— Какво намекваш?
— Иска да знае какво знаем ние и може да научи това по въпросите, които му задаваме.
— Това е само едната гледна точка.
— А какво ще кажеш за историята на Къстър Хил Клуб?
— Наистина е изумително, като се замислиш… Искам да кажа, бившите млади офицери и как продължават да поддържат връзка… някои са станали богати и влиятелни… и Бейн Мадокс построява тази хижа.
— Да. Още по-изумително е, че той на практика призна, че групата му е нещо като тайно общество, което по някакъв начин е влияело на световните събития по време на Студената война. И дори се е занимавало с незаконни дейности.
Тя се замисли.
— Просто иска да се направи на важен и влиятелен… мъжете непрекъснато го правят… но ако нещо от това е истина, то Къстър Хил Клуб се поставя в съвсем друга светлина. Той сам повдигна подозрения, които нямаше нужда да бъдат извеждани на преден план.
— Може пък да е смятал, че вече знаем историята на клуба — казах.
— Или пък миналото му и гордостта му от него, както се гордее със службата си във Виетнам. Не зная… Но после пък каза, че донякъде е бил въвлечен във войната срещу тероризма.
— Да бе. Това е като да си малко бременна — отвърнах. — Подозирам, че около тази група има повече, отколкото се вижда с просто око. Има политически елемент, а в свят като нашия петролът на господин Мадокс се смесва добре с политиката.
— Винаги се е смесвал добре.
Отново се върнах на важната тема.
— Е, има ли Мадокс нещо общо с изчезването на Хари?
Тя помълча, след което каза:
— Единственото, което ме човъркаше, беше неговото разтакаване… сякаш чакаше Хари да… да изникне отнякъде.
Кимнах.
— Това щеше да отклони вниманието от него. Имам лошото чувство, че Хари ще изникне в най-скоро време, и то не на територията на Бейн Мадокс.
Кейт също кимна, после каза:
— Трябва да проверя съобщенията си.
Изслуша гласовата си поща.
— Том. На два пъти. Казва, че трябва да му се обадя веднага.
Зачудих се защо Уолш е звънял само на нея, а мен ме е пропуснал.
Кейт провери пейджъра си.
— Пак Том, пак на два пъти.
— Упорита гадинка, а?
— Не е. Какъв ти е проблемът с началството?
— Проблемът ми е с онези началници, които се ебават с мен, а в отговор очакват лоялност. Същността на лоялността се нарича взаимност. Бъди лоялен с мен и аз ще съм лоялен с теб. Ебавай ме — аз ще те ебавам. Това е положението.
— Благодаря, че ме осветли. А сега ще се обадя на началника ни, докато ти посвещаваш цялото си внимание на пътя. И карай бавно, за да не излезем от обхвата на клетката.
Отпуснах газта.
— Включи го на спикърфон.
Тя набра номера и от говорителя се разнесе гласът на Уолш:
— Къде се губите, по дяволите?
Кейт отговори, без да се ебава:
— Разговяхме с Бейн Мадокс в Къстър Хил Клуб.
— Какво? Изрично ви казах… Това идея на онзи идиот мъжа ти ли беше?
— Здрасти, Том — намесих се. — Идиотът мъж се обажда.
Мълчание, последвано от:
— Кори, този път наистина прееба нещата.
— Същото го каза и миналия път.
Изобщо не му беше до радост и едва не се разкрещя.
— Изобщо не се подчиняваш на заповедите ми. С теб е свършено, господинчо!
Кейт май се раздразни.
— Том, получихме разрешение от Мадокс да проведем издирване на негова територия утре сутринта. Освен това той обеща, че ще прати незабавно хората си да обиколят района.
Отговор не последва и реших, че връзката е прекъснала или че получил удар или нещо подобно. Обърнах се към Кейт.
— Искаш ли снакс?
— Том? Чуваш ли ни? — попита тя.
Гласът му се разнесе отново:
— Боя се, че не е нужно да продължаваме търсенето.
Усетих как стомахът ми се стяга. Знаех какво ще каже, но не исках да го чувам.
— Щатската полиция е намерила труп на мъж — продължи Том Уолш. — По съдържанието на портфейла и снимката на личната му карта е бил идентифициран като Хари Мюлер.
Отново не казахме нищо.
Отбих от пътя, спрях и поех дълбоко дъх. После попитах:
— Какви са подробностите?
— Около три и петнайсет в централата на щатската полиция в Рей Брук… където трябваше да се намирате… е получен анонимен сигнал от мъж, който казал, че правел преход в гората и се натъкнал на лежащо на пътеката тяло. Доближил го, установил, че човекът е мъртъв, явно застрелян, след което изтичал до колата си, стигнал до парковия телефон за спешни случаи и се обадил в полицията. Отказал да даде името си.
Помислих си и реших, че зная името на въпросния мъж. „Бях снайперист в армията“.
— Човекът дал доста точно описание на местоположението и половин час по-късно щатските и местните полицаи с помощта на кучета открили тялото — продължи Уолш. — При последвалото претърсване намерили караваната на Хари на около пет километра южно от трупа. Явно Хари е вървял към Къстър Хил Клуб, на около пет километра на север по пътеката.
— Това не съответства на обаждането на Хари до приятелката му — казах.
— Прослушах го отново. Хари буквално казва „сега съм на пост недалеч от хижата на десните кукувци“ — каза Уолш. — Може да се изтълкува, че е бил в района на или
Този човек определено не ставаше за детектив.
— Том, няма логика да паркира караваната си на десет километра от оградата, да се обади на приятелката си в осем без дванайсет сутринта и да тръгне през гората — казах. — Ще му трябват почти два часа само за да стигне до оградата, а предполагам, че е трябвало да бъде при или недалеч от Къстър Хил още на зазоряване. Ако повярваме на този сценарий, би трябвало да пристигне някъде към десет сутринта. Следиш ли ми мисълта, Том?
Последваха няколко секунди мълчание.
— Да, но…
— Добре. Докато си още на тази вълна, триангулирай мобилния телефон на Хари по време на обаждането до приятелката му. Това ще ти каже какво е било местоположението му, когато е звънял.
— Благодаря, зная. От телефонната компания работят по въпроса. Възможно е обаче да не е имало достатъчно близки за триангулиране предаватели, като се изключи онзи на Къстър Хил Клуб.
— Откъде знаеш, че на територията на Къстър Хил има предавател?
Отново последваха няколко секунди мълчание.
