— Каза, че си му разказал за облога. Май днес ти е ден за залагане.
Това бе горе-долу най-остроумното, до което можеше да се добере Том Уолш. Прииска ми се да го окуража в същия дух и затова се разсмях.
— Пили ли сте? — попита той.
— Не, сър. Пием.
— Разбирам… е…
— Не трябваше ли да се обадиш на Шефър, преди да пристигнем при него, и да му кажеш, че ние с Кейт сме назначени да водим разследването?
— Явно дори в пияно състояние не пропускаш нито едно недоглеждане от моя страна.
— Том, дори да бях мъртъв, нямаше да пропусна опитите ти за ебаване.
— Трябва да се научиш да се владееш — посъветва ме той.
— Че защо? Това е единственият ми мотив да идвам на работа.
Уолш пропусна отговора ми покрай ушите си.
— Полезен ли беше Шефър? Научихте ли нещо?
— Том, каквото и да ми е казал Шефър, ще го каже и на теб. Направо е влюбен във ФБР.
— Мисля, че се налага да продължим този разговор, когато си малко по-трезвен — предложи той.
— Нищо ми няма.
— Добре — каза той. — Само за ваша информация, тялото на Хари бе върнато с хеликоптер в Ню Йорк за аутопсия. Научих, че са били открити признаци за физическо насилие.
Не отговорих и Уолш продължи:
— Очевидно не става въпрос за злополука при лов и Бюрото разглежда случая като предумишлено убийство.
— Каква е първата ти версия? Прати ми чрез Шефър пълния доклад от аутопсията.
Той май пак не ме чу.
— Екип агенти пристигна от Ню Йорк и Вашингтон. Искат утре да разговарят с вас.
— Ще разговарят, стига да не са дошли да ни арестуват.
— Не ставай параноик. Просто искат пълен доклад и от двама ви.
— Ясно. Междувременно трябва незабавно да се погрижиш някой федерален съдия да издаде разрешително за претърсване на имота на Къстър Хил Клуб и на самата хижа.
— За това вече говорихме.
— Том — намеси се Кейт, — с Джон смятаме, че Бейн Мадокс крои нещо по-голямо от игри с цените на петрола.
От другата страна последва мълчание. После се чу:
— Какво например?
— Не знаем. — Тя ме погледна и устните й оформиха думите „гну“, „ядро“ и „СНЧ“.
Поклатих глава.
— Като например? — повтори Уолш.
— Не зная — отвърна тя.
— Тогава защо мислиш така?
— Ние…
— Да го оставим, когато си трезвен, Том — казах.
— Обадете ми се утре сутринта. Зная, че при вас няма телефони в стаите и че обхватът не е добър, но не се опитвайте да се ебавате с мен. И дори не си помисляйте да ми представяте сметката — добави и затвори.
— Сваляй — казах на Кейт.
Тя хвърли три жетона.
— Дори не си помисляй да вдигаш. Всъщност дори не се обаждай.
— Петнайсет, и още петнайсет.
Кейт хвърли още три сини жетона.
— Ще те пусна да минеш леко — каза, размаха флош от купи до вале и придърпа купчината към себе си. — Ти какво имаше?
— Не е твоя работа.
Тя събра картите и размеси тестето.
— Не те бива да губиш.
— Онези, дето ги бива, губят повече.
— Мачо, мачо.
— Ама ти харесва.
Изиграхме още няколко раздавания. Имах преднина в покера, но изоставах с билярда.
— Хайде на дартс. По долар на точка.
Тя се разсмя.
— Не можеш да уцелиш дори устата си с чашата. Не искам да съм с теб в една стая, когато държиш стреличка в ръка.
— Хайде — казах и се изправих малко несигурно. — Това е кръчмарски триатлон — покер, билярд и дартс.
Намерих стреличките, отстъпих на около три метра от мишената и ги пуснах да си летят. Едната уцели мишената, но за съжаление другите се залутаха. Последната прикова пердето на прозореца за стената.
На Кейт това й се стори много смешно.
— Хайде теб да те видим — казах.
— Не играя дартс. Но ти можеш да опиташ отново — каза тя и се разсмя.
Ейми се върна с покрит с кърпа поднос и го остави на бара.
— Готово. Готвачът имаше пушени с ябълки пуешки кренвирши.
Кейт взе думата, преди да успея да кажа какво да направи Пиер с пуешкия си кренвирш.
— Благодаря.
Ейми гледаше стреличките в стената, но не коментира.
— Решихте ли каква ще бъде закуската?
Прегледахме менюто и си поръчахме нещо, което дори готвач французин не бе в състояние да прецака.
Искаше ми се да видя вечерните новини.
— Къде е телевизорът? — попитах.
— Във Върха няма телевизори — отвърна Ейми.
— Ами ако настъпи свършекът на света? Можехме да го гледаме по телевизията.
Тя се усмихна по начина, по който се усмихват, когато си имат работа с пиянде, и се обърна към Кейт. Вероятно я мислеше за трезва.
— Да, също като на единайсети септември. Нали се сещате? Бяха сложили телевизор тук, в бара. Всички можеха да гледат. Беше наистина ужасно.
Двамата с Кейт премълчахме и Ейми ни пожела приятна вечер, хвърли крадешком един последен поглед към стреличките и излезе.
Вдигнах кърпата и разгледах пуешкия кренвирш, увит в нещо като кора за баница.
— Каква е тази гадост?
— Утре се махаме оттук — каза Кейт.
— На мен ми харесва.
— Тогава спри да се оплакваш и си изяж шибаните кренвирши.
— Къде ми е горчицата? Няма горчица!
— Време е за лягане, Джон. — Тя ми подаде коженото яке, облече своето, взе куфарчето и дамската си чанта и ме поведе към вратата.
Открих глока на колана си и го наместих, и предложих на Кейт да направи същото, но тя пренебрегна добрия ми съвет.
Въздухът беше студен и от устата ми излизаше пара. Черното небе бе обсипано с хиляди ярки звезди. Усещах миризмата на бор и дима от комините на Главната резиденция. Всичко бе потънало в тишина.
