Частен клуб

— Ние, господа, сме като крал Ян. Ние сме всичко, което стои между западната цивилизация и врага пред портите. Бог ни е довел до това място и време с определена цел. Като жертваме два американски града — които, подобно на Содом и Гомора, така или иначе не струват много, — ние можем да попречим на врага да унищожи други американски градове по свой избор и в удобен за него момент. Така ние спасяваме Вашингтон, Ню Йорк, Сиатъл, Чикаго, Атланта, Далас… Палм Бийч… Искам всички вие да разберете и да повярвате в това, през нощта да спите спокойно и да не бъдете разтревожени в сърцата, умовете и душите си. — Погледът му отново се спря върху всеки поотделно. — Ако самият Исус Христос бе тук, навярно щеше да каже — плюйте си на ръцете, момчета, и да се захващаме.

Четиримата мъже се спогледаха, но никой не коментира речта на Мадокс или въображаемите думи на Исус Христос.

Бейн Мадокс отпи глътка вода. Хари започваше да подозира, в чашата му всъщност има чиста водка.

— Добре, казах каквото имах за казване. А сега ви моля да склоните глави в мълчалива молитва и да помолите Бог за сила, напътствие и може би малко опрощение в случай, че Той има някакъв проблеми с това. Ти също, Хари. Моли се с нас.

Бейн Мадокс сведе глава. Останалите последваха примера му.

Хари Мюлер се помоли някой от тези типове да дойде на себе си, да си изпусне нервите или евентуално да получи по-добро божествено послание от това на Мадокс.

— Амин — каза Мадокс, след което продължи: — Коктейлите започват в пет в гостната. Облеклото е неофициално. Ако някой се интересува, в игралната зала ще има покер. Разполагаме с нова мишена за стрелички с лицето на Хюсеин. Вечерята е в седем и половина. Бъдете така добри да се появите със сако и вратовръзка. На излизане хвърлете бележките си в камината. Закривам заседанието на Изпълнителния съвет. Благодаря за вниманието.

Четиримата събраха нещата си и мълчаливо излязоха. Бейн Мадокс и Хари Мюлер се гледаха над масата.

— Сега сме само двамата, Хари — каза Мадокс.

Хари Мюлер прецени ситуацията. Ако успееше да се справи с Мадокс, прозорецът щеше да е най- добрият му начин за спасяване. Но ако успееше пък да разговаря с двете горили отвън и да им каже какво се гласи, може би щеше да е още по-добре, отколкото да се мъчи да бяга.

— За какво си се размислил? — попита Мадокс.

— Мисля, че този план ми харесва.

— Не ме поднасяй. Всъщност как се справих?

— Добре.

— Само добре?

— Изгубих нишката покрай историята с крал Ян. — Прецени, че ще успее да се справи с Мадокс за три секунди, макар да беше окован.

— Тревожи ме, че не го разбираш — каза Мадокс. — Нима искаш шибаната война срещу тероризма да продължи, докато внуците ти се пенсионират?

— Виж какво, мой човек, трябва да си понесем ударите, за да ударим в отговор. Те няма да ни атакуват с атомна бомба, затова не трябва ние да го правим. Губи ти се смисълът на Горски пожар.

— Не, напротив. Смисълът му е в това, че работи прекалено добре.

— Да, точно това е шибаният смисъл.

— Това е като онази приказка, Хари — ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще трябва да отиде при планината. Нали?

— Както кажеш.

Сграбчи тежкия метален пепелник, който бе използвал Ландсдейл, метна го към Мадокс и скочи, докато той се навеждаше, за да избегне удара.

Взе трите метра за по-малко от две секунди, но Мадокс вече се бе изправил и отстъпваше заднешком към стената. Хари се движеше с цялата скорост, която му позволяваха белезниците, но Мадокс бе по-бърз и измъкна изпод сакото си пистолет.

Хари се хвърли към него и Мадокс стреля. Хари спря, объркан, че не е усетил куршума — изстрел все пак имаше.

Бейн Мадокс отстъпи още назад и двамата впериха погледи един в друг. Хари направи крачка напред, но краката му изведнъж натежаха и стаята започна да се върти около него.

— Успокой се — каза Мадокс.

Хари усети как краката му се подгъват и рухна на колене. Нещо стърчеше от гърдите му. Той посегна да го пипне.

— Стреличка с приспивателно — обясни Мадокс. — Използваме ги за мечките. Нямаме право да ги убиваме извън ловния сезон.

Хари измъкна стреличката и видя кръвта по иглата.

— Освен това нямам право да убивам федерален агент, така че се налага да умреш по някакъв друг начин. Може би при инцидент по време на лов.

Вратата се отвори.

— Всичко наред ли е, господин Мадокс? — попита мъжът от охраната.

— Да, Карл. Отведете господин Мюлер до стаята му.

Появи се друг охранител и двамата с Карл пристъпиха към Хари.

Хари успя да си поеме дъх и да каже:

— Ядрен… — Знаеше, че трябва да стои неподвижен, за да не позволи на транквилизатора в кръвта му да подейства по-бързо. — Искат да… взривят… куфара…

Охранителите го вдигнаха и почти го повлякоха към вратата.

— Всъщност ми харесваш — каза Бейн Мадокс. — Стиска ти. А и ми направи страхотна услуга. Така че нямам нищо против теб.

Хари почти не го чу, но все пак прошепна:

— Да ти го начукам…

— Едва ли ще се получи. Дръжте го упоен — обърна се Мадокс към Карл. — По-късно ще се занимавам с него.

Те излязоха и Бейн Мадокс затвори вратата. Фасовете по скъпия килим го дразнеха и той клекна и ги събра.

После отиде до черния куфар, прокара длан по блестящата гладка кожа и прошепна:

— Моля те, Господи, нека да стане.

Седма частНеделяНорт Форк, Лонг Айланд, и Ню Йорк Сити

Имаме правото да убием четири милиона американци, от които два милиона деца, да осъдим на изгнание два пъти повече и да раним и осакатим стотици хиляди.

Сюлейман Абу Гаит,

говорител на Осама бин Ладен, май 2002 г.

15

В неделя сутринта успяхме да не закъснеем за закуска. Останалите гости не бяха кой знае каква изненада — обичайната колекция надути ойнофили от Манхатън — в този случай три двойки с неизяснен пол, които приемаха всичко прекалено на сериозно, сякаш бяха на прослушване за Националното радио. Не