— Моля те — пошушна тя и заедно с това твърдо го изгледа в очите.
Той отвърна разочаровано на погледа й и така рязко я пусна, че тя за малко не падна на пода.
Мисис Мърчисън стоеше в рамката на вратата е огромен порцеланов супник в ръцете си. Когато сервира супата и се оттегли към кухнята, на минаване край Хюстън тя й хвърли такъв укорителен поглед, че Хюстън се изчерви чак до корена на косите. Но тя се опита да се успокои и с ужас проумя, че само след секунди щеше да се озове в леглото с годеника си. Нали беше обещала на мистър Гейтс, че първо ще се осведоми за Кен, а после ще се омъжи за него. Ами ако се окаже, че е криминален престъпник? Щеше ли да се омъжи за него въпреки това? Щеше да бъде принудена да го стори, щом вече е спала с него.
Хюстън продължи да го разглежда, докато той седна на пода и отвори бутилка шампанско — без сако, ръкавите на бялата му риза навити над лактите, така че тя можеше да се любува на потъмнялата от слънцето, мускулеста долна част на ръцете му, като същевременно си мислеше дали все пак да не му се отдаде. Тогава ще бъде принудена да го вземе, независимо какъв резултат ще дадат проучванията й.
Но това ще бъде измама.
Тя оправи грижливо полата си и седна на една възглавница срещу него.
— Трябва да те помоля за една услуга — започна тя нерешително.
— Разбира се — отговори той с уста, пълна с пастет от черен дроб.
— Бих искала до сватбата да остана девствена.
Кен се задави така страшно, че Хюстън се уплаши да не се задуши. Но той набързо опразни половин бутилка шампанско и скоро се успокои.
— Колко приятно е да чуе човек, че все още си — проговори той с насълзени от задавянето очи. — Искам да кажа, след като си била сгодена и така нататък.
Хюстън видимо се вцепени.
— Няма защо веднага да се обиждаш от думите ми. Ето, вземи това. — Той й подаде кристална чаша, пълна с шампанско. — То ще ти подейства добре. Значи така, искаш да си останеш девствена — продължи той, докато сипваше стриди със сметана в две чинии. — Доколкото разбирам, искаш да ми кажеш, че повече не бива да те докосвам.
Продължи да я наблюдава по своя странен, пренебрежителен начин.
— Смятам, че ще е най-добре — отговори тя и си помисли, че ако я вземе в ръцете си така, както преди малко, в никакъв случай няма да запази девствеността си — тя самата няма да го иска.
— Е, добре — каза той и в гласа му се промъкна студена нотка.
Очите на Хюстън се разшириха. Очевидно той смяташе, че тя изисква това от него, защото някога е бил работник в конюшня, а тя се смята за нещо по-добро.
— Моля те, недей така — започна тя. — Не е това, което си мислиш. Аз… — Но тя не можеше да му каже какво е обещала на втория си баща. Или че допирът на ръцете му събужда у нея усещания, които бързо я карат да забрави, че е дама. Затова плахо сложи ръка на китката му, но Кен се отдръпна.
— Ти обяви своите условия. Нали имаме споразумение. Така или иначе това си е договор и аз го наруших. Ти каза, че ще се държиш, сякаш сме… влюбени, и изпълни своето обещание пред очите на целия град. Но когато сме насаме, не си длъжна да понасяш моята близост. Отсега нататък ще се старая да не те докосвам. Дори имам намерение да те оставя сама в тази стая. Остани тук да се навечеряш, а аз ще отида да си върша работата.
— Моля те, не си отивай! — извика тя, скочи да го последва, но се спъна в дългите си поли и полетя да падне.
Той я подхвана, преди да се удари в твърдия паркет, но щом видя, че отново е възстановила равновесието си, бързо я пусна.
— Не исках да те обидя — заговори отново тя. — Не е вярно, че не обичам да ме докосваш. — Спря и втренчи очи в ръцете си. — Искам да кажа, аз… Това е само защото аз никога досега… И ще ми бъде много приятно, ако останеш… Ако ти е възможно, разбира се — завърши тя и вдигна очи към него.
