Частен клуб

четири куфара бомби.

— Точно така — потвърди Мадокс. — Всъщност вече започнах предаването.

Мамка му!

— Приближете се — каза той. — На колене.

Двамата с Кейт тръгнахме на колене към пулта, докато стоящият зад нас Карл не се обади:

— Спрете.

Спряхме.

— Виждате ли трите прозорчета? — попита Мадокс.

Сочеше някаква черна кутия върху пулта. В първото прозорче се вихреха главозамайващо червени букви.

— Изпратих първата буква от трибуквения код, който ще задейства четирите детонатора — обясни Мадокс. — Можех да сложа часовников механизъм във всеки куфар, но в такъв случай моментът на взрива щеше да бъде определен предварително и нямаше да мога да го контролирам. Затова избрах детонация по команда от моето СНЧ радио, което е идеално за целта и съвсем просто. Най-сетне разходите за станцията се оправдават.

— Знаеш ли, Бейн, можеш да търсиш нефт с тези вълни — казах.

Той се усмихна.

— Виждам, че си се подготвил прилежно. Не ми трябва да търся нефт. Вече зная къде се намира и настоящите му собственици скоро ще бъдат гръмнати.

— Защо правиш това?

Той ме погледна.

— А, въпросът „защо“ — отвърна и запали цигара. — Защо ли? Защото ми дойде до гуша, защото ми писна от толкова импотентни президенти лизачи на арабски гъзове. Затова.

Реших, че самият той е лизал някой арабски задник и сега е настанал моментът на разплатата. Реших също така да му играя по гайдата.

— Знаеш ли, Бейн, двамата с Кейт виждаме това всеки ден в работата си. Нелегални мюсюлмански имигранти, третирани като конституционни съдии, заподозрени терористи, защитавани от пълчища адвокати и заплашващи, че ще те съдят за незаконен арест. — Продължих да се оплаквам от проблемите с работата, но странно защо Мадокс като че ли не проявяваше интерес. — Разбирам разочарованията ти, но да гръмнеш четири ядрени бомби в Пясъчната страна няма да реши проблема. Само ще го направи още по-лош.

Той се разсмя. Това ми се видя странно.

Мадокс отново се завъртя, натисна няколко копчета на клавиатурата и обясни:

— Всяка буква трябва да бъде кодирана с четирибуквен код.

— Точно така — съгласих се. — Искаш ли да поговорим за това?

Той май не ме чу: бе погълнат от показанията на дисплеите и слушаше нещо в слушалките, които държеше до ухото си.

Забелязах, че първото прозорче на черната кутия е престанало да превърта букви и се е спряло на яркочервената „Б“.

— Когато пристигнат, щатската полиция и ФБР ще изключат генераторите и ще съборят стълбовете на антената — обади се Кейт.

Мадокс — продължаваше да си играе с електрониката — отговори, без да се обръща:

— Кейт, първо, те все още дори не са напуснали полицейската централа, която се намира на около час път. Второ, изобщо нямат представа какво става тук. Трето, дори и да стигнат за половин час, вече ще са закъснели. Всичко ще свърши след по-малко от двайсет минути.

Буквите вече се превъртаха във второто прозорче на черната кутия.

Мадокс се завъртя в стола си.

— Пратена е втората буква и четирите приемника в куфарите ще я уловят след петнадесет минути.

Реших, че се майтапи и ни баламосва с това колко време остава, така че реших да му покажа, че наистина сме се подготвили прилежно.

— След тридесет. Най-рано.

— Не, след петнадесет. Толкова време е нужно на всяка СНЧ вълна да стигне до Сан Франциско и Лос Анджелис и да бъде декодирана от приемника.

— В Близкия изток — поправих го. — Тридесет минути.

— Не. — нетърпеливо каза господин Мадокс. — Още не сте загрели. Което е добра новина за мен.

— Какво да сме загрели? — попита Кейт.

— Проект Зелено и Горски пожар.

Мадокс се завъртя и се зачете в електронните си дисплеи.

— Генераторите произвеждат шест хиляди киловата — каза той и постави ръка върху клавиатурата. — Сега ми остава само да напиша шифъра за последната буква в трибуквения код.

Докато го казваше, втората буква в черната кутия замръзна на „О“. Така вече имаше „Б-О“.

— Вече имаме едно Б и едно О — каза той. — Е, каква е кодовата дума? Не си спомням. Б-О-А? Б-О- Й? — Изсмя се през рамо към нас. — Или Б-О-З-А? Не, буквите са прекалено много. Помогнете ми. Джон? Кейт? Чакай да си спомня… А! Точно така. Б-О-Г.

Този тип определено се забавляваше, докато губеше последните си капки разсъдък.

Набра нещо на клавиатурата и буквите в последното прозорче се запревъртаха.

Той пък се завъртя към нас.

— И тъй, кодиращият софтуер е изпратил успешно Б и О на СНЧ вълна към четирите приемника, което се потвърждава от буквите върху черната кутия. Както обаче знаете, нужно е известно време отделните вълни да достигнат до приемника и да бъдат декодирани по съответния начин. Разбирате ли?

Не мисля, че изобщо му пукаше дали разбираме, освен ако не се опитваше да разбере какво знаем.

— Разбираме — казах.

— Сериозно? Използвах повтарящ се и самокоригиращ се код, който се предава непрекъснато, докато не се получи стартиращата секвенция. С други думи, Г-О-Б няма да свърши работа. Само Б-О-Г ще предизвика експлозията. Схващате ли?

— Не забравяй да си активираш изотопите — напомних му.

— Да… какво? — Изгледа ме, сякаш аз бях лудият, и продължи: — Същата софтуерна система се използва от флота за връзка с атомните подводници. Но това сигурно го знаете. А научихте ли вече за малкия ми експеримент през осемдесетте?

— Научихме — отвърна Кейт. — Както и цялото ФБР.

— Сериозно? Е… това никак не е хубаво. Но вече няма значение. Във всеки случай, когато на черната кутия се изпише Б-О-Г, около петнадесет минути по-късно четирите предавателя ще имат целия трибуквен код в правилен ред. БОГ. Около две минути по-късно, ако няма промяна в непрекъснато предавания сигнал, четирите приемника ще изпратят електронен импулс към четирите детонатора, които са свързани с приемниците, и ще имаме четири хубави ядрени експлозии, благодарение на доктор Путьов.

Двамата с Кейт не казахме нищо.

Мадокс запали нова цигара и се загледа в превъртащите се върху черната кутия букви. После се появи буквата „Г“ и върху кутията се изписа „БОГ“. Мадокс, който явно си мислеше, че думичката се отнася за него, каза:

— И тъй, вече и трите букви са изпратени през страната в непрекъснат сигнал.

Все още не разбирах защо казва „през страната“. Може пък и да разбирах, но не желаех да го осъзная.

Мадокс натисна няколко бутона на пулта и на големия екран се появиха четири големи числа — 15:00. Натисна още един бутон и започна обратно броене.

— Трудно е да се каже с точност колко време ще отнеме, докато СНЧ вълната бъде уловена и декодирана от приемниците, но петнадесетина минути са добро предположение. После, както вече казах, приемниците ще трябва да улавят тези букви точно две минути, за да са сигурни, че четат правилно непрекъснатия самокоригиращ се код. И тогава — Мадокс плесна с длани — следва БУМ!

Подозирах, че ще направи така, но горкият Лутър едва не се изпусна в гащите.