— Разбира се. Ще се погрижа да ги занесат в стаята ви.
Жените са много практични, особено когато са загрижени какво мислят някакви абсолютно непознати, така че реших да вляза в ролята на добрия лоялен съпруг.
— Празнуваме годишнина от сватбата си и бяхме толкова развълнувани, че натоварихме бентлито, а се качихме във форда.
Чарлз смля чутото и ни предложи още шампанско, но ние отказахме.
— Ще бъдем в Кръчмата — казах. — Можем ли да получим нещо за ядене там?
— Разбира се. Ако се нуждаете от нещо друго, просто помолете някой от персонала.
— А ключът от стаята?
— Няма ключове.
— Как тогава ще вляза?
— Няма ключалки.
— Как тогава ще се пазя от мечките?
— Вратите имат резе от вътрешната страна.
— Може ли мечка да…
— Джон. Да идем да пийнем.
— Правилно — съгласих се и се обърнах към Чарлз. — Колата ми има ключ. Ето го. Искам събуждане в шест сутринта.
— Да, сър. В стаята ли ще предпочетете да закусвате, или в Голямата зала?
— Бих предпочела в стаята — отговори Кейт.
Винаги сме на различни мнения за румсървиса. Аз не обичам да ям там, където спя. Забелязал съм обаче, че жените обичат да ги обслужват по стаите.
— Желаете ли да ви запишем масаж в стаята? — попита Чарлз.
— По време на закуската ли? — попитах.
— Първо да видим какъв ще е графикът ни утре — каза Кейт.
— Мога ли да направя нещо друго за вас?
— Засега не — отвърна Кейт. — Благодаря, Чарлз. Много сте мил.
— Имате ли горещи кученца?
— Сър?
— Хотдогчета. За в бара.
— А… ще питам готвача, сър.
— С горчица. Обичам коричката да е малко препечена.
— Да… ще му кажа.
— Чао.
Излязохме от ротондата на Главната резиденция.
— Не бях ли мил? — попитах Кейт.
— Не точно.
Тя отвори колата и извади куфарчето, след което извървяхме трийсетте метра до сградата с име Орлово гнездо, в която се намираше така наречената Кръчма.
Кръчмата се оказа поредното битово помещение, при това доста приятно. Беше уютно, с малка камина и игрален кът с билярдна маса, лавици с книги и стереоуредба. Забелязах, че няма телевизор. Играещата ролята на кръчма половина имаше дълъг бар с отбрани питиета и без барман. Всъщност помещението пустееше, тъй като гостите бяха отишли на вечеря. Беше си като да умреш и да попаднеш в рая.
Плъзнах се зад бара.
— Добър вечер, мадам. Мога ли да ви предложа коктейл?
Тя влезе в тона ми.
— Мисля, че ще изпия едно малко шери. Не… нека бъде двойна „Столи“, капка лимон и две бучки лед.
— Веднага, мадам.
Извадих две ниски чаши, намерих леда, лимона, „Дюърс“ и „Столичная“ и напълних чашите до ръба — едновременно, с по една бутилка във всяка ръка.
Вдигнахме чашите.
— За Хари — каза Кейт.
— Почивай в мир, приятелю.
Не казахме нищо повече: отпускахме се след дългия, изпълнен със събития и много тъжен ден.
— Не трябва ли да звъннем на Том? — каза след малко Кейт.
Проверих телефона си. Оказа се, че има покритие.
— Мадам, използването на мобилни телефони във Върха не се препоръчва.
— Ами ако е важно?
— Тогава ще се обади той.
Допълних чашите.
— Щом алкохолът е безплатен, как ли се надяват, че ще направят пари от нас при само дванайсет стотачки на нощ?
Тя се усмихна.
— Може би се надяват да си легнем рано. Между другото, не трябваше да използваш служебната карта.
— Погледни го по следния начин — ако идва свършекът на света, какво значение има?
Тя се замисли, но не отговори.
— И мислиш ли, че ако спасим света, правителството ще настоява да възстановяваме разходите ни за нощувка?
— Да.
— Сериозно?
— И още как.
— Тогава какъв ми е стимулът да спасявам планетата?
— Това ти е задачата за тази седмица. — Кейт отпи и се загледа в огъня. — Е, ако идва краят на света, поне ще го посрещнем на хубаво място.
— Така е. И Къстър Хил Клуб си го бива.
Тя кимна.
— Играеш ли билярд? — попитах.
— Навремето играех. Но не съм добра.
— Значи те бива по разбиването. — Излязох иззад бара и отидох до билярдната маса с наредените топки. Оставих питието си, свалих коженото си яке, извадих ризата си от панталона, за да скрия кобура, и си избрах щека. — Ела. Да изиграем една игра.
Кейт се спусна от високия си стол, свали велуреното си яке и дръпна пуловера си върху своя кобур, след което нави ръкави и също си избра щека.
Махнах рамката от топките.
— Щом си такава разбивачка на топки, действай.
Всъщност думите ми не бяха точно такива.
Тя намаза върха на щеката с креда, наведе се и се пробва. Добро разбиване, но нито една топка не влезе.
Вкарах три топки, после пропуснах един лесен удар. Може би скочът започваше да влияе на координацията между око и ръка. А може би имах нужда от още скоч.
Кейт вкара три поредни топки. Виждаше се, че я отбира тази игра.
Пропуснах още един лесен удар.
— Пиян ли си, или ми се подиграваш? — попита тя.
— Май просто нямам късмет тази вечер.
Тя вкара още четири удара, признах се за победен и подредих топките отново.
— Хайде да играем на вързано. Петара за топка.
— Едната игра вече приключи.