Кен студено я изгледа.
— Нищо не разбирам. Не каза ли току-що да си държа ръцете далеч от теб? Това, което аз очаквам от тази женитба, е дама за пред обществото. А що се отнася до частния ни живот — тази къща е достатъчно голяма, за да не си принудена да ме срещаш и да гледаш грозното ми лице. Това зависи изцяло от вас, лейди.
Една дама винаги трябва да защитава позитивно гледище, беше учила Хюстън в своите училища. Тя вирна брадичка и изправи рамене.
— Аз искам да бъда твоя жена не само за пред обществото, но и у дома. Все пак държа до сватбата да си остана девствена.
— Кой ти пречи? — погледна я Кен с искрящи от гняв очи. — Да не съм те хванал за косите да те завлека до спалнята си? Принуждавам ли те да легнеш с мен?
— Не, но ти така убедително молиш, че човек почти не може да ти откаже нещо, мистър Тагърт — отвърна му буйно тя и в следващия момент уплашено затисна устните си с ръка.
Изглежда, че той най-после разбра.
— Къде си да чуеш всичко това, Кен? — попита той с глас, мек като коприна. — Кой би могъл да предположи? Или може би дамите имат слабост към бившите конярчета? — Хайде, седни си отново на мястото и се храни — каза й той, очевидно възвърнал доброто си настроение. — Имам убедителни аргументи, нали? — ухили се той и седна срещу нея.
Хюстън с цялото си сърце желаеше изобщо да не бяха разисквали този въпрос.
Интимната вечеря, която бе планирала, скоро се превърна в малък хаос. Преди да са изяли супата, влезе Идън и подаде на Кен някакви документи, които той трябваше да прочете и подпише. Кен го покани да вечеря с тях и през цялото останало време двамата говореха само за сделки.
Хюстън наблюдаваше залеза на слънцето през високите прозорци. Мисис Мърчисън влизаше и излизаше, носейки големи количества превъзходни ястия, които биваха унищожавани до последната трохичка.
Кен непрекъснато й правеше комплименти, които започнаха с „дяволски вкусно“ и стигнаха до предложението, направено точно когато тя внесе в стаята голям печен бут, да избяга е него и да живеят греховен живот. Мисис Мърчисън се кискаше и се изчерви като ученичка.
Хюстън се сети за изявлението на мисис Мърчисън, че ще поднася на масата само любимите ястия на мистър Кен, и попита:
— Какво най-много обичате да ядете, мистър Тагърт?
Той я погледна през ръба на купчина документи.
— Всичко, което има добър вкус. Разбира се, най-вече красиви жени.
Хюстън се изчерви и отмести очи. В девет часа тя стана.
— Трябва да си тръгвам. Бих искала още веднъж да ви благодаря за вечерта, мистър Тагърт.
Не вярваше, че той изобщо забелязва нейното присъствие, но Кен посегна към ръба на дрехата й.
— Не можеш още да си ходиш. Искам да поговоря с теб.
Ако не искаше да й смъкне роклята от тялото, не биваше да мърда; затова спря и се загледа безмълвно в един квадрат от ламперията на стената, който се намираше над главите на двамата мъже.
— Мисля, че аз съм този, който трябва да си иде — обади се Идън и започна да събира документите.
— Още не сме свършили — възрази Кен.
— Не смяташ ли, че трябва да отделиш малко време и за годеницата си? — отвърна хапливо Идън. — Ще кажа на мисис Мърчисън, че вече е свободна. — Той стана. — Много благодаря за вечерята, Хюстън. Беше голямо удоволствие за мен. — С тези думи Идън излезе от салона и затвори вратата след себе си.
Хюстън не мръдваше от мястото си, стоеше и гледаше квадрата на стената.
Кен подръпна няколко пъти полата й, но когато тя не реагира, той се изправи пред нея и я погледна в лицето.
— Струва ми се, че се разсърди.
Хюстън упорито гледаше встрани.
— Това е абсолютно смешно, мистър Тагърт. Просто вече е късно и трябва да се прибера в къщи. Родителите ми ще се тревожат.
