Мадокс реши, че това е адски смешно, и затова го повтори още три пъти. БУМ! БУМ! БУМ! Но моментът на изненада беше отминал и никой не подскочи стреснато.
Вперих поглед в таймера, който вече показваше
Като истински верижен пушач, домакинът ни запали поредната си цигара веднага след предишната, погледна часовника си и брояча, провери някои от уредите и хвърли поглед към шестте монитора на охраната.
Вече бе явно превъзбуден. Напълно го разбирах, нали това бе неговата награда за годините работа и планиране.
От друга страна, аз нямах какво толкова да правя, освен да стоя на колене с ръце на тила, да гледам и да слушам. Е, не можеше да се каже, че съм отегчен наблюдател на развиващо се ядрено събитие, но все пак предпочитам действието.
Като стана въпрос за това, Карл все още стоеше зад нас, така че прибягването до мечешкото гръмче, което се бе спуснало към по-южни ширини в гащите ми, засега не бе препоръчително. Можех да го извадя, но щях да съм мъртъв, преди да определя накъде да го насоча и да натисна бутона от другата страна.
Кейт имаше по-добър шанс да стигне до чатала си и да измъкне гръмчето, преди да я забележи Карл или малоумният Лутър. Усещах я как се напряга само при мисълта за подобно нещо.
Гледаше Лутър, доколкото успяваше, но не можеше да държи под око Карл и нямах представа доколко внимателно ни следи той. Освен това тъкмо когато замъгленият ум на Лутър като че ли се запиляваше нанякъде, Мадокс внезапно започваше да бъбри нещо.
В момента каза:
— Сигурно си мислите, че съм луд.
— Не, Бейн — отвърнах. —
Той понечи да се усмихне, но се усети, че в помещението има негови войници и че не иска да им пуска разни идеи в главите, така че стана сериозен, сякаш това бе признак на нормалност.
— В историята няма нито една по-голяма личност, която да не е била обявявана за луда. Цезар, Атила, Чингис хан, Наполеон, Хит… Е, той може би е бил малко неуравновесен. Но все пак разбирате какво искам да кажа.
— Разбирам, че ако се смяташ за Наполеон, определено имаш нужда да поговориш със специалист.
— Джон, не се мисля за никой друг освен за самия себе си.
— Добро начало, Бейн.
— Не мисля, че оценявате какво правя — уведоми ни той и се впусна в обширна тирада за великите хора, променили хода на историята, сред които и някакъв си Ян, полски крал, който спасил Виена от турците и не спечелил нищо от това. На кого му пука за полските крале, Бейн?
Междувременно броячът показваше
Кейт се възползва от паузата на Мадокс при паленето на поредната цигара и попита:
— Какво е Горски пожар?
Той направи няколко кръгчета и отговори:
— Свръхсекретен правителствен протокол, който се задейства ако и когато Америка се нападне с оръжие или оръжия за масово поразяване. Това е единственото добро и разумно нещо, което сме направили след ГВУ — Гарантираното взаимно унищожение.
Значи написаното в джоба на Хари не беше име на антилопа.
— Какво общо има това с… с предстоящото да се случи? — попита Кейт.
Той я погледна през цигарения дим.
— Значи наистина
Имах чувството, че ако отговорим неправилно на някои от въпросите — ако си помисли, че наистина нямаме представа, — ще станем много по-скоро спътници на Путьов или нещастника от данъчното, така че се намесих.
— Инструктираха ни, но…
— Добре. Разкажи ми тогава.
— Добре… ами… Горски пожар е секретен правителствен протокол, който се привежда в действие…
— Джон, стига си дрънкал глупости — прекъсна ме той. —
Впусна се в обяснения за Горски пожар, които ми звучаха плашещо, но в същото време и стратегически окуражаващо. Най-плашещото бе, че Бейн Мадокс знаеше в големи подробности тайна, която несъмнено бе една от най-строго пазените в страната заедно с местонахождението на базата, в която пазят извънземните от Розуел.
Междувременно броячът показваше
Чувах повечето от думите на Мадокс и подозирам, че получи оргазъм, докато изреждаше градовете в ислямския свят, които ще бъдат изпарени, ако се задейства Горски пожар.
Когато стигнахме до момента с гръмването на язовирната стена на Асуан, той напълно изгуби контрол и заразмахва ръце.
—
Господи. Бейн. Кажи ми, че не си побъркан.
Колкото и завладяващо да беше това, забелязах две неща — първо, че Мадокс е прибрал колта в джоба на синия си блейзър, и второ, Лутър изглеждаше малко загрижен, сякаш всичко това бе новост за него. Всъщност дори си запали цигара, което не би трябвало да прави по време на служба. Особено ако това означава да оставиш карабината да си виси на ремъка през рамото ти, докато се мъчиш да се оправиш с цигарите и запалката.
Стаята вече започваше сериозно да се задимява и се канех да посоча, че пасивното пушене не е здравословно за никого, но пък Бейн щеше да посочи, че ние двамата с Кейт не би трябвало да мислим дългосрочно.
Броячът показваше
Чу се звън на телефон. Оказа се мобилният телефон на Мадокс и той го извади от джоба си.
— Мадокс.
Заслуша се и потвърди, че проект Зелено е в ход, последвано от „Кайзер Вилхелм“, който явно бе в играта или пък това бе някаква кодова фраза, означаваща, че всичко е наред и че той — Мадокс — не говори под дулото на оръжие.
Послуша още малко.
— Добре — каза и хвърли поглед към брояча. — Около пет или шест минути, после двете минути за потвърждаване. Да. Добре. Каква е вечерята?
Заслуша се и се разсмя.
— Може и да ви спасявам всички от участ, по-лоша и от смъртта. Да. Добре. Благодаря, Пол. Бог да благослови всички ни. — Затвори и се обърна към мен. — Това определено ще го оцениш, Джон. Президентът и гостите му вечерят френска кухня — задушена пъстърва с пикантен сос. И тъй, докъде бях стигнал?
— Извинявай, Бейн — казах. — Сигурно не съм внимавал достатъчно, но…
— О, прощавай. Беше Пол Дън. Специалният помощник на президента по въпросите на националната сигурност. Събрали са се на малка приятелска вечеря в Белия дом. Това е добре, защото президентът и първата дама ще могат да бъдат евакуирани бързо от Вашингтон. Заедно с Пол.
— Толкова гадна ли е кухнята?
Мадокс се разсмя.
— Знаеш ли, ти
