Кен взе лицето й между двете си ръце.
— Действително беше много мило от твоя страна да организираш тази вечеря, със свещите и другите неща.
— Радвам се, че ви хареса. Но сега трябва…
Той я привлече към себе си.
— През цялата вечер мислих върху онова, което ми каза. Че бих могъл да те склоня към всичко — прошепна с устни върху шията й.
— Моля те, недей — промълви тя, като напразно се мъчеше да се отдели от него.
Той вдигна ръка нагоре, към грижливо фризираната й коса, зарови пръстите си в нея, разроши я, докато се разпиля по раменете й, гъста и мека като коприна.
— Хубаво — промълви той с лице съвсем близо до нейното и я погледна в очите. В следващия миг наклони главата й настрани и я зацелува по начин, който я накара да почувства, че се разтопява в ръцете му. Играеше с устните й, взе нежно долната й устна между зъбите си, допря с върха на езика си небцето й.
Хюстън стоеше съвсем неподвижна, докато по тялото й се разливаха вълни от сладостни усещания. После в пълна забрава обви с ръце врата му и притисна тялото си до неговото. Кен реагира веднага, притегли я още по-плътно до себе си и се наведе напред, за да може тя да се намести по-добре в извивката на могъщото му тяло.
Когато Кен се отпусна на колене, за да легне върху килима и възглавниците, Хюстън изобщо не помисли да протестира, а се вкопчи в него, сякаш я държеше някаква бликаща от живот сила. Устните му не пускаха нейните, когато двамата се озоваха един до друг върху килима.
Кен плъзна ръка по бедрата й, докато устните му се спускаха надолу по шията й.
— Кен — прошепна тя е отметната назад глава; единият й крак беше притиснат между бедрата му.
— Да, сладка моя, тук съм — прошепна той и думите му предизвикаха блажени трънки по цялото й тяло.
Ръката му вдигна роклята й, помилва краката й и бързо откри голата кожа на бедрото над жартиера и под дългите свободни гащи.
Хюстън вече не мислеше, не разсъждаваше. Тя забрави целия свят; остана само божественото усещане на устните му върху нейните, ръката му върху голата й плът. Инстинктивно тя се притисна още по-силно до него, вмъкна още по-плътно бедрата си между неговите.
С лек стон Кен я отблъсна от себе си, полегна настрана, погледа я няколко секунди и се надигна от пода.
— Стани — каза той студено и се отдалечи. Обърна й гръб и се загледа през прозореца в тъмната нощ.
Хюстън се почувства омърсена, унизена и излъгана. Видя се да лежи върху килима с поли, вдигнати над бедрата. Очите й се напълниха със сълзи, когато бавно се надигна и се опита да възвърне поне част от самообладанието си.
— Иди и си оправи косите — каза Кен, без да се обръща. — Среши се и ще те откарам в къщи при майка ти.
Колкото се може по-бързо Хюстън избяга от стаята, притиснала ръка върху устата си, за да не избухне в плач.
Двете бани в партера бяха към кухнята и към кабинета на Кен. Тъй като не искаше да рискува да срещне мисис Мърчисън или Идън, изтича на първия етаж и се вмъкна в банята до спалнята на Кен.
Заключи се в облицованото с мрамор помещение и даде свобода на сълзите си. Той искаше да се ожени за дама, а тя се беше държала като лека жена. Сега вече знаеше какво имаше предвид Блеър, като казваше, че е виждала златни и сребърни искри, докато Леандър я е целунал. Тя никога не беше изпитвала подобно нещо от целувките на Лий; но от целувките на Кен…
Тя се разгледа в огледалото. Очите й бяха пълни с живот и пламенност, устните й леко подпухнали, бузите порозовели, косите — едно разпуснато, диво изобилие. Това не беше дамата, която Кен искаше да притежава. Нищо чудно, че и беше отблъснал от себе си. Сълзите отново започнаха да текат.
Когато Хюстън напусна малкия салон, Кен отиде в кабинета си отсреща. Идън седеше зад писалището, заврял носа си в купища документи.
— Хюстън отиде ли си вече? — попита разсеяно той.
Когато Кен не отговори, русият мъж вдигна поглед и видя шефа си да пълни с треперещи ръце водна чаша с уиски.
— Какво си направил е нея? — извика Идън, потискайки с мъка раздразнението си. — Нали ти казах, че тя не е като другите жени!
— Какво, по дяволите, знаеш ти за нея? И по-добре да беше попитал какво направи тя с мен, по дяволите още веднъж! Искам да запрегнеш коня и да я откараш в къщи.
— Но какво се е случило?
— Жени! — изкрещя злобно Кен — Никога не се държат така, както очакваш от тих. Има само една причина, поради която исках да се оженя за лейди и тя е…
— Фентън — прекъсна го уморено Идън. — Единствено Фентън е причината.
— Тук си дяволски нрав! — изфуча Кен. — Всичко, което съм извършил досега, всичко, за което съм работил, имаше само една цел: да отмъстя на Фентън за онова, което ми причини. През всичките тези години на съсипваща работа, когато трупах цент след цент, мечтаех за деня, в който Фентън ще дойде на вечеря в моята къща. В моя собствен дом, който ще бъде четири пъти по-голям от неговия; на маса, в долния край на която ще седи моята жена — неговата скъпоценна дъщеря Памела, която тогава той отказа да ми даде.
— Но сега ще му представиш друга жена на тази маса — каза Идън. — Хюстън не задоволява ли вкуса ти?
Кен отпи огромна глътка от своето уиски.
— Преструва се дяволски добре — изръмжа той. — Иска единствено парите ми.
— А какво ще направиш, ако се окаже, че парите ти въобще не я интересуват? Какво ще бъде, ако тя желае просто да има мъж и деца?
Кен вдигна рамене.
— Ще ги има по-късно. За мен има значение само едно — да си разчистя сметките с Фентън. Искам да седя в моята собствена трапезария, на моята собствена маса и с една от дъщерите на Чандлър като моя съпруга.
— И какво смяташ да правиш с Хюстън след тази съдбоносна вечеря? Това не са чифт обувки, които просто можеш да захвърлиш!
— Ще й купя няколко бижута. Нека си ги запази. А ако не намеря купувач за тази къща, може да й подаря и нея.
— Просто така? — попита иронично Идън. — Ще й кажеш ла си върви, защото вече е изпълнила предназначението си?
— Тя ще се радва да се отърве от мен. — Кен сърдито изпразни чашата си. — В моя живот няма време за съпруга. Закарай я в къщи, чу ли! — С тези думи той побърза да излезе от кабинета си.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Хюстън плака през цялата нощ. Причина за злощастието й беше нейното объркване. Беше прекарала голяма част от живота си под господството на своя втори баща, а Дънкан Гейтс имаше строги представи за това, какво не може да прави една дама. Хюстън се беше старала да живее според установените от него норми. Всеки път, когато ги нарушаваше, това ставаше колкото се може по-тайно.
С Леандър беше по-друго: тя просто се съобразяваше с него. Той имаше нужда от изискана съпруга и Хюстън беше станала такава. Пред обществото и в частния си живот тя винаги си оставаше дама. Държанието й във всички случаи беше безупречно.
Но в действителност Леандър се беше стремил към връзка с човешко същество, което няма нищо общо с изисканите дами. Пламенните му уверения колко чудесна е била Блеър през онази нощ все още изгаряха
