Усмихнах се.
— Къде си се учила?
Тя се ухили палаво.
— Не ти трябва да знаеш.
Втората игра беше по-оспорвана, защото започваше да я хваща.
Искрено се забавлявах, докато играех билярд с жена си — изглеждаше страхотно, наведена над масата — слушах пукането на огъня в уютната стая с безплатен бар насред гората.
В Кръчмата влезе млада дама, носеше табла с ордьоври. Помогнах й да я сложи на бара.
— Здравейте, аз съм Ейми — представи се тя. — Добре дошли във Върха. Да ви приготвя ли питие?
— Не, но можете да приготвите на себе си — отвърнах.
Ейми отклони предложението ми.
— Това е менюто за закуска. Просто си изберете каквото желаете и кога да бъде доставено в стаята ви, и се обадете в кухнята.
Погледнах таблата с префърцунените ордьоври.
— Къде са ми кученцата?
Стори ми се малко притеснена.
— Готвачът… той е французин, нали разбирате… каза, че никога не е чувал за такова нещо. Мисля, че нямаме хотдог.
— Ейми, все пак сме в Америка. Кажи на тоя Пиер…
Кейт ме прекъсна:
— Ейми, кажете на готвача: сосис ен крут. С горчица. Става ли?
Ейми повтори френските думи малко непохватно, обеща да се върне и излезе.
— С това селянче е свършено — казах.
— Джон, остави я на мира. Пробвай това.
Подаде ми пушена сьомга, но аз гнусливо отказах.
— Очаквам истинска храна тук. В края на краищата сме насред гората. Нали се сещаш — бизонски пържоли или ловджийска яхния… — Спомних си телефонното ми съобщение до Хари и си сипах още скоч.
— Зная, че имаше ужасно труден ден, Джон. Така че дишай, пий, прави каквото искаш, за да се почувстваш по-добре.
Не казах нищо, само кимнах.
Върнахме се с питиетата в половината за игра. Седнах на масата за карти. Кейт се настани срещу мен. Отворих ново тесте.
— Играеш ли покер?
— Играла съм. Но не съм добра.
Усмихнах се.
— Червените жетони се по долар. Сините — са петачка. Ти си банката.
Докато размесвах, тя раздаде чипове за по двеста долара.
Поставих тестето пред нея.
— Цепи.
Тя цепи, след което раздадох по пет карти.
Изиграхме няколко раздавания. Картите ми вървяха по-добре от билярда. Може да съм изгубил координацията око — ръка, но съм в състояние да играя покер и насън.
Кейт хвърли поглед към телефона си.
— Имам…
Посочих с палец към махагоновия бар зад себе си.
— Това там е единствената грижа, която искам да имам тази вечер.
— Все пак трябва да се обадим на Том. Сериозно.
— Който изгуби тази ръка, той звъни.
Тя изгуби ръката и двайсет и два долара, но пък си спечели правото да се обади на Том Уолш.
Набра номера на мобилния му телефон и той вдигна.
— Търсил си ме — каза Кейт, включи спикърфона, остави апарата на масата и почна да събира картите.
— Къде си? — попита Уолш.
— На Върха — каза Кейт. — Ти къде си?
— В офиса — отговори той. Видя ми се доста необичайно за този час. — Можеш ли да говориш?
Тя се изкиска.
— Не много добре. Изпих четири коктейла.
Размеси картите до телефона и Уолш каза:
— Чувам шумове.
— Защото бъркам.
Той като че ли започна да губи търпение.
— Къде е Джон?
— Тук е.
— Влизам — казах.
— Какво?!
Кейт хвърли жетон от един долар.
— Цепи.
— Какво правите? — попита Уолш.
— Играем покер — отвърна Кейт.
— Сами?
Тя раздаде по пет карти.
— Не. Сам човек играе пасианс. В смисъл — реди го де.
— Искам да кажа, има ли някой друг освен Джон? — Уолш вече явно беше изгубил търпение.
— Не… Отваряш ли?
Хвърлих един син жетон.
— Отварям с пет.
Тя хвърли два.
— Твоите пет и пет отгоре.
— На спикърфон ли си? — попита Уолш.
— Да… Колко карти искаш?
— Две.
Тя ме замери с две карти.
— Гледай да изкараш нещо повече от тройка, господинчо. Раздаващият не сменя.
— Блъфираш.
— Извинете… — обади се Уолш. — Имате ли нещо против да спрете играта за момент и да отделите една минута по работа?
Кейт постави картите си на масата с опакото нагоре и се обърна към мен.
— Сваляй.
— Ти вдигна залога, аз платих. Ти сваляш.
— Сигурен ли си?
— Ти сваляш, Кейт — каза Уолш. — Но преди да го направиш, може би Джон ще ми разкаже как мина срещата с майор Шефър.
Оставих картите и отпих от скоча.
— Щом знаеш, че сме във Върха, значи си говорил с него. Е, той какво ти каза?
— Каза, че Кейт не е присъствала на срещата.
— Правилно. Разговаряхме като ченге с ченге.
— Точно от това се страхувах. И?
— Той какво ти каза?
