие ще го платя. Благодаря. О, и ако случайно видите мъжа ми да минава с бял хюндай, бихте ли ми звъннали незабавно? — Усмихна се, докато Уилма казваше нещо. — Просто приятел, но… ами… да…

— Кажи й, че ти трябва достатъчно лепенка за ръцете и краката, и да провери също за бита сметана.

— Момент, моля… — Тя покри слушалката и едва сдържа смеха си. — Джон…

— И да ни се обади, ако изобщо види кола да се движи към Езерната къща.

Кейт ме погледна отново и кимна.

— Съпругът ми може да кара и друга кола. Така че, ако изобщо нещо тръгне към Езерната къща… да, благодаря ви.

Затвори телефона и се обърна към мен.

— Уилма ме посъветва приятелят ми да премести микробуса си и ми напомни, че задната врата е на верандата.

Добре се посмяхме. Точно от това имахме нужда.

— Сякаш не зная как да изкарам мъж през задната врата — каза Кейт.

— Всичко ми знаеш ти…

Тя се усмихна и каза сериозно:

— Е, сега Уилма е нашият страж.

— Мотивирана е.

Кейт кимна.

— Понякога мислиш добре.

— Защото и аз съм мотивиран.

Както и да е, прегърнахме се и се целунахме със закъснение, след което Кейт ме информира:

— За утре съм запазила билети за самолета от летище „Ла Гуардия“ в Сиракуза в осем и половина сутринта. Това е първият възможен полет, който успях да намеря.

Точно в момента не ми се спореше по този въпрос.

— Надявам се, че не си използвала кредитната си карта.

— Не приемаха чекове по телефона.

— Е, като стигнеш на летището, прати много здраве на Лайъм Грифит от мен.

— Джон, не могат да получат толкова бързо информацията за кредитна карта… е… можем през нощта да стигнем до Торонто. Оттам има много полети до Ню Йорк и Нюарк.

— Няма да пресичаме границата на страната. Добре, какво свърши ти?

Тя отвори бележника си.

— Така. Първо, както казах, не успях да се свържа с майор Шефър. Звънях му два пъти и му оставих съобщения, че ще го търся отново. Но не мисля, че той иска да говори с мен. Може би ти ще имаш повече късмет.

— Ще му се обадя по-късно — казах и се излегнах на дивана. — При Гьола на Макюън нямаше негови хора.

— Може да са се скрили.

— Може би. А може Шефър да ни е дръпнал шалтера.

— Но ти така или иначе се хвана.

— Оставих бележка върху една бреза.

Кейт продължи:

— Проверих списъците на пътниците, резервациите и договорите за наем. Не изскочиха никакви стряскащи имена с изключение на Пол Дън и Едуард Улфър. Както и, разбира се, Михаил Путьов. — Тя хвърли поглед на бележките си. — Имаше и някои други имена, които ми звучаха познато, но може би това е защото чета за тях. Например Джеймс Хокинс. Това познато ли ти звучи? И не ми казвай, че е играл трета база за „Янките“.

— Добре, не е играл. Провери ли го в Гугъл?

— Проверих го. Наистина има Джеймс Хокинс в Генералния щаб. Генерал от Военновъздушните сили. Но не мога да кажа дали става въпрос за един и същи човек.

— Е… ако е бил в Къстър Хил Клуб, най-вероятно е той. Наел ли е кола?

— Не. Пристигнал е от Бостън в събота, в девет и двадесет и пет сутринта, и е заминал обратно за Бостън с полета от дванайсет и четиридесет и пет в неделя, а оттам е направил прекачване за Вашингтон.

— Добре… ако е ходил в Къстър Хил Клуб, най-вероятно е бил взет от микробуса. Интересно е, че Мадокс не е пратил фирмените си самолети за нито една от тези важни клечки. Предполагам, че сигурно не е искал да се прави пряка връзка между тях. А това винаги е малко подозрително.

— Често важните държавни служители просто не приемат скъпи подаръци или услуги от богати хора. Въпрос на морал.

— Тогава е още по-подозрително. И тъй, на срещата у Мадокс е присъствал и член на Генералния щаб. Генерал от Военновъздушните сили.

— Чудя се дали тези гости са знаели, че Хари е там и какво се е случило с него…

Не можех да си представя, че хора като тези биха станали съучастници в убийство. От друга страна, ако залогът е достатъчно висок, всичко е възможно.

— Някаква друга информация от летището?

— Това е. За останалите десетки имена ще ни трябва екип, който да се заеме със списъците и да установи кои са тези хора и каква връзка биха могли да имат с Бейн Мадокс — ако изобщо съществува такава връзка.

— Надявам се колегите ни вече да работят върху това. Ние обаче така и няма да разберем резултатите.

Тя не коментира думите ми и продължи:

— После влязох в интернет и потърсих в Гугъл Бейн Мадокс. Открих учудващо малко информация.

— Не е чак толкова учудващо.

— Предполагам. Повечето от сведенията са корпоративни факти — че е главен изпълнителен директор и основен акционер на Глобъл Ойл Корпорейшън. Горе-долу това е всичко. Много малко биографични данни, почти нищо лично. Никакво споменаване на бившата му жена и децата, само половин дузина цитати от публикувани източници и нито една неофициална дума или коментар от когото и да било.

— Явно има възможност да трие лични блогове и друга странична информация.

— Явно. — Кейт погледна бележките си. — Единственото горе-долу интересно е, че половината от активите му в петрол и газ и половината от танкерите му принадлежат на анонимни собственици от Близкия изток.

Замислих се над думите й и над казаното от Мадокс по време на беседата ни, че петролният министър на Ирак му е личен приятел. Това означаваше, че подобно на повечето западни петролни магнати, той е трябвало да целува нечий задник в Пясъчната страна. Но тъй като Мадокс не ми приличаше на любител на подобни целувки, може би планираше начин да елиминира партньорите си веднъж и завинаги. Може пък голямата му цел да беше точно тази.

— Нещо друго за Мадокс?

— Това е — каза Кейт. — После търсих информация за СНЧ. Няма кой знае какво повече от онова, което ни каза Джон Насеф, с изключение на това, че руснаците използват своята система по различен от нас начин.